Рекордните 4,5 млн. души са напуснали работата си през ноември

Сан Франциско

2021 беше годината на „Голямото напускане“ – година, в която работниците напускаха работата си с исторически темпове. Според някои тенденцията се дължи на икономическа и психологическа промяна, тъй като работодателите се бореха – и често не успяваха – да изкушат притеснения персонал да се върне в индустрии, които твърде често третират работниците като заменими. Истината е по-сложна, пише в свой коментар по повод явлението, наречено „Голямото напускане“ (The Great Resignation) в САЩ The Guardian.

Правилно е да се каже, че много хора са напуснали работата си през 2021 г. – „напусканията“, както ги нарича Бюрото по трудова статистика, достигнаха връх през септември, като над 4,3 милиона души напуснаха работните си места и бяха последвани от умерено намаление на тази тенденция през октомври и ноември.

Във вторник (4 януари) департаментът по труда съобщи, че в края на ноември има 10,6 милиона свободни работни места и 6,9 милиона безработни - 1,5 работни места на безработен човек. Броят на напусканията достигна нов връх от 4,5 милиона през ноември.

Напускането, ще ви кажат повечето икономисти, обикновено е израз на оптимизъм. И все пак, оттеглянето през 2021 г. се случи на фона на по-широка икономическа картина, която остава трудна за тълкуване с увереност. Свързаните с пандемията пари от правителството помогнаха на хората да преживеят най-лошото от Covid, но голяма част от тези пари вече ги няма. Нивото на безработица е спаднало рязко от най-високите си стойности, а коефициентът на участие в работната сила (процентът на хората в работната сила или търсещите работа) се повишава, макар и умерено. През цялото време инфлацията се увеличава, а вариантът омикрон се разпространява все повече.

Причините за напускане или отпадане от работната сила са доста разнообразни. Основните причини, цитирани от експертите, продължават да са липсата на адекватни грижи за децата и опасенията за здравето във връзка с Covid, които сега се изострят от омикрон. И докато формулирането на „Голямото напускане“ поставя известен акцент върху идеята, че дори работниците на знанието се отказват заради професионално прегаряне или симпатия към начинаещото движение против работа, има също толкова много причини да подозираме, че мнозина напускат в търсене на по-добри възможности за работа, самостоятелна заетост или просто по-високо заплащане.

Показателно е, че в някои индустрии се наблюдава по-висок процент на напускане спрямо други – отдих и хотелиерство, търговия на дребно и здравеопазване са сред най-засегнатите. Обикновено това са нископлатени индустрии, където сега има повече работни места, отколкото работници – разликата се увеличава. Защо да не напуснете работата си за $9 на час в закусвалнята, ако ресторантът в съседство плаща $10?

Въпреки че ръстът на заплатите се отбелязва в индустриите, изправени пред по-строги условия на пазара на труда през последните месеци, заслужава да се отбележи, че тези увеличения на заплатите се забавят и че тези промени засегнаха най-вече индустрии, където мнозина все още се борят да си изкарват прехраната. Неотдавнашната тенденция към по-високо заплащане съществува в контекста на десетилетия на нисък растеж на заплатите, тъй като доскоро заплатите в САЩ бяха в застой.

Настоящата конкурентоспособност на пазара на труда, поне пропорцията, която се дължи на разликата между голямото търсене на работници и предлагането на тези, които търсят работа, може да бъде временна.

Хайди Шиерхолц, президент на Института за икономическа политика, каза: „Нещата изглеждат доста напрегнати предвид наличното предлагане на работна ръка, с което разполагаме в момента. Но има милиони отстрани, които ще влязат, след като ефектите на Covid, потискащи предлагането на работна ръка, се проявят в огледалото за обратно виждане.“

Въпреки че участието в пазара на труда отбелязва малко увеличение през октомври, важно е да се отбележи, че то остава под нивата от преди пандемията.

„Знаем, че има милиони хора, които все още са извън работната сила поради опасения за здравето и безопасността. Знаем, че родителите са извън работната сила поради текущи отговорности за грижи, свързани с Covid.”

За Мисти Хегенес, икономист в Бюрото за преброяване на населението на САЩ, този последен аспект е особено тревожен, тъй като има нарастваща разлика между майките и бащите в начина, по който те участват на пазара на труда. „Ако наистина искаме да внесем равенството между половете в 21-ви век, трябва сериозно да се съобразим с установените норми за пола около грижите.“

В анализа си на резултатите от заетостта на родителите тя установява, че през септември и октомври тази година е имало 1,4 милиона по-малко майки, активно ангажирани в работната сила, отколкото през същите месеци на 2019 г.

Майките с висше образование и работа, съвместима с дистанционна работа, са по-склонни да напуснат работната сила и да са в отпуск, отколкото жените без деца. Тя също така установява, че учителите е най-вероятно да напуснат работната сила в сравнение с колегите си в други индустрии.

За Хегенес тези тенденции предполагат както неравномерно разпределение на труда у дома, така и критична степен на професионално прегаряне. Родителите са страдали от това, което тя нарича „несигурност на грижите“ – дори когато децата са били записани за присъствено обучение тази година, графиците им са били непредвидимо прекъснати от периоди на карантина, предизвикани от Covid.

Тъй като вариантът омикрон с висока степен на предаване вече променя нормите от последните няколко месеца, е трудно да се каже дали увеличенията на заетостта, постигнати през втората половина на 2021 г., ще се задържат.

Когато навлизаме в новата година, е изкушаващо да тълкуваме високите нива на напускане като пазар на труда, на който работниците имат по-голяма власт от всякога, но тъй като данъчните кредити за деца приключват и плащанията на студентски заеми се възобновяват и предприятията обмислят временно да затворят вратите си, реалността е, че много работници са изправени пред повече несигурност на обстоятелствата от всякога.

За тези, които напускат заради по-високи заплати или по-големи рискове за здравето или по-голяма несигурност в грижите, не е толкова просто да си помислят, че биха предпочели да не работят, а по-скоро, че не могат да си позволят да запазят работата, която имат.