Българската "Онтотекст" придоби австрийската SWC и вече е в топ 3 в света по ключова AI технология

Преди дни българската софтуерна компания Онтотекст и австрийската Semantic Web Company обявиха, че се сливат, за да създадат Graphwise – глобален лидер в технологиите за изкуствен интелект (ИИ), базиран на графи на знания (knowledge graphs). Така Graphwise влиза автоматично в топ 3 на компаниите, които развиват тази технология. Тя подпомага AI моделите да постигат по-висока прецизност в резултатите. Настоящите клиенти на новата компания са над 200, сред които са Световната банка, топ банки в САЩ и Швейцария, 3 от топ 10 автомобилни производители, Парламента на Великобритания, Financial Times, BBC, Johnson Controls, NASA, AstraZeneca и др.

Какво ще се промени за „Онтотекст“ след придобиването на SWC, под какво име ще оперира новата компания, какво ще означава сделката за офиса в София, планират ли се още придобивания и разширяване на екипа у нас, какви кадри ще се търсят, на какво ниво е изкуственият интелект в момента, в AI балон ли сме, какво може и какво не да делегираме на алгоритмите, колко близо или далеч сме от появата на суперинтелект, кое е топ умението, което младите хора трябва да притежават, за да не бъдат заменени от AI – тези и други въпроси коментирахме с Атанас Киряков, изпълнителен директор на „Онтотекст“ и президент на обединената Graphwise.

Атанас, обявихте преди дни, че купувате австрийската SWC. Колко дълго продължиха разговорите и какво предопредели избора на точно тази компания?
SWC e австрийска компания, която е наш партньор от много години. Особено през последните 5 години имахме доста тясно партньорство, така че те бяха естествена цел. Беше въпрос и на пазарна конюнктура да изберем точно този момент. Иначе причината да се спрем на тях е добра интеграция на култура и на продукти. И може би от нашите партньори те бяха тези, които най-добре ни помагат да надградим и почти да удвоим този капацитет, който имаме като развойна дейност и като продажби.

Рядко се случва българска компания да придобие австрийска. Как успяхте?
Ние сме относително рядък пример на българска продуктова компания, която е глобален лидер в някаква област. Така или иначе бяхме най-големият играч в сегмента на графите на знания след инвестицията, която взехме през 2022. Откроихме се в сравнение с други европейски компании, които правеха горе-долу същите неща в подобни размери. Финансирането, което получихме през 2022 от консорциум от инвеститори, воден от Integral VP, ни помогна да ускорим нашия ръст и вече при разговорите за сливане гравитацията беше по-силна към София.

Какви са финансовите параметри по сделката?
Не мога да разкрия конкретни числа, но компаниите имат сходен размер. Те са малко по-малки от нас, така че говорим за реално сливане.

Под какво име ще продължи да оперира компанията?
Новият ни бранд е Graphwise. Това е името на обединения бизнес.

Защо точно това име?
Graph, защото технологиите, с които се занимаваме, на английски се наричат knowledge graph – графи или мрежа от знания.

Как ще бъдат разпределени задачите между двете компании?
Планът ни е да направим пълна интеграция на екипите, а не разпределение на функции между 2-те компании. Например екипът, който разработва продукти при тях, и този, който ги разработва при нас, ще се слеят в един продуктов екип, същото важи и за маркетинг екипите и за останалите. Така че липсва този вид разделение – едните ще правят едно, а другите – друго. Що се отнася до мениджърите на високото ниво на двете компании, всеки поема някаква функция. Но по-скоро това е на база лични качества, а не е принципно разпределение австрийците да правят едно, българите – друго, а американците – трето.

Каква ще бъде Вашата роля в компанията? Как ще се променят отговорностите Ви?
Аз съм президент на обединената компания.

Какво ще означава сделката за офиса в София? Ще се разраства ли екипът?
Да, планираме разрастване така или иначе.

Колко служители имате в момента?
Малко над 100 служители имаме в България. В „Онтотекст“ сме 130, като 10 – 15 от тях са в Северна Америка, 2 – в Тихоокеанския басейн. В Западна Европа в момента имаме 5 души. Служителите на SWC са над 70, повечето от които са във Виена.

Къде освен в София имате офиси?
В Базел и в Ню Йорк имаме офис, но все повече имаме хората, които работят отдалечено. Основните офиси, където физически се събират повече служители, са в София и Виена. Останалите са по-скоро представителни офиси за търговски цели.

Планирате ли разрастване на екипа в София?
Да, планирахме такова разрастване и без придобиването. Даже наехме нов офис в София Тех Парк, в който ще се преместим през януари точно с цел да поеме планирания ръст на служителите.

С колко планирате да се разраснете?
За нашия бизнес е много по-важно какви са хората, а не колко. Така че целта ни не е да станем 500 души например, защото за този тип компании това не е толкова важно, но в София очакваме с поне 20% да расте персоналът всяка година, а пък приходите с 50 – 60%.

