Какво е важно да знаем за извънсъдебното решаване на спорове, разказва Елиза Николова - председател на Професионалната асоциация на медиаторите в България
Елиза Николова
Елиза Николова е председател на УС на Професионалната асоциация на медиаторите в България (ПАМБ), управляващ съдружник в адвокатско съдружие „Николова, Калинов и партньори” от 2005. Има завършено висше образование по право и магистърска степен „Социално-икономическа информация“ към УНСС, както и магистратура „Обща психология“ към СУ „Св. Климент Охридски“. От 2006 е сертифициран медиатор, от 2009 е обучител по медиация, а от 2011 – председател на Професионална асоциация на медиаторите в България. Като обучител има над 50 проведени обучения в България, Казахстан и Украйна. Инициира и партнира в международни проекти за решаване на трансгранични спорове, за спорове, свързани със семейна медиация, и със създаване на онлайн платформа за обучение по медиация. От 2016 е зам.-председател на Национална асоциация за извънсъдебни спогодби – първата работеща онлайн платформа за решаване на потребителски спорове в България, нотифицирана от Министерство на икономиката и включена в Европейската ОДР платформа за решаване на потребителски спорове. Председател на организационния комитет на Международни летни школи по медиация и преговори 2017, 2018, 2019, 2020 г. Избрана за „Медиатор на годината“ през 2016 на Годишните юридически награди, наградена от Съюза на юристите в България за принос в развитието на медиацията в България през 2017.
Г-жо Николова, Вие сте председател на Професионалната асоциация на медиаторите в България. Откога реално медиацията навлезе в България като възможност за решаване на извънсъдебни спорове?
В България имаме закон за медиацията от 2004. Аз често казвам, че този закон за времето си беше изпреварил малко събитията. И днес дори все още се сблъсквам с хора, според които медиацията може да работи по света, но не и в България – при нашата народопсихология и отношения и т.н. Това не е така. Не става въпрос за психология. Това е инструмент, който се прилага за извънсъдебно решаване на спорове, приет по целия сват. Преди година и половина 55 държави подписаха Сингапурската конвенция, която урежда в голяма степен медиацията на международно ниво.
Защо да използваме медиация, а не да решим спора в съда?
Съдът е традиционна форма за решаване на спорове. Това е официална институция, която ние не избираме и нямаме никакъв контрол и влияние върху нея. Медиацията е точно обратното. При нея огромна роля имат страните, които намират взаимноприемливо решение. В съда решението винаги е в полза на една от страните – едната печели, а другата губи. В медиацията идеята е да се намери взаимноприемливия компромис. В идеалния случай ще е взаимноизгодно решение, но ако това не е възможно, то да е взаимноприемливо. И целият този процес се управлява от трето лице, което е неутрално, на което по закон са вменени права и задължения да подпомага страните, които най-вероятно преди да отидат на съд, може би са пробвали да се споразумеят по някакъв начин, но не са успели.
За да започне процедура по медиация, трябва ли и двете страни да са съгласни? Все пак това са спорещи страни, които трябва да стигнат до общо решение?
Да. Доброволността е основен принцип в медиацията. За разлика от съдебното производство, където ищецът подава иск и процедурата започва без значение дали ответникът иска, или не. При медиацията, ако двете страни не се съгласят, тя няма въобще да започне. Въпросът е важен, защото много се говори за т.нар. задължителна медиация. В много европейски страни е приложима за някои видове спорове като семейните – за родителските права над деца, в някои трудови спорове с малък материален интерес, потребителски спорове. Но се има предвид медиацията задължително да предхожда подаването на иск. Грубо казано, страните да опитат да стигнат до споразумение, дори и да не извървят цялата процедура. В много държави е възприет подходът да има задължителна първа среща между страните, но доброволна.
В кои сфери медиацията е най-успешна?
Според статистиката най-много са брачните дела – разводите и правата над децата. Такава е и тенденцията е Европа. Тук обаче трябва да направя една уговорка. Голямото приложно поле на медиацията са търговските спорове. Третата област, която е много важна за медиацията, са трудовите спорове. При тях медиацията е широко приложима най-вече заради конфиденциалността, тъй като сред основните принципи на медиацията е поверителността. Дискриминация на работното място и всякакви деликатни теми, за които големите корпорации не обичат да се дава публичност. Медиаторът по закон е длъжен да спазва тайната на двете страни, на всяка страна поотделно и на трети страни включително. Друга област, която е много подходяща за медиация, са потребителските спорове. В САЩ всички големи кантори освен адвокати имат и задължително медиатори. Във водещите университети по света в юридическите факултети има много дисциплини, свързани с преговори, меки умения и способи за решаване на извънсъдебни споразумения. Има много възможности за решаване на извънсъдебни спорове, не е само медиацията.
Когато става въпрос за корпорации, които имат интерес да запазят имиджа си, е ясно че ще имат желание да намерят решение. Но при бракоразводните дела, когато освен всичко друго има емоции между двете страни, как един медиатор успява да усмири две враждуващи страни, които понякога се карат с години?
