Как да се справим с идващата криза, чака ли ни рецесия, какви мерки трябва да предприеме страната, обяснява Георги Ангелов, Старши икономист в Институт „Отворено общество“ – София
Георги Ангелов, Старши икономист в Институт „Отворено общество“ – София, бе един от участниците в първия дискусионен панел по време на годишната конференция на Национално сдружение недвижими имоти (НСНИ). Дискусията бе под надслов „Нарастване на напрежението“.
Economy.bg попита г-н Ангелов какви са разликите между икономическата ситуация в Европа и САЩ, как оценява положението у нас, ще има ли енергийна криза и рецесия, какви мерки трябва да се предприемат, за да ги избегнем.
Бихте ли описали икономическата ситуация в Европа и САЩ и разликите между двете?
Това, което се случва в Америка, наистина е различно от това, което става в Европа. В Америка имаме класическо прегряване на икономиката заради твърде разхлабена монетарна и фискална политика. Оттам икономиката расте над потенциала и оттам се създава инфлация. Тоест, понеже икономиката не може да произведе повече продукция, а търсенето е голямо, всъщност това избива в растеж на цените и там решението, разбира се, е, да се вдигнат лихвите, да се намали дефицитът, да се затегне монетарната политика, за да се охлади икономиката и да се балансира пазарът на труда и другите пазари и инфлацията да спадне.
Докато в Европа ние нямаме такова прегряване, не сме имали нито такива големи трилиони дефицити, нито чак толкова разхлабена политика. Въпросът е, че тука имаме изкуствено създадена енергийна криза. Реално Газпром, доставчикът на газ за Европа от 50 години, спря кранчето и оттам имаме дефицит или поне притеснение за дефицит, тъй като през лятото дори и без Газпром се оправихме, притеснения за дефицит за зимата.Оттам вече притеснението, че ако през зимата няма достатъчно газ, ще трябва да затворим заводите, за да има газ за отопление на домакинствата.
Така че това е основното притеснение, че насила ще трябва да затворим заводи в Европа и най-вече в Германия, за да може да стигне газът за отопление. И оттам идват притесненията за инфлацията. Сега постепенно намаляват тези проблеми с дефицита на газ. Виждаме, че се строят терминали и газопроводи, а газохранилищата бяха напълнени, но все пак остава този риск, че при много студена зима някои големи потребители на газ от индустрията в Германия, където е най-зле положението, може да бъдат затворени и оттам доставчици и поддоставчици да пострадат. Тоест тук, в Европа, инфлацията е създадена от енергийната криза и рискът от рецесия пак е създаден евентуално от недостиг на енергия. Така че тук въпросът не е толкова монетарна политика, а по-скоро в енергийна и икономическа политика да се разрешат тези въпроси.
Как оценявате текущата икономическа обстановка у нас?
Всъщност текущата икономическа обстановка у нас въпреки всички очаквания в последната половин-една година е повече от положителна. От гледна точка на това, че индустрията отбелязва рекорди всеки месец, има все по-голямо индустриално производство. Дори през август при най-скъпия газ в историята пак имаше нов рекорд. Туризмът се възстановява от много ниско ниво, заради ковид все още не се е възстановил изцяло, но с добри темпове и той се възстановява.
Така че за момента конюнктурата е добра. Всъщност притеснението е по-скоро доколко евентуална рецесия в глобален мащаб в Америка и в Европа, ще се пренесе при нас и колко тежко ще бъде. Това е нещото, за което трябва да сме подготвени. Всъщност ние първи измислихме начина с компенсациите за цената на тока, което сега се приема в цяла Европа, да се отнемат свръхпечалбите от енергетиката и да се пренасочат към компенсации за бизнеса, ние това го измислихме.
Сега вече всички го прилагат. По същия начин трябва да следим следващите рискове, които се появяват и да реагираме навреме. Все пак имаме огромен ресурс от еврофондове, над 50 милиарда, които не сме започнали да усвояваме. Тоест самото отпушване на този процес ще вкара една ликвидност и инвестиции в икономиката. Тоест, ако сме гъвкави, както се справихме с енергийната криза и тя не ни съсипа икономиката, така можем да се справим и със следващата криза.
А ще продължат ли да се вдигат лихвените проценти в Европа, в САЩ?
