България отново на дъното в ЕС по дигитални умения

сн: ЕП

България се нарежда на 26-о място сред държавите членки в ЕС според класацията по индекса за навлизането на цифровите технологии в икономиката и обществото (DESI) за 2022. 

Резултатът DESI на България нараства средно с 9% годишно през последните 5 години. Предвид позиционирането на България, този темп на растеж не е достатъчен, за да може страната да догони останалите страни-членки, се посочва в доклада на Европейската комисия.

Вижте как се представя България при отделните показатели:

Що се отнася до цифровите умения, въпреки положените в последно време по-големи усилия страната остава значително под средната стойност за ЕС от 45,7 с резултат от 32,6. Делът на хората, притежаващи поне основни цифрови умения, както и на тези с цифрови умения над основните, е по-нисък от средния за ЕС, като във втория случай разликата е значителна (8% спрямо средната стойност за ЕС от 26%). Като се имат предвид амбициозните цели на ЕС за 80% от възрастните да имат поне основни цифрови умения до 2030 г., страната трябва да положи повече усилия, за да бъдат обхванати онези над две трети от нейното население без такива умения.

Страната също така изостава спрямо дела на специалистите в областта на ИКТ от работната сила (3,5% спрямо 4,5% средно за ЕС). В България обаче делът на жените специалисти в тази област е висок.

В областта на Свързаността, България постига много добър резултат при покритието с "Fibre to the premises coverage" (85% от домакинствата спрямо 50% в ЕС). Цените са ниски, но цялостното усвояване на фиксиран и мобилен широколентов достъп до интернет остава ниско.

Що се отнася до цифровизацията на предприятията, възприемането на цифрови технологии от малките и средни предприятия (МСП) достига почти наполовина от средното за ЕС. Само 6% от българските предприятия използват големи информационни масиви, 10% - услуги в облак и 3% изкуствен интелект (ИИ) в сравнение с целите на ЕС от 75% за всяка технология до 2030 г. С цел да подпомогне цифровизацията на предприятията, България използва европейски центрове за цифрови иновации.

България е изправена пред множество предизвикателства по отношение на цифровизацията на обществените си услуги, тъй като отчита недостатъчни резултати по повечето показатели с изключение на отворените данни, където равнището отговаря на средното за ЕС. Само 34% от потребителите на интернет взаимодействат онлайн с държавната администрация в сравнение със средната стойност за ЕС от 65%. Предоставянето на цифрови обществени услуги за обществеността (59% спрямо средната стойност за ЕС от 75%) трябва да се подобри значително, за да може България да допринесе за постигането на целите всички ключови административни услуги да се предлагат онлайн до 2030. За да постигне тази цел, България започна реформи в националния регистър и стартира процес, насочен към засилване на цифровата трансформация. За да преодолее слабостите в цифровата трансформация и достигне равнището на останалите страни-членки на ЕС, в България са необходими дългосрочни, постоянни усилия на политическо и административно равнище, основаващи се на силните страни на страната с цел осъществяване на реформите и инвестициите в четирите измерения. Възможно е неотдавнашната политическа нестабилност да е повлияла значително на усилията в тази област.

Що се отнася до действията в областта на цифровите технологии, които България предприе в отговор на руското нашествие в Украйна, големите мобилни оператори започнаха да предлагат безплатни международни обаждания от България към Украйна още от първата седмица на конфликта, за да помогнат на засегнатите хора и техните роднини. Мерките бяха разширени, така че да се предлага безплатен роуминг, включително кратки съобщения (SMS) и мобилен интернет за абонатите на мобилни услуги, намиращи се в Украйна. За да се облекчат още повече нуждаещите се, на пристигащите в България бежанци от Украйна бяха предоставени предплатени карти и карти с мобилен интернет.

Успоредно с това, българските експерти по киберсигурност в Министерство на електронното управление и в отдел „Киберпрестъпност“ в Министерство на вътрешните работи, предприеха предпазни мерки за филтриране или пълно блокиране на трафика от над 45 000 интернет адреса, който би могъл да доведе до потенциални атаки срещу електронните системи или мрежи. Освен това, за да засилят борбата срещу кампаниите за дезинформация по време на руското нашествие в Украйна, компетентните органи блокираха разпространението на Russia Today.