петък, 29 март 2024   RSS
    Барометър | Региони | Компании | Лица | Назначения


    3026 прочитания

    Заетите в сектора на изнесените услуги у нас ще надхвърлят 112 хил. души до 2024

    През 2021 много компании изнесоха част от дейността си извън София, търсейки нова работна ръка - Нора Ишкова, изпълнителен директор на AIBEST, пред Economy.bg
    08 ноември 2021, 14:32 a+ a- a

    Индустрията на изнесените услуги у нас може да расте с още по-големи темпове, но лимитираният работен пазар е пречка, за която трябва да се търси решение. Това подчерта пред Economy.bg Нора Ишкова, изпълнителен директор на Асоциацията за иновации, бизнес услуги и технологии (AIBEST). По думите й издаването на сини карти, които са необходими на всички пребиваващи служители от държави извън ЕС, е много тежък административен процес. „Затова един от основните ни приоритети е улесняване на процеса по издаване на сини карти и пребиваването на семействата на специализираните работници“. Сред другите цели на AIBEST са задържане, завръщане и развитие на българските таланти, както и съвместна работа с държавата и общините за подобряване на условията за бизнеса у нас.

    Колко са компаниите и заетите в индустрията, имаше ли нови инвестиции и колко нови работни места бяха открити през 2021, в кои градове се развива най-силно секторът, какъв модел на работа следват компаниите – тези и други въпроси коментирахме с Нора Ишкова, изпълнителен директор на AIBEST.

    От септември тя заема длъжността изпълнителен директор на AIBEST. Нора има над 20-годишен опит в сферата на бизнес развитието и управлението в международни ИТ компании в Европа, Африка, Близкия изток и Азия. Заемала е ръководни позиции в 3Соm, D-Lіnk, Аvауа, Unіfу/ATOS, където е вицeпpeзидeнт "Диcтpибyция" зa Eвpoпa, Aфpиĸa, Близĸия изтoĸ, Pycия и Азия. През последната година активно работи по сливането на професионалния изнесен център за консултантски услуги на Brightive Consulting в София с BARINGA Partners, Лондон. Нора Ишкова има магистърска степен по „Международни отношения“ от Университета за национално и световно стопанство в София. През 2018 завършва Advance Management Program в IESE Барселона, съвместна програма с Harvard Business school

    Нора, поемате поста изпълнителен директор на AIBEST в условия на продължаваща пандемия. Какви цели си поставяте в тези предизвикателни условия?
    Когато влагаш сърцето си в кауза, която е в полза на развитието на българската икономика, желанието да постигнеш целите е още по-голямо. Именно пандемията и предизвикателните условия са в основата на решението ми да инвестирам енергията, времето и опита си в AIBEST. Условията на промяна в международен план и кризата, която пандемията донесе на утвърдени модели/канали за доставки, откриват немалко възможности пред нас. Сред тях е налагането имиджа на България като държава с невероятен талант и конкурентни икономически условия за развитие на индустрията на знанието. Затова целите ни са насочени към реализирането на тази възможност в две направления - задържане, завръщане и развитие на българските таланти, както и съвместна работа с държавата и общините за подобряване на условията за бизнеса у нас – и не само.
    Работим за регионално и световно позициониране на България. За последните 10-15 години страната ни изгради добър имидж на бизнес дестинация с уникален талант и предоставяща високо качество услуги с добавена стойност. Недостигът на талант, особено във високотехнологичния сегмент и динамиката в последните 19 месеца, ни даде шанс да се позиционираме като хъб за експанзия не само в региона на ЮИЕ, но дори и в Северна Африка. Не на последно място, като част от ЕС ние покриваме изискванията за Защита на данните и това ни дава голямо предимство спрямо други пазари извън ЕС.

    Как пандемията се отразява на сектора на изнесените услуги у нас?
    Макар че 2020 беше предизвикателна за много индустрии, нашата запази тенденцията да се развива и бележи двуцифрен ръст. Това се онагледява и чрез статистиките, които отразяваме в годишния доклад на AIBEST, фокусиран върху сектора на изнесените услуги в България. Данните показват, че оперативните приходи на компаниите нарастват с 11.2% през 2020.

    Имаше ли нови инвестиции през 2021? Очакват ли се такива до края на годината?
    Инвестициите в сектора стартираха още през втората половина на 2020 и продължават и през 2021. Примерите не са един или два. Чуждестранни компании, които от години развиват основния си бизнес у нас и познават средата и талантите, решиха да отворят и центрове за услуги като "Палфингер" например. Други разширяват дейността си чрез отваряне на офиси извън София в градове, които до момента не са били в Топ 3 на предпочитаните регионални центрове за изнесени услуги. Такъв пример е Accenture, които отвориха нов офис в Русе. Говорейки за инвестиционен интерес, няма как да не отбележим и две много големи и значими сделки на нашия пазар -Bulpros и Helecloud.

    Какви са прогнозите Ви – каква ще бъде 2021 за индустрията? Ще се достигнат ли предкризисните нива?
    Предварителните данни за 2021 показват, че през настоящата година двуцифреният ръст не само ще се запази, но и ще надмине предкризисните нива. Прогнозата ни за следващите 3 години е, че индустрията ще продължи да се развива и да бъде основен стълб в българската икономика, като относителният ѝ дял в БВП на страната ще нарасне двойно до почти 12%.

    В кои градове аутсорсинг индустрията е най-силно представена? Има ли интерес към нови локации?
    Пандемията през 2020 забави регионалната експанзия на индустрията на изнесените услуги, но през 2021 много компании изнесоха част от дейността си извън София, търсейки нова работна ръка. Наблюдава се връзка между предпочитанията на работодателите към градове с университети, чиито програми са релевантни към индустрията ни. Пловдив и Варна се утвърждават като най-големи центрове, а Бургас, Русе и Велико Търново привличат все повече нови компании.

