ЮНЕСКО призна високото пеене от Долен и Сатовча за културно наследство

Снимка: Николай Вуков

Високото пеене от селата Долен и Сатовча беше вписано в Представителния списък на ЮНЕСКО на елементите на нематериалното културно наследство на човечеството. Решението беше взето на заседание в рамките на 16 сесия на Междуправителствения комитет за опазване на нематериалното културно наследство на ЮНЕСКО, която се провежда в Париж и онлайн.

Кандидатурата за високото пеене е подготвена от експертите от Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей при Българската академия на науките (ИЕФЕМ – БАН) проф. д.изк. Лозанка Пейчева, доц. д-р Николай Вуков и гл.ас. д-р Лина Гергова.

Високото пеене или пеенето на високо е традиционно многогласно пеене, уникално за селата Долен и Сатовча, Благоевградска област.

В миналото песните „на високо“ са били известни като летни песни, изпълнявани на открито от жените по време на полската им работа. Докато копаели или жънели, между другото пеене жените се извикват – от една нива една група „ика”, от друга нива друга група отвръща.

Днес основните изпълнителки на високо са жените и момичетата от певческите групи в двете села, като традицията в с. Долен е силно застрашена и повлияна от обезлюдяването му.

Високото пеене се нарича от местните певици „пеене на високо”, „рукане”, „викане”, „икане”.

Характерни са три типа многогласни песни: на ниско, на високо, комбинирани между ниско и високо. Комбинирането между ниско и високо многогласно пеене е четиригласно. То съчетава бурдонираща двугласна песен и песен на високо.

На територията на България подобна особена комбинация между бурдонна полифония и афективни провиквания е уникално локално музикално явление.

Пеенето на високо не за пръв път получава международно признание – през 1988 певиците от Сатовча стават лауреати на престижната Хердерова награда.

Това е шестото вписване на България в Представителния списък след Бистришките баби (2008), Нестинарството (2009), Традицията на чипровското килимарство (2014), Народния празник Сурова в Пернишко (2015) и Първомартенските културни практики (съвместна кандидатура със Северна Македония, Румъния и Молдова, 2017).