вторник, 23 април 2024   RSS
    Барометър | Региони | Компании | Лица | Назначения


    5931 прочитания

    Летище „София“ – Пълна трансформация и нов терминал до 10 години

    Какви са плановете за развитие на столичното летище и ще има ли нова писта, разказва изпълнителният директор на „СОФ Кънект“ Хесус Кабайеро
    04 януари 2022, 13:32 a+ a- a

    През юли 2021 Хесус Кабайеро поема поста изпълнителен директор на „СОФ Кънект“, оператор на Международното летище „София“. Той има 17-годишен опит в летищния мениджмънт, 12 от тях като управляващ директор. Бил е част от управлението на летищните хъбове в Мадрид и Барселона, на предпочитаното от много туристи летище „Малага“ и главен директор на летищата „Мелила“ и „Севиля“. По образование е авиационен инженер със специализация в сферата на летищата, въздушните навигационни системи и въздушнотранспортния мениджмънт. Има магистърска степен по бизнес администрация и управление от Камарата за бизнес, търговия и индустрия на Испания и е завършил Бизнес училището към университета на Навара по Програмата за лидерско развитие. Под неговото ръководство летище „Севиля“ постига забележителен ръст на пътническия трафик и се утвърждава като фактор за развитието на туризма и индустрията в региона.

    Economy.bg се срещна с г-н Кабайеро, за да ни разкаже повече за това как планира да изпълни инвестиционната програма на летището, какви са плановете за трансформация, кога ще има нов терминал, какво ще се случи с вече съществуващите 2 и можем ли да очакваме изграждане на втора писта и кога.

    Г-н Кабайеро, наскоро съобщихте, че летище „София“ ще изпълни изцяло инвестиционната си програма, заложена в концесионния договор. Как ще стане това след тежкия удар, който авиоиндустрията пое във връзка с пандемията, която още не е приключила?
    Най-напред е важно да кажа, че имаме амбициозен план да трансформираме летището, довеждайки експертизата си от Западна Европа. Финансирането е готово, за да започнем да инвестираме. Вече стартитахме с малка инвестиция, но през 2022 ще започнем да инвестираме в летището, за да го трансформираме. Това ще се случи в 3 основни направления. Първо да гарантираме безопасността на операциите. Имаме важен инвестиционен пакет, който да подобри летището и също така да адресира регулациите за пътниците на терминала и в сградата. Това е основната инвестиция, която започваме догодина. Тя не се отнася само за безопасността, защото за нас е супер важно изживяването на пътниците, така че имаме важен капиталов разход за следващата година, с който да подобрим пасажерското изживяване в терминала. Догодина ще започнем реконструкцията на новия безмитен магазин. Очакваме тя да започне през март и да приключи до края на юни или началото на юли, когато ще отворим новият duty free-duty pay магазин, който ще е walk through (ще се преминава през него), след като премине проверките за сигурност, пътникът ще попада в този безмитен магазин. Мислим и върху дизайна на новата зона за храна и напитки. Така че и това е част от новостите за 2022, работим по това с концесионера. През 2022 също така ще увеличим капацитета на Терминал 2. Планът ни е до края на 2023 да управляваме летището само през сградата на Терминал 2, така че трябва да увеличим капацитета. Трябва да инвестираме в повече багажни, проверки, увеличаване на местата за проверки, увеличаване на гейтовете за качване. Нашата инвестиция през 2022 ще се фокусира върху безопасността, да подобрим услугата която доставяме на нашите потребители, както и да увеличим капацитета стъпка по стъпка, да подготвим летището за очакваното възстановяване. Надяваме се на възстановяване до 2025-2026. 

    Какво ще стане с Терминал 1?
    Нашата идея е комерсиалният трафик – пътниците и комерсиалните авиолинии да изместим от Терминал 1 на Терминал 2. Терминал 1 ще остане, защото имаме нужда от него за всички останали – имаме бизнес клиенти – executive aviation, бизнес и VIP салони. Идеята е също така да подготвим Терминал 1 за други бизнес цели.