    Колко са компаниите и заетите в индустрията? Колко нови работни места бяха открити през 2021?
    В съотношението между двете подразделения на изнесените услуги превес имат на ITO компаниите (изнесени услуги на информационни технологии) – 358, докато броят на фирмите в сферата на BPO (изнесени бизнес процеси) е 319.
    Индустрията затвърждава и позицията си на предпочитан работодател. Въпреки че броят на заетите в сектора е малко над 77 000 души през 2020 г., т.е. почти без промяна спрямо успешната 2019. Наблюдаваме и ръст в разходите за служители (заплати и социални осигуровки) и респективно данъци, постъпили в държавната хазна.
    След застоя в назначаването на нови хора по време на първия локдаун, от средата на миналата година и тази, търсенето на кадри в нашата индустрия е изключително силно. Нямаме конкретни данни за 2021, но прогнозата ни е, че до 2024 броят на ангажираните в нашия сектор ще достигне до 112 000 души.

    Има доста компании, които работят както в аутсорсинга, така и в различни ИТ направления. Как разграничавате вашите членове?
    Все повече се размиват разликите между BPO и ITO и много от компаниите разработват собствени решения. Точно затова се преименувахме на Асоциация за иновации, бизнес услуги и технологии, защото изнесените услуги в България стават все по-разнообразни, всеобхватни и все по-високотехнологични.

    Какви са настроенията – какъв модел на работа ще следва секторът с оглед на новата ковид вълна?
    Повечето компании избират хибриден и гъвкав модел. Макар че адаптация към т.нар. „хоум офис“ първоначално изисква голям ресурс на работодателите и технически решения както към оборудване, което служителите да използват вкъщи, така и киберсигурност извън офиса, компаниите избират да инвестират в този модел, за да осигурят спокойствие на екипите си.
    Едновременно с това вътрешни проучвания, които провеждаме сред AIBEST членовете показват, че има екипи, които държат на възможността да работят в офис. Причините за това са много прости – общуване с колеги, различаване на работното от домашното пространство и други. Поради тези и други явления хибридният модел се застъпва от все повече компании.

    Как се промениха заплатите в пандемията?
    Разходите за заплати през предизвикателната 2020 са се увеличили средно с 16% на служител, което е с 6.6% повече от средното за страната увеличение. За първи път секторът ни формира 10.4% от всички разходи за заплати в страната, което е изключително висок дял, като се има предвид броят ангажирани в индустрията ни. Гореспоменатите числа утвърждават тезата ни, че секторът оставя значим социален и икономически отпечатък, превръщайки се в двигател на развитието на българската икономика и за задържането на младите хора в страната.

    Как индустрията привлича и задържа таланти?
    На първо място със сигурност стоят добрите работодателски практики, конкурентните заплати и допълнителни придобивки, които компаниите предлагат, както и възможностите за кариерно развитие. Освен това индустрията ни е прозрачна – фиксирани условия на труд, осигуровки спрямо реална заплата, вътрешна структура и ясни изисквания за повишения, както и инвестиция в развитието на кадрите чрез обучения и придобиване допълнителни квалификации.

    Полша има специална програма, за да привлича кадри от Беларус. Имаме ли нужда и ние от подобни инициативи за привличане на специалисти от чужбина?
    Категорично да. Индустрията ни може да расте с още по-големи темпове, но лимитираният работен пазар е пречка, за която трябва да се търси решение. Издаването на сини карти, които са необходими на всички пребиваващи служители от държави извън ЕС, е много тежък административен процес. Затова един от основните ни приоритети е улесняване на процеса по издаване на сини карти и пребиваването на семействата на специализираните работници.

    Как виждате потенциала на индустрията у нас?
    Потенциалът е огромен, стига да решим предизвикателството с ограничения работен ресурс. Все по-успешно работим с университетите за адаптирането на техните програми според нуждите на бизнеса, а също така и съвместно с тях организираме магистърски програми, в които бизнесът преподава. От друга страна, високото качество на предоставяните от сектора услуги увеличава все по-вече тяхната клиентска база. Затова и проучванията ни за 2024 предвиждат голям ръст в дяла на сектора в икономиката на страната ни.

    Как автоматизацията се отразява на сектора на изнесените услуги?
    Автоматизацията на процесите в компаниите от нашия сектор допринесе за предлагането на все по-високотехнологични услуги, които са по-скъпо платени и респективно, генериращи още по-големи приходи за българската икономика.

    Нагоре
    Отпечатай
     
    * Въведеният имейл се използва само за целите на абонамента, имате възможност да прекратите абонамента по всяко време.

    преди 15 часа
    ТИЗ започва паневропейски интермодален проект с италианската Gruppo UniRetiCon
    Целта е у нас да бъдат създадени различни интермодални платформи
    преди 16 часа
    Авиационният сектор у нас е достигнал на 92% нивото си от преди COVID пандемията
    85% от самолетите на българските авиокомпании са работили на пазари извън България
    преди 17 часа
    Български хляб достига до 10 европейски държави с Lidl
    Пловдивският производител „Хебър” инвестира близо 15 млн. евро в 2 нови производствени линии
    преди 18 часа
    Над 10% ръст на пътуванията на българи в чужбина през февруари
    Увеличават се и посещенията на чужденци у нас, показват данните на НСИ
    преди 20 часа
    Предлагат индустриалните паркове само за един вид производства
    С промените в закона ще бъде създаден нов тип специализиран парк