БНБ: До края на 2023 платежната инфраструктура у нас ще бъде готова за присъединяване към еврозоната

Платежната инфраструктура в България претърпя значително развитие през последните няколко години, имащо за цел въвеждането на съвременни технологични решения и гарантиране сигурността на плащанията. Подготовката за въвеждане на еврото безспорно катализира и ускори този процес. Пазарните участници и Българската народна банка продължават интензивна работа по всички проекти, заложени в Националния план за въвеждане на еврото в Република България. Дейностите се развиват в срок, като се очаква до края на 2023  платежната инфраструктура на страната да бъде готова за присъединяване към еврозоната. Това заяви Нина Стоянова, подуправител на БНБ, при откриването на Финансов форум „Иновации“, организиран от Асоциация Банка на годината.

По думите й до края на тази година ще бъде завършен проектът за пълна достижимост в рамките на Единната зона за плащания в евро (SEPA) при изпълнение на кредитните преводи в евро от/към страната. "Продължава подготовка за изпълнение на незабавни кредитни преводи в евро като продължение на вече въведените незабавни кредитни преводи в лева. С миграцията на бюджетните плащания към стандартите на SEPA, планирана за октомври 2023 г., завършва пълното привеждане на платежната инфраструктура в съответствие със SEPA стандартите. В резултат на това клиентите вече могат да се възползват от по-бързи и сигурни платежни операции".

Според Стоянова "иновациите в сегмента на платежните услуги дават ясно видим резултат в статистическите данни, с които разполагаме. За поредна година се затвърждава тенденцията към увеличение в основните показатели при платежните услуги и най-вече при тези, предоставяни по електронен път. През 2022 е отбелязан ръст с около 1/4 в броя на извършените в страната безналични клиентски плащания спрямо предходната година. При броя на плащанията с карти, издадени в България, имаме ръст с близо 1/3 спрямо 2021. Впечатляващ е и растежът при броя наредени плащания с електронни пари за 2022, който се е увеличил с повече от 40% спрямо 2021".

Стоянова подчерта, че провежданите от националните и европейски регулатори политики доведоха до трайно и стабилно намаление на измамите при плащанията. Данните в доклад на Европейската централна банка (ЕЦБ), обхващащ периода 2020 г. – 2021 г., показват, че през 2021 г. е достигнато най-ниското ниво на дела на измамите при картовите плащания в Европа спрямо общата стойност на извършените картови плащания, откакто е започнало събирането на данни за тази статистика през 2008 г. – а именно по-малко от 0.03%. По-конкретно, стойността на измамите при картовите плащания, инициирани от разстояние (т.е. чрез виртуални ПОС терминали), е намаляла с 12% през 2021 г. спрямо 2020 г. в светлината на широкото внедряване на стандартите за задълбочено установяване на идентичността на платеца. Друг ярък пример е намалението при измамите с подправени карти на физически терминали (напр. под формата на използване на фалшифицирани платежни карти в магазини или на банкомати), което е с 42% през 2021 г. спрямо 2020 г, като масовото внедряване на чип и ПИН стандарти за сигурност почти е изкоренило подобен тип измами в Европа.

Стоянова очерта няколко сегмента в средносрочен план, развитието на които ще повлияе на платежните процеси.

На първо място, това е развитието на дигиталните валути на централните банки. Изследване на Банката за международни разплащания от 2021 показва, че около 90% от централните банки по света изследват потенциала на дигиталните валути, а 14% развиват пилотни проекти. От особен интерес е развитието на този проект в Китай през последните няколко години и тестовото използване на дигиталния юан в определени региони на страната. Развитието на дигиталните валути на централните банки се обуславя от значими фактори, един от които е, че парите в брой се използват все по-малко като средство за разплащане. Централните банки трябва да отговорят на продължаващата дигитална трансформация на бизнеса и еволюцията на платежните инструменти, както и на възможността глобални компании със значителна клиентска база да развиват свои частни дигитални средства за плащане. 

