Харди Шмитц: Технологичният парк в София има потенциал за растеж

Харди Шмитц e главен изпълнителен директор на Wista-Мanagement. Той е и съуправляващ директор на Adlershof Projekt и Tegel Projekt – дъщерни компании на Wista-Мanagement. Wista-Мanagement е отговорна за придобиването, отдаването под наем, лизинга и продажбите на комуникация и маркетинг в Берлин Adlershof - един от 15-те най-големи високотехнологични паркове в целия свят и най-големият в Германия. Wista се концентрира върху основаването на компании, ускоряването на стартиращи предприятия, подкрепа и консултации на компании, съвместно разработване на проекти, участие в професионални сдружения. Само през 2014 в Adlershof са се установили 53 нови високотехнологични компании, разкрити са 650 нови работни места, а оборотът е отчел ръст от 5%.

Харди Шмитц беше в София по повод откриването на първия научно-технологичен парк T+IN в България. Economy.bg разговаря с него за формулата на успеха за един технологичен парк и за потенциала на стартъп средата у нас.

Г-н Шмитц, ръководите един от 15-те най-големи научни паркове в целия свят и най-големия в Германия. Каква е рецептата за успеха му?
Има доста фактори, но най-важният за технологичен парк като Adlershof е инфраструктурата. Подобни паркове изискват много голяма инфраструктура. Нужни са също време и голяма автономия на мениджмънта, за да може паркът да генерира икономическа стойност. Често политиката няма търпение. В Берлин за наша радост имаме политици, които имат търпение.

Какво можем да научим в София от вашия опит в Берлин?
Доколкото успях да разгледам днес парка тук, вие се справяте много добре. Паркът се намира на сравнително централно място в града, има фокус – ИТ индустрията и биологията, опитва се възможно най-бързо да привлече наематели, за да може след това да генерира икономическа стойност, разчитайки на своята марка. По подобен начин подходихме и ние в Берлин. Ние привлякохме много фирми – както големи, така и по-малки. И много бързо стана ясно, че този парк постига особена продуктивност.

За какъв тип фирми са атрактивни подобни паркове и защо?
Има паркове, които се фокусират върху научни продукти – фирми, които произвеждат лазери, микросистеми, биотехнологични продукти, ваксини. Те имат голяма нужда от лаборатории. Нуждаят се от халета, специална инфраструктура. А тази специална инфраструктура изисква много средства. В повечето случаи няма кой да създаде такава инфраструктура за малките фирми. Затова тук се включва държавата.
При технологичните парковете ситуацията е различна. ИТ парковете се нуждаят от продуктивна, модерна, хипи атмосфера, в която човек работи с удоволствие. Там хората имат нужда от кафе машина, широколентов интернет и добри компютри. Там инфраструктурата е друга. Тя е по-скоро вдъхновяваща, а не толкова техническа. Затова тенденцията е ИТ парковете да бъдат по-скоро готини места в центъра на града, където и хората прекарват с удоволствие времето си.

Как виждате потенциала на първия научно-технологичен парк в България и на София като стартъп локация?
От това, което видях днес тук, ми стана ясно, че много предвидливо този парк е стациониран в центъра на града и в близост до университети. Сега му предстои само да започне да генерира икономическа стойност. Често парковете, които са закътани в тясно пространство, не са успешни. Но паркът в София има потенциал за растеж. Той се намира в близост и до летището, което ще му придаде доста голяма притегателна сила и за международни организации. Затова считам, че този парк е предвидливо планиран и организиран.

Кои са най-големите предизвикателства при изграждането на един технологичен парк?
Голямо предизвикателство според мен днес е бързо да набереш скорост. С други думи възможно най-бързо да успееш да привлечеш големи фирми, за да може обществеността в София, въобще индустрията в България, но също и международната общност, да видят в парка тук един успешен проект. Хората навсякъде са привлечени от успешните проекти. Така се постига устрем, който след това вече трудно може да бъде удържан.
Най-голямото предизвикателство сега е да не се загуби доверието, а да се продължи да се работи с пълна сила, за да може тази прекрасна инфраструктура да стане притегателен център за много компании.

Wista е била консултант при изграждането на технологичен парк в Южен Китай. Какво е вашето ноухау, което приложихте там? Помагахте ли и при изграждането на парка в София?
Ще започна с парка в София. Имахме няколко срещи с Елица Панайотова, в резултат на които тя ми сподели, че са й хрумнали няколко идеи. Имах привилегията да разведа и президента Плевнелиев из нашия парк Adlershof и да му обясня логиката му. Беше много вълнуващо.
Това, което правим в Южен Китай, е нещо съвсем различно. Процесът е доста тежък, но има невероятна политическа воля зад проекта. В региона, за който се счита, че стои в сянката на по-големите градове, има група от 700 средни предприятия, които искат да изградят модерна среда. Ние помагаме при установяването на фирми, но също и при изграждането на концепция за една добра инфраструктура. Специална сфера на дейност за нас там е международният инкубатор, който трябва да помогне на средни предприятия от Германия да постигнат бърз и опростен старт на този доста непознат пазар.

Берлин се счита за европейска столица на стартъпите. Кои са предпоставките за това? Подкрепят ли властите развитието на града в тази посока?
Берлинското стартъп чудо наистина е чудо. Дълги години Берлин не се справяше добре, не отчиташе растеж, нямахме силна индустрия. Едва през последните 3-4 години постигаме един фантастичен растеж, който ни издигна до европейска столица на стартъпите. Не се знае обаче колко дълго ще продължи това.
Как властите допринесоха за това? Според мен най-същественото влияние беше, че Берлин стана атрактивен град за креативните, мобилни софтуерни разработчици от цял свят. Хората искат да са в Берлин. Берлин е много либерален, има чудесен нощен живот, прекрасна култура. Берлин е един зелен град. Човек може спокойно да отглежда децата си там. Това беше основата.
Приносът на властите като цяло за чудото днес да имаме стартъп обем, който е по-голям от този на Лондон, е относително малък. Но веднъж след като осъзнаха какъв потенциал има това, те вече се опитват да подкрепят по-нататъшните усилия за развитието на града в тази посока. И да предоставят възможности за финансирането на малки и по-големи стартъпи.

Иновациите според Вас по-скоро въпрос на пари или на талант са?
Според мен иновациите са въпрос на предприемачески талант. Вярвам, че човек, ако има предприемаческия талант, ще може да намери и финансиране. Преди мислехме, че никога няма пари за иновации. Днес в Берлин е различно. Много вълнуващи идеи за разработки се финансират дори в ранна фаза. Затова считаме, че всъщност най-оскъдният ресурс е предприемачът, който вижда шанс, изгражда екип и разработва нещо, с което иска да промени света.