    Съобщихте, че въпреки че изграждането на втора писта не е част от инвестиционния Ви план, работите по проекта заедно с Министерството на транспорта. Разкажете ни повече за това.
    Да, това не е в нашия концесионен договор. Не сме поели ангажимента да построим втора писта, но съветваме Министерството на транспорта кое е най-доброто решение. Започнахме да подготвяме големия план през юни-юли и направихме неговата първа версия в средата на септември. Сега работим с тях, съветваме ги от нашата гледна точка, според нашия технически екип кое е най-доброто решение за втора писта в зависимост от търсенето, вземайки предвид урбанизацията, трафика, защото има много неща, които трябва да се вземат предвид при дизайна на втората писта.

    Очаквате ли втората писта да започне да се строи и кога, или просто съветвате министерството?
    Втората писта зависи от търсенето. Така че, ако търсенето, ако трафикът растат бързо, ще се наложи да увеличим капацитета. Капацитетът на едно летище е комбинация от няколко неща – пистите, сградите, терминалите. Така че само ако имаме нужда от по-голям капацитет, защото трафикът се увеличава, ще трябва да построим втората писта.

    Ако се наложи?
    За всеки случай. Но ние трябва да подготвим плана за урбанизация за всеки случай, за да защитим района.

    Планирате ли нов терминал?
    Да, разбира се. Нашият ангажимент в концесионния договор с правителството е до 2030 да има нов, напълно работещ Терминал 3. В момента разработваме концепцията какъв е най-добрият дизайн, в разговори сме с Министерството на транспорта, с екипа в министерството. През следващите 4-5 години нашите инвестиции ще са фокусирани върху Терминал 2. След този период ще започнем строителството на новия Терминал 3.

    Значи планирате Терминал 3 и евентуално втора писта. Но ще има ли достатъчно трафик за тази цел?
    Да, за Терминал 3 със сигурност. Ако достигнем отново и възстановим трафика през 2025, който имахме през 2019, за да управляваме летището само с Терминал 2, ще трябва да увеличим капацитета му. А за да се подготвим за 2030, работим с нашия маркетингов екип да възстановим трафика, да увеличим броя авиолинии, да добавим нови дестинации, така че очакваме, когато се възстановим до 2026, да продължим да растем и да увеличим нашата свързаност. Така че ще ни е необходим повече капацитет с нов Терминал 3. Това е планът.

    Очаквате ли пътуванията да се възстановят до предпандемични нива и кога?
    Нашият анализ отговаря на това, което каза авиационната индустрия – IATA и Eurocontrol. Всички те говорят за пълно възстановяване до 2025-2026 г. Дотогава очакваме трафикът да се е възстановил до ниво от 2019.

    Кое беше най-голямото предизвикателство през тези вече почти 2 години на пандемия?
    През тези две години на пандемия съм управлявал две летища. Заради предишната си позиция ръководих летището в Севиля и започнах да управлявам летището в София през юни. Това, което се случва в авиационната индустрия е най-лошата криза в историята. Така че тази криза удря много тежко летищата, авиолиниите, туристическия сектор. Това, което мислим, е, че авиационната индустрия ускорява някои промени заради новите здравни мерки, които правителството и здравните власти налагат. Ние се затрудняваме заради тези рестрикции. Необходимо е авиационната индустрия, летищата, авиолиниите, да осигурим на пътника по-добро пътуване, по-добро преживяване. Така че в момента в авиационната индустрия мислим как ще се случва новото пътническо преживяване след ковид. Със сигурност трябва да приведем всички здравни мерки, да спазваме дистанция. Сега с дизайна на новия терминал мислим как процесът да стане по-безпроблемен за всяко нещо, което трябва да се направи на летището. Ковид се отразява на нашия дизайн, на нашата дейност и ние трябва да преодолеем този период. Мислим, че трябва да прегърнем тази възможност с нещата, които се случват. Мисля, че София и летището са много добре позиционирани на пазара, защото имаме най-конкурентоспособната тарифа на пазара в момента. Имаме най-ниската тарифа в Европа, особено в Източна Европа, а авиолиниите търсят дестинации, които са конкурентни. Така че имаме тази възможност, да използваме това предимство в наша полза, за да привлечем повече авиокомпании, повече дестинации и т.н.

