България се присъединява към инициатива, подкрепяща ядрената енергетика

АЕЦ Торнес, Шотландия (Снимка: Economy.bg)

България се присъедини към становището на 20 синдиката от Белгия, Чехия, Финландия, Франция, Унгария, Литва, Румъния, Словакия, Словения и Хърватия в подкрепа на ядрената енергетика. В съвместна статия участниците в инициативата призовават Европейската комисия да включи ядрената енергия в политиките на Зелената сделка и плана REPowerEU. Според тях включването на ядрената енергия в таксономията на ЕС е жизненоважно за справяне с изменението на климата и повишаване на енергийната независимост. Това ще осигури възможност за устойчиво финансиране на проекти от областта на ядрената енергетика в бъдеще. Участниците в инициативата отбелязват, че, наред с възобновяемите енергийни източници, ядрената енергия има потенциала да формира основата на европейската безвъглеродна енергийна система. Като следваща стъпка ЕК следва да актуализира Илюстративната програма за ядрената енергетика (PINC) в съответствие с член 40 от Договора за Евратом.

Ето и пълният текст на съвместната статия на участниците в инициативата:

Днес засилването на амбицията ни по отношение на борбата с климатичните промени трябва да бъде част от стратегическата и енергийната автономност на Европа, тъй като бруталната военна агресия на Русия в Украйна доведе до преосмисляне на европейската енергетика. Контекстът на таксономията на ЕС за устойчиво финансиране преди нахлуването на Русия в Украйна е различен в сравнение с настоящата ситуация. През м. октомври 2021 г. заявихме, че „Ако иска да спечели климатичната война, Европа се нуждае от ядрена енергия. Тя е жизненоважен и надежден ресурс, с който да си осигурим нисковъглеродно бъдеще.“ Днес има истинска война в близост до границите на ЕС. Поради незаконните действия на Русия, гражданите и индустрията на ЕС усещат въздействието на високите и нестабилни цени на енергията. Ако ЕС иска да следва пътя на декарбонизацията и същевременно да гарантира сигурност на доставките, се нуждаем от промяна в отношението към ядрената енергия. Ще са необходими големи количества нисковъглеродна електроенергия и нисковъглероден водород, за да се задоволят енергийните нужди на индустрията и обществото и за постигане на целта на ЕС за климатична неутралност до 2050 г.

Търсенето на електроенергия ще се удвои през следващите 30 години и моментът за действие е сега. Ядрената енергия, като основен източник на нисковъглеродна енергия, може да играе съществена роля в енергиен микс, съвместим с целта за въглеродна неутралност, без масово прибягване до внос на енергия, а и е доказано, че климатичната неутралност и гарантирането на сигурност на доставките ще изискват инвестиция от € 500 милиарда евро в нови ядрени мощности до 2050 г. За да се отговори на това предизвикателство, ядрената енергия трябва да бъде включена в политиките на Зелената сделка и плана REPowerEU, както бе залегнала в Европейската стратегическа дългосрочна визия „Чиста планета за всички“, в която бе ясно посочено, че наред с възобновяемите енергийни източници, ядрената енергия има потенциала да формира основата на европейската безвъглеродна енергийна система.

Ядрената енергия е в състояние да се справи с различни предизвикателства. Първо, съгласно най-високите стандарти за безопасност, ядрената енергия може да осигури необходимите количества електроенергия за бъдеща електрификация и е ключов компонент в намирането на решение за намаляване на зависимостта ни от вноса на изкопаеми горива от Русия. Второ, като се имат предвид т. нар. системни разходи и стойността на стабилността, ядрената енергия е конкурентоспособен източник на енергия, особено при отчитане на специфични схеми за финансиране на капиталоемки проекти. По отношение на управлението на радиоактивни отпадъци, включително за медицински или промишлени приложения, разполагаме с технологии за депониране; за високоактивни отпадъци дълбоките геоложки хранилища понастоящем се считат за подходящо и безопасно решение, а технологията за тяхното изграждане е вече налична.

Не на последно място, Европа се нуждае от реалистична стратегия за производството на водород и не трябва да разчита в голяма степен на вноса – като се имат предвид съществуващите предизвикателства, свързани със зависимостта от вноса на енергия. Европа трябва да увеличи капацитета си за производство на нисковъглероден водород и да създаде подходяща рамка за разработване на водород, произведен с помощта на ядрена енергия. Първата стъпка вече е включена в Допълнителния делегиран акт по Регламента за таксономията, който определя критерии за изграждане и безопасна експлоатация на нови атомни електроцентрали, включително за производство на водород. Това ще направи разгръщането на водородната екосистема по-реалистично от гледна точка на обхват и време.

Във връзка с гореизложеното, ние, долуподписаните, се присъединяваме към становището на 20 синдикати, представляващи белгийски, български, чешки, финландски, френски, унгарски, литовски, румънски, словашки и словенски енергийни работници, според които включването на ядрената енергия в таксономията на ЕС е жизненоважно за справяне с изменението на климата и повишаване на енергийната независимост.

В светлината на горепосочените предизвикателства, приканваме Европейската комисия да разшири обхвата на действията си и като следваща стъпка да актуализира Илюстративната програма за ядрената енергетика (PINC) в съответствие с член 40 от Договора за Евратом, който предоставя преглед на целите и инвестициите, необходими по време на целия жизнен цикъл на ядрената енергия.

С подкрепата на:
• България: Александър Николов, министър на енергетиката;
• Хърватия: Давор Филипович, министър на икономиката и устойчивото развитие;
• Чешка република: Йозеф Сикела, министър на промишлеността и търговията;
• Финландия: Мика Линтиля, министър на икономиката;
• Франция: Агнес Пание-Рунашер, министър на енергийния преход;
• Унгария: Проф. д-р Ласло Палкович, министър на технологиите и иновациите;
• Полша: Анна Москва, министър на климата и околната среда;
• Румъния: Вирджил Попеску, министър на енергетиката;
• Словакия: Ричард Сулик, вицепремиер и министър на икономиката;
• Словения: Боян Кумер, министър на инфраструктурата.