Какъв тип специалисти ще търсите?
Хора, които са експерти в работата с данни и с изкуствения интелект (ИИ). Продължаваме да търсим и софтуерни инженери, програмисти. Позициите, които са най-трудни за запълване, са малко по-високо ниво продуктов мениджър, т.е. човек, който може да направлява развитието на един продукт, като познава добре пазарите, клиентите и конкуренцията.
Общо взето, всички профили, които са необходими на една софтуерна компания, са ни нужни и на нас – HR-и, търговци, project и product мениджъри.

Казахте, че се местите в нов офис. Какъв модел на работа следвате? Има ли я все още опцията за хоум офис при Вас?
Има колеги, които работят в локации, където нямаме офиси, така че те са хоум офис. За София политиката ни в момента е, че очакваме от повечето хора да са в офиса поне 2 дни в седмицата. Това се прави основно с цел интеграция и комуникация. При добре дефинирани задачи и хора, които вече познават компанията и продуктите и са интегрирани, работата от вкъщи не е голям проблем до момента, в който не трябва да се измисли нов продукт или да се реши сложен проблем. Тогава това хората да се съберат физически на едно място ускорява нещата много сериозно.

Какви цели си поставяте сега като обединена компания?
Единствената достойна цел е глобална доминация. По-конкретно в този пазар на специфичен вид ИИ технологии, свързан с графи знания, ние в момента сме един от водещите играчи – топ 3 след сливането на глобално ниво. Искаме да си останем в топ 3, защото това е пазар, който в момента много бързо нараства и конкуренцията рязко се вдига. Така че скромната ни цел е да запазим водеща позиция в един пазар, който избухва.

Планирате ли евентуално още придобивания?
Да, много вероятно е да има допълнителна консолидация, за да продължаваме да разширяваме портфолиото. В корпоративния свят много често размерът има значение и трябва критична маса, за да можеш както да поддържаш необходимата скорост на иновации и развитие на продуктите, така и да обслужваш по-големи клиенти и по-големи партньори. Има много проекти, за които компания под 100 души или дори 200 или 500 изобщо не е кандидат, защото клиентът не иска да повери нещо важно на малък доставчик. Така че, да, ние трябва да разширим екипа и го правим. Доколкото ние искаме бизнесът ни да расте по-бързо, а това все пак в някаква степен зависи и от хората, придобиванията са най-естествената опция, така че много вероятно е да има и следващи стъпки на придобивания.

А възможно ли е Вие да бъдете придобити? Има ли интерес към Вас от по-големи компании?
Има, да, но не е дошъл моментът.

От кои сектори са основно клиентите Ви и ще се променят ли те сега с обединението?
Големи промени не очаквам, защото профилите на клиентите ни са доста близки с тези на SWC. Няколко са секторите. Първите, които започнаха да използват активно тази технология преди 20 години, бяха фармацевтичните компании. Ако вземем конкретно разработването на нови лекарства, то зависи много от бази от знания и разнородни данни. Така че за тях отдавна беше очевидно, че им трябва нещо такова. Няколко от топ 10 на фармацевтичните компании са ни клиенти. Следващите, които започнаха да ползват тези технологии в по-ранните етапи, бяха медиите. Вашите колеги от BBC и от Financial Times са ни клиенти от 10 – 15 години. И при тях технологията се ползва както за по-добро управление на съдържанието и представяне на новините на един уебсайт, така и по отношение на това колко лесно е, когато журналист прави нов материал да открие и използва материали, свързани с темата. Така че големите медии са ни клиент отдавна. Научните издателства също са ни голям клиент. Може би следващ по значимост е финансовият сектор: банки и застрахователи. Като тук са само най-големите банки, но очакваме скоро и средните банки да започнат да използват технологията. Тук има изключително много различни приложения. Например една от най-големите банки в света използва наш продукт, за да си управлява ИТ инфраструктурата по-добре.
От друга страна, тези технологии се използват за борба с пране на пари, за проследяване на трансакции и за оценка на риск. По-специфично приложение е да помогнем на банките да се съобразяват с регулациите във всички държави, в които оперират. Защото най-големите банки работят в повече от 100 юрисдикции и от време на време влиза в сила нова регулация и за тях е изключително предизвикателно да следят всичко и да преценят дали трябва да правят нещо. Така че много са приложенията в банковия сектор.

Ако трябва да обобщите – какво прави Вашата компания за клиентите от различните сектори?
Нашата компания помага на организациите по-добре да управляват знанието си във всичките му форми, за да бъдат по-конкурентоспособни.

Имате дълъг опит в областта на изкуствения интелект. Как се промени перспективата Ви по отношение на AI с времето?
Започнах да се занимавам с изкуствен интелект преди 30 години. Компанията, с която стартирахме и откъдето се развива „Онтотекст“, е Sirma. Първото ѝ име беше SimraAI. Всъщност 5 – 6 души в България правехме експертни системи, т.е. изкуствен интелект. Тогава типичните ни клиенти бяха различни агенции в канадското правителство, нещо като канадския НАП. Оттогава изкуственият интелект мина през няколко вълни. Това е типично за всички нови технологии. В началото има много ентусиазъм, създава се хайп, напомпват се очаквания, влизат инвеститори и всички искат нещата да избухнат. В един момент нещата излизат от контрола на експертите, които наистина разбират как технологията работи, и започват да се помпат очаквания, които няма как да бъдат посрещани. Така че рано или късно балонът се спуква.

