Мирослав Вичев: Всички големи банки са готови за еврозоната, надяваме се до края на 2025 да се присъединим

Почти всяко пето плащане в България е незабавно. Това обяви пред Economy.bg Мирослав Вичев, главен изпълнителен директор на БОРИКА. По думите му все по-популярни стават и незабавните blink преводи чрез мобилен номер, като вече 6 – 7 от големите банки у нас предоставят тази услуга, а регистрираните потребители достигат до 800 хил. души.

Какви са тенденциите при незабавните плащания, какви са предимствата на blink преводите чрез мобилен номер, с какви нови услуги ще се надгражда системата blink, какъв дял от българите използват дигитални портфейли, започна ли вече пълното прилагане на е-ваучерите за храна, къде е България по отношение на дигитализацията на разплащанията, готова ли е страната за присъединяване към еврозоната, какви ще са ползите и рисковете, какво е бъдещето на парите – тези и други въпроси коментирахме с Мирослав Вичев, главен изпълнителен директор на БОРИКА.

Разговаряхме с него в рамките на 11-ата международна платежна конференция на EACHA, на която България беше домакин. Близо 160 делегати от 26 държави в Европа заедно с представители на компанията домакин – БОРИКА, обсъдиха актуални тенденции и теми, засягащи платежната индустрия. Националният платежен и картов оператор БОРИКА е пълноправен член на EACHA и тази година успя да спечели домакинска роля на страната ни за този престижен форум.

Г-н Вичев, какви са тенденциите при незабавните плащания в България?
Незабавните плащания покриват вече всички потребители в България. Всички банки са включени и всеки може да получи незабавно плащане. Над 80% от потребителите и техните банки покриват и нареждането за незабавни плащания.
По-интересни са новите услуги за плащане по мобилен телефон, които са много популярни и са налични вече в мобилните банкирания на всички по-големи банки. Регистрирани са между 700 – 800 хил. души вътре и всеки от тях може да получи такова плащане дори и този, който нарежда парите, да не знае IBAN-а му. Това е много удобно и постепенно набра висока скорост в Европа. В момента тази възможност я има и у нас. Не се налага да се ползва някаква чужда платформа за тази цел.

Колко банки вече предлагат тази услуга?
Около 6 – 7 по-големи банки предлагат услугата и те покриват около 80% от клиентите в момента, но една след друга влизат и останалите институции.

С какви нови услуги планирате да надградите системата blink?
Blink незабавни плащания е система от много добавени услуги, като плащането по мобилен телефон е първата такава. Следващото, което сме пуснали и има вече 2 банки участници, е плащането на синя и зелена зона. В 34 града в страната може да се правят такива плащания. Банките, които са включили това в мобилното си банкиране, позволяват с помощта на геолокация и регистрацията на номера на колата, буквално с 2 клика да може да се плати паркинг. Удобството за хората е съществено. Не плащат SMS и имат възможност да получат услугата по много качествен начин. Предстоят и плащания на гаражи и транспортни услуги. Постепенно банките навлизат и започват да ползват все по-широк кръг от този тип услуги. По принцип instant payments са по-евтин и бърз начин сметка към сметка да се извършват плащания. Предстои по-широко навлизане. Това се случва в Европа постепенно. У нас вече почти всяко 5-о плащане е незабавно. Така че проникването го има и нагласата на хората за това какво е Blink и какви са удобствата се подобрява.

Какъв дял от българите използват дигитални портфейли?
Дигитални портфейли се ползват от огромна част от потребителите на банкиране и на мобилни телефони. Като процент не мога да кажа, но потребителите на мобилно банкиране в страната са между 2 и 3 милиона души и огромна част от тях ползват този вид разплащания. Това със сигурност е съществена част от разплащащото се активно население.

Започна ли вече пълното прилагане на е-ваучерите за храна?
Електронните ваучери за храна са около месец в период на постепенно навлизане. Приемането в магазините вече е осигурено почти навсякъде. Разбира се, чистят се някои начални неудобства на тази технология, но е чувствително по-добре, раздадени се карти вече на голям брой хора. Ще има някакво догонване от всички оператори, но по отношение на обслужването, което ние осигуряваме на bcard е-ваучерите, това е обезпечено и в момента издаваме карти на все повече хора.