    Имаше ли полезен урок, който пандемията Ви даде?
    Да. Пандемията ускорява този тип промени, които настъпиха – дигитализацията, безпроблемен процес, гладък процес, безконтактен процес. Тези промени идваха, но ковид ги ускорява. Всички тези здравни мерки, които въвеждаме – спазването на дистанция, това също е хубаво за комфорта на пътниците, така че тези неща заради пандемията се ускоряват. Също така преди ковид трафикът по света нарастваше ежегодно и основното предизвикателство, пред което бяхме изправени на летището, беше че нямаме достатъчно капацитет за идващия ръст. Но ковид веднага премахна това очакване. Сега летищата и авиолиниите мислят как да се възстановят и как този тип криза може да е цикличен. Така че това е в нашето съзнание и планираме дизайни и бизнес и се учим от него.

    Как очаквате да се развива секторът за в бъдеще?
    Авиацията еволюира с тази криза, отговаря на дигитализацията, променя поведението на пътника, защото поведение на пътника преди ковид – резервирахме полети 3-4 месеца предварително. Това е много хубаво за авиолиниите, за летищата, защото ние знаехме 4 месеца предварително от какъв капацитет ще се нуждаем, за да разпределим това търсене. Сега е съвсем различно, защото пътниците правят своите планове една седмица по-рано. Така че нямаме видимост какво се случва през следващия летен сезон, сега за зимния сезон, защото не знаем дали ще има нови рестрикции, които властите ще наложат. Така че това променя концепцията как авиолиниите и летищата правят бизнес. За да се адаптираме към тези промени, ние трябва да сме по-пъргави, по-динамични, имаме нужда от повече гъвкавост в нашата структура и начина, по който комуникираме с пътниците. Така се променяме, така че искаме да общуваме с пътниците в момента, в който мислят за своята ваканция, когато мислят за своята дестинация. Дигитализацията позволява започването на този процес. Защото летище е не само да дойдете тук и да вземете полет. Искаме да започнем да общуваме с вас в момента, в който имате желание да летите. Така че как ще дойдете до летището, дали използвате собствената си кола, или семейната, или обществен транспорт. Искаме да интегрираме цялата верига с транспортната индустрия и летището. И не само когато летите, след като излетите искаме да продължим да общуваме с вас за обратния полет, да резервираме паркомястото ви или бизнес салон, или любимия ви ресторант. Така виждаме промените през следващите години.

    Какво е бъдещето на летище „София“, как ще изглежда то след 5 или 10 години?
    Има две фази. През първите 5 години ще видите коренно различно летище, напълно реновирано, с нови комерсиални зони между 2022-2023, увеличаване на капацитета, на гейтовете, на местата за проверка за сигурност и чекин, на паркинга. През следващите 2 години ще видите много промени и това е първата фаза – първите 5 години. Втората е новият Терминал 3. Разполагаме с финансирането за това, проектът е готов и ще започнем инвестициите през 2022.

    Нагоре
    Отпечатай
     
    * Въведеният имейл се използва само за целите на абонамента, имате възможност да прекратите абонамента по всяко време.

    преди 1 час
    Проучване: 15% от офисите в София са празни
    Броят на операторите на гъвкави работни пространства в столицата е 63, предлагат общо 8717 работни места
    преди 3 часа
    Турция ще предлага визи за дигитални номади
    Могат да кандидатстват жители на ЕС, на Обединеното кралство, САЩ, Канада, Швейцария, Русия, Украйна и Беларус
    преди 3 часа
    преди 4 часа
    FlixBus с нови маршрути от и до България за лятото
    Нови линии ще свързват София и Атина, Бургас и Истанбул, както и Румъния с българското Черноморие
    преди 6 часа
    Дава се възможност бебетата да бъдат ваксинирани срещу коклюш по-рано
    В България регистрираните до момента случаи на коклюш са 314, спрямо 4 за същия период на 2023 г.
    преди 7 часа
    Сирма се подготвя за двойно листване на борси в САЩ и Европа и нови придобивания
    Групата ще обедини всички дъщерни дружества под единен бранд