Промените целят да дадат на страните от ЕС повече време за намаляване на дълга чрез индивидуални планове и създаване на стимули за публични инвестиции
Снимка: ЕП
Франция и Германия са съгласни по повечето от предложените промени във фискалните правила на Европейския съюз, но се различават по отношение на третирането на инвестиционните разходи, когато дефицитът е над лимитите на ЕС, каза френският финансов министър Бруно Льо Мер, цитиран от „Ройтерс“.
Говорейки пред репортери преди ключова среща на финансовите министри на ЕС, която има за цел да постигне сделка за промени във фискалните и дългови правила на ЕС, Льо Мер каза, че способността да се поддържат инвестиции е от решаващо значение за Париж – „червена линия“.
„Смятам, че Франция е предприела всички необходими стъпки към Германия за постигане на компромис, ние сме на 90% съгласни“, каза той. „Единственият въпрос, който остава отворен между Франция и Германия, е какво да правим за процедурите за прекомерен дефицит.
Съгласно правилата на ЕС, които определят лимит от 3% от БВП за бюджетни дефицити и 60% от БВП за публичен дълг, когато дадена страна наруши тавана на дефицита, тя трябва да намалява дефицита с 0,5% от БВП в структурно отношение всяка година, докато бъде отново под 3%. Това задължение се нарича „процедура при прекомерен дефицит“.
Франция иска по-малко намаление на годишния дефицит, ако правителството направи реформи и инвестира съгласно 4-годишен средносрочен план, който ще бъде договорен с Европейската комисия.
„Ние сме напълно убедени, че през четирите години на процедурата за прекомерен дефицит е от съществено значение да запазим стимулите за насърчаване на инвестициите и структурните реформи чрез въвеждане на гъвкавост, която може да бъде 0,2 пункта годишно. Това е единственото нещо, което пречи на Франция и Германия да постигнат споразумение... Този принцип е абсолютна червена линия“, добави той.
Дискусиите на финансовите министри на ЕС са последният етап от преразглеждането на фискалните правила на ЕС, спрени от 2020 г. заради пандемията и енергийната криза.
Министрите искат да адаптират рамката към реалността след пандемията на висок публичен дълг и публични инвестиции, необходими за борба с изменението на климата.
Промените са предназначени да дадат на страните от ЕС повече време за намаляване на дълга чрез индивидуални планове и създаване на стимули за публични инвестиции, дори когато държавните разходи трябва да намалеят, като същевременно правят правилата по-лесни за следване.
Льо Мер каза, че Франция вече е приела искането на Германия да определи минималното годишно средно намаление на дълга за страни с висок дълг на 1% от БВП и да установи предпазен буфер от 1,5% от БВП под тавана на дефицита от 3% от БВП, за да се предотврати превишаване на лимита на Ес при неочаквани събития.