Може ли да обобщите къде е България по отношение на дигитализацията на разплащанията?
С пускането на незабавните плащания на практика достигнахме нормалните проценти навсякъде в Европа. Важна част от плановете ни също е и осигуряването на незабавни разплащания в евро, какъвто проект в момента тече съвместно с Българска народна банка. Обновяваме евровата платежна система, включително във връзка с предстоящото преминаване към еврото.

Кога очаквате България да се присъедини към еврозоната?
Това е политически въпрос. Очевидно ще бъде доста трудно да стане в началото на другата година, но се надяваме към края да може да се случи. От наша страна тече много активна подготовка съвместно с банките с цел готовност в началото на другата година. Всички големи банки са подготвени, платежните системи се тестват и предстои цялостно тестване на интегрираната миграция към евро през септември – октомври. Този проект независимо от обявените дати планираме да го завършим заедно с банковата общност, защото подготовката е много силна, инвестициите са направени от всички и готовността, поне на финансовата сфера, би трябвало да е много висока.

Как БОРИКА допринася за подготовката на страната за еврозоната?
Стоейки в средата на платежната инфраструктура, ние сме длъжни да осигурим платформите на платежните системи както за картови разплащания, така и за останалите видове незабавни и пакетни плащания, за да могат всички институции да тестват към тях и да направим интегрирани тестове между всички. Така че ние сме длъжни да сме готови малко по-рано, да предоставим платформи, всеки да почне да тества, за да завършат интегрираните тестове през есента.

От Ваша гледна точка какви са основните ползи и съответно предизвикателства при преминаването към еврото?
От платежна гледна точка това опростява нещата и осигурява по-леко и бързо, вероятно и по-евтино разплащане за крайните клиенти. Това зависи от банките, но в това отношение европейските регулации са доста ясни. Достъпът до платежните системи в Европа ще е доста по-лек и по всяка вероятност по-евтин за хората и за бизнеса. Това са може би непосредствените ползи. Също очевидна е възможността да се ползва цялата европейска инфраструктура, да се пътува по-лесно, да се обменят стоки, информация, търговия и услуги.

Къде виждате рискове?
Предизвикателство ще е преминаването на цялата икономика към еврото. Не е само финансовата сфера. Преминаването на бизнеса, на всички големи компании и потребители към еврото е предизвикателство само по себе си. Минава се през доста голям катаклизъм. Това се видя и в Хърватия. Съществуват рискове и в някакъв момент за спекулации с цени, но и от Хърватия наблюдавахме, че с добър контрол и достатъчна информираност на населението, не се стигна до крайности. И след някакъв преходен процес нещата се успокояват.

Според Вас достатъчно информирани ли са потребителите и бизнесът за това какво предстои?
По отношение на бизнеса мисля, че да, но не съм запознат с конкретни планове в икономиката ни кой как мигрира, тества и какво прави. За разлика от финансовата сфера, която покрай платежните системи и покрай БНБ е малко по-строго организирана и върви в някакъв конкретен план, не съм сигурен, че цялостно в икономиката това е осигурено и там може би има някои рискове. Въпрос на активност и на разбиране на всеки участник е да се справи с това. А колкото до населението, мисля, че съответната информационна кампания трябва да постигне целите си постепенно. Ясно е как трябва да се направи, работи се по него. Там очаквам някакви сътресения за около един-два месеца, но не е нещо, което не може да се преодолее.

Как виждате бъдещето на парите?
Парите стават все по-дигитални, все повече са по телефони и по различни цифрови инструменти и устройства. Това е нормално и е съвсем естествено хората да започнат да мислят за тях не във вид на банкноти, а във вид на тяхната същност като разменно средство. Отнема някакво време, но вече има скандинавски страни, в които децата не са виждали хартията изобщо и си представят парите по съвсем друг начин и това ще промени начина на мислене. Предстои да го видим и малко по̀ на юг.