Задължително ще продължат да се вдигат лихвените проценти, тъй като инфлацията също продължава да се вдига и остава висока. Така че това е нещо, което трябва да очакваме. Тук вече въпросът е доколко ще се вдигат. И това наистина зависи от това как ние ще си подредим къщичката.
Тоест, ако влезем в еврозоната в срок, както сме предвидили 1 януари 2024 година, лихвените проценти ще се вдигнат, но умерено. Обаче ако сме извън, ако сме в периферията и пазарите ни разглеждат като периферия, там може да имаме и съвсем драстични ефекти. Видяхме в Унгария как се срина валутата и лихвите се вдигнаха драстично. Говорим не за един два пункта или 0,75. Говорим за 25% лихва по рефинансирането. Зависи от нашата политика – да не оставим нещата на хаос без бюджет, без предвидимост за една-две години напред.
Как ще се отрази това на потребителите?
Потребителите всъщност в момента най-много страдат, защото инфлацията много бързо се покачи, докато заплатите изостават. Всъщност имаме един период, в който може би около една година според мен, аз така го оценявам, в който заплатите ще растат по-бавно от инфлацията. И в този период всъщност реално домакинствата разполагат с по-малко средства. Това не се отнася за пенсионерите, пенсиите бяха вдигнати няколко пъти, ръстът, пенсиите е над инфлацията.
Но за работещите всъщност наистина в момента сме в може би най-лошия период. Този период, в който се получава едно реално обезценяване. Това според мен ще се реши следващата година. Тоест заплатите ще настигнат инфлацията, но в този междинен период, който остава, най-вече през зимата, е въпросът за някакви икономически и финансови бюджетни мерки, за да може в този период, в който заплатите изостават, да се помогне по някакъв начин, особено със сметките за отопление за по-бедните домакинства. А аз дори си мисля, че трябва и с работодателите да се работи, да се стимулират.
Те така или иначе получават толкова щедри компенсации за цената на тока. Може да се работи с тях, но да изтеглят това вдигане на заплатите да не е след една година, да е сега по-бързо, за да можем да минем по-леко и през това. Но за мен вдигането на заплатите е решението на инфлацията, а не таван на цените или проверки на Комисията за защита на потребителите за цената на олиото. Това е популистко, не води до резултат.
Ще има ли енергийна криза у нас тази зима?
У нас тази зима по-скоро не се очаква, но рискът остава, доколкото все още не са свършили търговете за газ и най-вече слотовете. Ние трябва да имаме слотове, защото газ ще намерим, но трябва да имаме слот, по който да докараме газа. Същият проблем, който и преди 4 – 5 месеца се обсъждаше. Трябва да се работи и с Турция, и с други страни, които имат терминали. Тогава вече може да сме спокойни. Засега газ има теоретично, технически има възможност да го докараме, но все пак това изисква някакво участие в търгове и активност.
Да очакваме ли рецесия?
Аз мисля, че трябва да се подготвим или трябва да работим превантивно, за да не се случи рецесията. Т. е. не просто да стискаме палци и да кажем: „Няма да се случи“. Или обратно, да скръстим ръце и да кажем: „Ми то така или иначе идва рецесия, нищо да не правим“. По-скоро въпросът е да кажем: „Да, има голям риск за рецесия, но нека да отпушим тези европроекти, да решим енергийната криза, да решим проблема с бюджета и да работим така, че да избегнем рецесията“. Това е съвсем реалистично. Досега успяхме да го направим, въпреки че поне от две години, аз чувам предричания как веднага ще се влошат нещата. Но те не се влошават точно защото проявяваме необходимата гъвкавост. Трябва да продължим в тази посока.
И накрая да Ви попитам какъв е пътят напред?
За мен пътят напред е по някакъв начин българската политика да стигне до решение. Едното решение е да състави правителство. Другото решение е да се отива на избори, но междувременно да се дадат правомощия на служебното правителство да се държи като редовно. Тоест да има бюджет, да има стъпки за влизане в еврозоната, да се отпушат еврофондовете. Тоест или правим редовно правителство, или правим така, че служебното да може да работи като редовно, тоест да се удължи срокът, в който работи този временен парламент, за да може служебното правителство да има парламент и да може да прокарва закони. Това са двата начина. Не знам кой ще изберат политиците. Те обикновено избират нищо да не правят. Това не е добър вариант в момента в тази ситуация.