"Като бъдещ участник в еврозоната ние следим проекта за дигитално евро на Европейската централна банка, чиято проучвателната фаза приключва през октомври тази година. Този проект добива все по-конкретни измерения и по всичко изглежда, че ще продължи да се развива. Създадени са работни групи, които да изработят правила (Rulebook), отнасящи се до схемата за дигитално евро, използването му като платежен инструмент, управлението на ликвидността и др. Работи се и по конкретно законодателно предложение на Европейската комисия за дигиталното евро, което може да се появи още през лятото на тази година. В него се очаква да бъде пояснен и възможният статус на дигиталното евро като законно платежно средство. С оглед гарантиране функцията на финансово посредничество, която имат банките в съвременната икономика, се обмисля прилагане на лимит на средствата, които лицата ще могат да държат по сметка за дигитално евро при централната банка. Дигиталното евро има потенциал да създаде основа за интегрирани европейски решения за разплащане на дребно и трансграничен сетълмент, както и за множество допълнителни иновации – напр. токенизирани депозити, смарт договори, условни плащания и др", коментира Стоянова.

"Друг важен елемент в глобален мащаб е развитието на криптоактивите и тяхната регулация. В средата на май тази година, Съветът на Европейския Съюз прие окончателно финалните текстове на Регламента за пазарите на криптоактиви (MiCA), като по този начин европейските институции разработиха и приеха мащабна и детайлна правна рамка за пазара на криптоактиви в Европа, като се има предвид, че в тази област опитите за регулация са все още малко. Едновременно с това бе приет и нов Регламент относно информацията, придружаваща преводите на средства и прехвърлянето на определени криптоактиви, с което ще се постигне по-добра проследимост на преводите на криптоактиви и противодействие на изпирането на пари. Разпоредбите на MiCA относно криптоактивите от типа „стейбълкойн“ ще започнат да се прилагат през юли 2024, а останалите разпоредби относно общите криптоактиви, които нямат стабилизационен механизъм на стойността си, и за доставчиците на услуги за криптоактиви – през януари 2025", отбеляза подуправителят на БНБ.

На следващо място, по думите й, очакваме реализация на мерките за развитието на незабавните плащания в евро. Една от основните цели е да се насърчи създаването на европейски решения за плащане на дребно, които са сигурни и ефективни, а също и като отговор на нарастващите предизвикателства пред европейската независимост в областта на плащанията. Разпространението на незабавните плащания в Европа се очаква да продължи, както и създаването на инфраструктура за приемане на незабавни плащания, инициирани от клиентите чрез смартфон приложения на физически ПОС терминали при търговците. В тази връзка бе създадена т. нар. Европейска инициатива за плащания (European Payments Initiative, EPI), която има за цел разработване на платежни алтернативи в Европа, в това число чрез дигитален портфейл, базиран на незабавните плащания.

Сериозна скорост според Стоянова набира и прегледът на Втората директива за платежни услуги, като след повече от 5 години действие на директивата през лятото на 2023 г. се очаква да бъде обявен пакет от нормативни актове за ревизия на PSD2. Този пакет се очаква да съдържа ревизирана директива за платежните услуги (т.е. PSD3) и предложение за нов регламент за платежните услуги. В допълнение ще се развива нова правна рамка за отворените финанси (open finance), която да надгради съществуващата в PSD2 уредба на отвореното банкиране, което показва добро развитие, в това число и в нашата страна. Целта на подобна нова уредба би била да позволи, при съгласие на клиента, негови данни, попадащи извън обхвата на PSD2, да бъдат споделяни и използвани повторно от доставчиците на финансови услуги за създаване на нови и подобрени услуги.

Секторът на финансовите услуги и плащанията в Европа и у нас традиционно се развива интензивно и възходящо през последните години, движен както от иновациите, така и от развитието на европейските регулации, които създават благоприятна среда за конкуренция и сигурност на потребителите. Мерките, свързани с въвеждане на еврото, благоприятстват по-бързата и ефективна интеграция на финансово-пазарните инфраструктури у нас с тези в еврозоната, подчерта в заключение Стоянова.