Всеки медиатор преминава обучения, които отчитат спецификите на семейната, трудовата, търговската и потребителската медиация. Например при брачната медиация е именно работа с емоции. И в много търовски отношения, когато има спор между съдружници, също има емоции. Инструментариумът, с който работи медиаторът, е разнообразен и е важно той да прецени правилно кога, какво да ползва. Първо, медиацията е структурирана процедура. Не е просто разговор. Разговор е - да, но е ръководен в определена посока. Минават се определени етапи. Задават се определени въпроси. Много важна е техниката на обобщаване и приоритизиране. Медиаторът трябва да успее да изведе кое е най-важното за страната, най-добрата и най-лошата алтернатива. Емпатия. Активно слушане. Страните трябва да излязат извън емоциите и да бъдат фокусирани върху посока намиране на решение. За целта е необходимо да се направи анализ на конфликт, да се изследват интересите и медиаторът трябва да има подготовка.
В най-добрия случай, когато двете страни достигнат до някакво приемливо решение, как завършва целият процес и каква законова тежест има?
Едно от предимствата на съда е окончателността на решението и невъзможността повече някоя от страните да се обърне по същия въпрос или спор към съда. Решението е защитено със силата на държавата. Когато има влязло в сила съдебно решение, можем да поискаме съдия изпълнител да приложи съответните мерки, за да събере нашето вземане. При медиацията, когато се стигне до споразумение, то се подпсива от двете страни. Ако е постигнато в център към съда, т.е. вече има инициирано съдебно дело, страните се спогаждат и решението излиза като спогодба. Ако е извън съда, тогава споразумението по закон може да е устно, писмено, с нотариална заверка на подписа, като това споразумение може да бъде отнесено за одобрение в съда, за да стане окончателно.
В колко от случаите се стига до споразумение?
Медиацията има много важна социална функция. Тя те кара да погледнеш от друга страна. Да се поставиш в обувките на другия. Според мен дори да няма голяма статистика за броя на постигнатите споразумения, тя повдига културата на отношенията. Позволява да видиш гледната точка на другия. Намалява агресията. Аз съм имала медиации, в които не стигаме до споразумение. Но във всички случаи има промяна. Дали ще е в това, че страните започват да си говорят. Дали защото по друг начин вече си говорят или по друг начин вече гледат на нещата. Имали сме случаи в които не стигаме до споразумение, но адвокатите след това преговарят вече по друг начин и стигат до споразумение.
Как да изберем медиатор?
В България има списък към Единния регистър на медиаторите към Министерството на правосъдието. Този регистър включва медиатори, които отговарят на изискванията на закона, а те са да има преминато успешно сертифициращо обучение по медиация, което е извършено от организация, одобрена от Министерството на правосъдието. Изискванията са тази програма да е поне 60 часа – 30 практика, 30 теория. Няма изискване за юридическо образование, каквото съществува в някои държави.
За какво трябва да внимаваме, когато търсим извънсъдебно решаване на конфликт?
Според мен няма никакви опасности за страните. Медиацията по закон е подпомагаща. Медиаторът не дава правни съвети и решения. Ако е някакъв труден юридически въпрос, може да се явите и с адвокат на медиацията, за да дава правни съвети, да оформи споразумението и т.н. Но както казах, дори да не се подпише споразумение, пак може да има позитиви от медиацията. В съда едната страна казва позицията и претенциите, другата страна прави същото, след което започват да се състезават кой ще даде повече свидетели и доказателства. След това съдът излиза с решение. Такова състезание в медиацията няма. Задачата на медиатора е страните да се обърнат към себе си и да отговорят на въпроса какво стои зад заявените позиции. Какви са интересите, мотивите, потребностите, приоритетите им и на базата на това дали могат да се направят компромиси. Така вероятността да се стигне до някакво приемливо за двете страни решение е много по-голяма.
Трябва ли да имаме притеснения, че медиаторът би взел страната на другия?
Не трябва да имате усещането, че вашият медиатор ще защитава вашите интереси. Ние винаги казваме, че не сме съдии, не сме и адвокати, не защитаваме ничии интереси. Ние сме неутрални и безпристрастни. Освен това вие може да си изберете медиатор и другата страна също може да има медиатор. Ако обаче и по време на медиацията считате, че медиаторът не е безпристрастен, то можете да го смените.
Колко души в България се занимават с медиация?
Има медиатори, които работят самостоятелно, и няколко центъра, които предлагат тази услуга. Например Центърът за спогодби и медиация към Софийския районен и градски съд работи от 2011. Към него активно работят към 40 – 50 медиатори, макар и по списък да са повече. Но вече в България има медиатори, които имат достатъчно опит. Такъв център има и към Варненския окръжен съд, към Пернишкия районен съд. В Пазарджик също започва един проект.
Колко време отнема процесът и колко срещи са необходими?
Медиацията се отличава със своята бързина и това е идеята. Тя възниквва като алтернатива на съда и арбитража, защото е по-бързо, по-неформално и по-евтино. На първата обща среща, когато събираме страните, си проличава дали са готови на преговори. Има медиации, които се проточват по 5-6 месеца, но по закона за медиациата се казва, че процесът автоматично се прекратява 6 месеца след започването. При потребителските спорове срокът е 90 дена. Идеята на европейският законодател е да се върви към по-кратки срокове.
През последната година увеличиха ли се случаите на медиация предвид обстановката? Нараства ли желанието да се търси решение по алтернативен път, извън съда?
Официалните статистики показват, че арбитражните спорове, както и бройката на делата в съдилищата като абсолютна бройка са намалели. Според мен това не се дължи на факта, че са намалели конфликтите. Напротив. Според мен сега има възможност за много повече разрастване на конфликти. За отделните медиатори липсва статистика, но определено разлика има. Нашата организация се занимава с обучение от 12 години и определено виждаме разлика. Може би не сме на нивото на Западна Европа, но все повече вървим в тази посока.
