вторник, 04 октомври 2022   RSS
    Барометър | Региони | Компании | Лица | Назначения


    1458 прочитания

    Защо централните банки повишават лихвите?

    Как това ще помогне за справяне с инфлацията, какво е стагфлация, за петрола и цените на горивата говори Адриан Николов, анализатор в ИПИ
    11 август 2022, 10:08 a+ a- a

    Адриан Николов е икономист в Института за пазарна икономика (ИПИ). Той прави анализи в секторите образование, пазар на труда, бедност и неравенство, електронно управление, регионално развитие. Той е разработил калкулатора, който изчислява колко струва трудът на един работник на работодателя извън заплатата, включвайки всички скрити разходи.(Снимка: Личен архив)

    Напоследък станахме свидетели на ходовете на много централни банки по света, включително Европейската централна банка (ЕЦБ), които увеличават лихвените си проценти. За много от тях това е първо увеличение от около десетилетие и повече, а някои, като американския Федерален резерв, предприеха рекордно големи увеличения. Всички те казват, че това е мярка срещу високата и увеличаваща се инфлация.
    Economy.bg се свърза с Адриан Николов от Института за пазарна икономика, за да ни обясни как повишените лихви влияят на инфлацията, да очакваме ли глобална рецесия, що е то стагфлация. Поговорихме също така за паритета долар – евро и движението в цените на петрола и горивата.

    Защо централните банки на големите икономики повишават лихвените проценти? Как точно това ще помогне за овладяване на високата инфлация?
    Повишението на лихвите е един от малкото инструменти, с които централните банки разполагат, за да забавят ръста на потребителските цени. Теорията гласи, че с повишението им оскъпяваме кредита, и съответно търговските банки отпускат по-малко кредит. Това носи със себе си забавяне на икономическата активност обаче и оттам увеличава риска от рецесия. Алтернативен подход е ограничаването на ръста на паричната маса и количествените улеснения, но на този етап като че ли са по-малко склонни да прибягват към това. 

    Забавянето на икономиката не заплашва ли да доведе до глобална рецесия?
    Да, такъв реален риск съществува и прогнозите на всички основни институции го предвиждат. За съжаление, влиянието върху глобалната динамика е доста по-трудно, съответно централните банкери се съсредоточават върху това, на което могат поне опосредствано да въздействат. Алтернативата би била опити за прекратяване на руската война или локдауните в Китай, което очевидно е много по-трудна задача. 

    Кое е по-страшно – висока, неконтролируема инфлация или рецесия? Трябва ли да избираме между двете?
    Комбинация от двете е най-страшният сценарий, т.нар. стагфлация – висока инфлация и спад на икономическата активност и свиване на брутния вътрешен продукт. Можем да избираме дотолкова, доколкото основната антиинфлационна мярка увеличава риска от рецесия, но тъй като играят и редица външни фактори, в крайна сметка има напълно реална възможност да се озовем именно в най-лошия сценарий.

    Какви други механизми могат да се приложат за овладяване на инфлацията?
    Звучи много болезнено, но ограничаването на ръста на заплатите и социалните плащания (и оттам поне кратковременен спад на реалните доходи и покупателната способност на домакинствата) може да намали поне бъдещия ръст на инфлацията. Такова обедняване, разбира се, е силно нежелано, ако може да бъде избегнато. У нас се чуха и идеи за тавани на цени, което носи със себе си много други рискове – недостиг, фалити на производители и търговци, презапасяване. Най-безопасният подход е намаляването на данъците на най-тежко засегнатите групи стоки и услуги, но и това е възможно в определени граници.

    Приложими ли са изобщо финансови/икономически методи в случая, при положение че основният фактор зад инфлацията е цената на горивата, а тя се влияе от конфликта в Украйна?
    Движещите сили са по-комплексни – трябва да напомним, че повишението на потребителските цени започна още в средата на 2021 г., много преди войната в резултат на политиките за подкрепа след ковид кризата. Освен това независимо от източника на ръста на цените инструментариумът, с който разполагаме, е доста ограничен. Разбира се, най-добрият изход би бил спиране на войната и нормализация на международните пазари. Важно е да отбележим също, че дори и в този най-благоприятен сценарий изглежда малко вероятно да станем свидетели на връщане на ръста на цените от последната година само за успокояване на темпа на растеж. 

    А защо петролът поевтиня, но цените на горивата не?
    Това е фактически невярно – от средата на юли основните горива освен метана са с видимо устойчив тренд надолу. По-скоро се наблюдава забавен ефект на спада на цените на суровината върху крайния продукт – това може да отразява натрупване на закупен на по-висока цена петрол или пък забавяне в обновяването на цените между рафинериите и бензиностанциите. Трябва да се има предвид, че горивата никога не следват 1:1 динамиката на цената на петрола, особено при корекциите надолу често има големи забавяния.

    Наскоро еврото достигна паритет с долара, след което падна под стойност от $1. Как мислите, че ще се развие тази тенденция?
    Бъдещата динамика на обменния курс е движена най-вече от относителното представяне на икономиките на САЩ и еврозоната. Доколкото и в двата случая очакванията са забавяне, въпросът е чия икономика ще се свива по-бързо. Отношението между валутите има реално отражение върху конкурентоспособността и износния потенциал, което пък, от своя страна, може да се отрази върху посткризисното възстановяване.

    Имате ли съвет за домакинствата как да се справят с високата инфлация?
    Справянето с инфлацията означава различни неща за отделните домакинства. При тези в горните доходни групи основният проблем е опазването на спестяванията, тъй като в общия случай темпът на ръст на цените надскача лихвите по депозитите им – там от значение е намирането на алтернатива (акции, метали, индекси, недвижимост), чиято стойност да се повишава или поне да намалява по-бавно от тази на парите. При по-бедните обаче инфлацията означава свиване на потреблението, понякога дори и на стоки от първа необходимост. Иначе единственият метод за справяне е повишаване на домакинския доход с темп по-бърз от този на потребителските цени.

    Как виждате развитието на текущата глобална икономическа обстановка? 
    На този етап прогнозирането е изключително трудно заради войната, и дори заради неяснотите около новите вълни на Covid-19. Общото усещане е определено на песимизъм, като повечето западни икономики, в това число България, ще изпитат значителна инфлация и забавяне на растежа тази, а вероятно и следващата година. 

    Нагоре
    Отпечатай
     
    * Въведеният имейл се използва само за целите на абонамента, имате възможност да прекратите абонамента по всяко време.

    преди 11 часа
    Над 75% от заетите у нас работят в малки и средни предприятия
    МСП генерират 66% от добавената стойност в икономиката
    преди 12 часа
    Сливанията и придобиванията в световен мащаб със спад
    Тенденцията за понижаване продължава трети пореден месец
    преди 16 часа
    Индийската централна банка отново повиши лихвеният процент
    Увеличението от май насам е с общо 190 базисни пункта
    преди 16 часа
    Инфлацията в Еврозоната достигна 10% през септември
    Най-висок темп на ръст има енергията, чиято инфлация достига близо 41%, според данни на Евростат
    преди 17 часа
    Газпром прекрати доставките на газ за Италия
    Причините изглежда са регулаторни промени в Австрия, откъдето страната получава руско синьо гориво