В AI балон ли сме сега?
Не още.

Натам ли вървим?
Всички нови технологии минават през този цикъл. Един от големите технологични анализатори Gartner рисува нещо, което се нарича hype curve, т.е. през какви цикли минават новите технологии. Първата фаза е ентусиазъм и напомпване на очакванията. След това идва разочарованието, че това не работи. Има рязко сваляне на очакванията и вече като се премине през тази фаза, реалното използване на технологията тръгва плавно нагоре. Основно работим с графите знания. Те са минали през този hype curve вече и поне година са в устойчив ръст. Това е моментът, в който е имало големи надежди, след това корекция и сега новата технология започва да навлиза масово на пазара.
Генеративният изкуствен интелект наближава пика, но това не означава, че той ще изчезне или ще престане да се използва. Просто хората ще станат по-разумни в това какво да очакват от него.

Какво трябва да делегираме на алгоритмите и какво да оставим за себе си?
Това, което можем да делегираме на генеративния изкуствен интелект, е много по-малко, отколкото ни изглежда. Всъщност единственото нещо, в което тези машини са много добри, са т.нар. language skills. Общо взето, езиковите умения на един гимназист, завършващ добра езикова гимназия. В 12. клас вече така са го нахъсали, че на един тест прочита една страница за 18 секунди и след това отговаря на много сложни въпроси върху нея или го преразказва. LLM (бел. ред.: големи езикови модели) може само това и нищо друго.

Според Вас генеративният изкуствен интелект в момента е на нивото на един ученик в 12. клас в езикова гимназия?
Точно така, да. И то ученик в 12. клас, който е силен само по езиците.

Същевременно изпълнителният директор на OpenAI Сам Алтман прогнозира, че „до няколко хиляди дни“ ще има супер изкуствен интелект. Илън Мъск счита, че това може да стане до 2 години. Какво е Вашето мнение?
Тези модели, които в момента са толкова популярни, могат да четат чудесно. Но хората имат много други видове интелигентност, която точно с тази архитектура на модели не може да бъде постигната по никакъв начин. Всичко, което виждаме сега, е все едно ученик, който много иска да се хареса на учителя. И като му дадат поредната задача, той дава най-доброто от себе си, за да произведе нещо, което изглежда като отговор. Но този дванадесетокласник, колкото и да се напъва, няма да направи гениален бизнес план, защото няма бизнес опит. Дори да е чел последната година Financial Times или друга такава литература, той няма да направи добър бизнес план.
Голяма част от тази интелигентност е на едно повърхностно ниво. Моделът дава най-доброто от себе си, за да произведе нещо, което прилича на отговора, тъй като е виждал изключително много текстове и знае как трябва да изглежда той. Знае каква е структурата на един бизнес план на металургичен завод например, знае как трябва да бъде оформен, какво трябва да пише и с какво настроение трябва да завърши. Но това все още няма нищо общо с това да направиш истински бизнес план. Така че този вид по-дълбока интелигентност във всички области не е налице.
Аз бих дал друг пример какво можем да очакваме. Представете си, че този дванадесетокласник завърши, след това стане студент и отиде през лятото на стаж. Той може да помогне много на един мениджър, който прави бизнес план, защото чете и бързо разбира всичко. Но това ще бъде ролята на генеративния изкуствен интелект. Той ще бъде суперасистент.

Тоест няма основания да се опасяваме от AI системи, които могат да излязат извън контрол?
Ако се появят такива, това няма да са този тип системи, които в момента използваме като големи езикови модели. LLM поради структурата си може да обобщава текстове и да отговаря на въпроси. Манията за глобална доминация или пък стратегията за контрол не са част от тази машина. Поради това, че говори интелигентно, хората започват да ѝ приписват качества.

Какъв съвет бихте дали на младите хора – какви умения да придобият, за да се адаптират към промените?
За тези, които са с техническа насоченост, все повече ще има нужда от хора, които могат да управляват, настройват и развиват изкуствен интелект, отколкото от типичния програмист, който знае 2 езика за програмиране. Все повече ще се търсят кадри, които работят с данни, с модели за изкуствен интелект и машинно обучение, отколкото хора, които пишат код. Уменията, които ще бъдат необходими, няма да са свързани с програмиране в класическия смисъл, а много повече с управление на данни и знания. А за хората, които не са с техническа насоченост и не им е интересно да правят такива неща, не мисля, че има нещо толкова важно, което генеративният изкуствен интелект променя. Той ще продължи да ни помага във всички сфери, като ни отменя в по-рутинни задачи.
Съветът ми към младите хора е: бъдете отворени и учете. И не разчитайте на това, че съседът няма да дойде и да ви вземе работата. Просто станете най-добрите в това, което ви е интересно.

Вижте профила и актуалните позиции за работа на ОНТОТЕКСТ АД в JOBS.bg