380 компании и 38 развойни центъра има в аутомотив сектора у нас, заетите са над 80 хил. души, оборотът е над 11 млрд. евро или 11% от БВП. Какво да очакваме от Международната автомобилна конференция–Любомир Станиславов, Аутомотив Клъстер, пред Economy.bg
От 30 до над 380 се е увеличил броят на компаниите в автомобилната индустрия у нас от 2012 до днес. Заетите в сектора за периода са скочили от около 9 хил. до над 80 хил. души. Аутомотив индустрията отчита оборот от 11 млрд. евро, като осигурява 11% от БВП на страната. Това заяви Любомир Станиславов, изпълнителен директор на „Аутомотив Клъстер България“, пред Economy.bg.
От 11 до 13 юни ще се проведе Международната конференция Automotive Forum Bulgaria 2024, организирана от Аутомотив Клъстер България, в Иновационен форум „Джон Атанасов“ в София Тех Парк. Събитието ще обедини повече от 200 международни лидери, експерти и визионери в аутомотив сектора, както и представители на местната и европейската власт.
Какво да очакваме от конференцията, как се развива индустрията у нас, предстоят ли нови инвестиции, как се отразява политическата нестабилност върху инвеститорския интерес, каква ще бъде ролята на софтуера в автомобила на бъдещето, ще последва ли Европа САЩ в налагането на мита върху китайските електрически коли, може ли България да привлече производители на електромобили от Китай, кои са компаниите у нас, които произвеждат компоненти за електрически коли и автомобилен софтуер – тези и други въпроси коментирахме с Любомир Станиславов, изпълнителен директор на „Аутомотив Клъстер България".
Г-н Станиславов, за поредна година организирате международна автомобилна конференция в София. Какви са акцентите? Кога и къде ще се проведе тя?
Automotiv Forum е голямото годишно събитие на Аутомотив Клъстер България. Ние го организираме вече всяка година. Това е конференцията, на която се отбелязват всички новости в автомобилната индустрия. Тази година форумът е разделен на три части. Те са посветени на големите революции, които се случват в автомобилната индустрия.
Първата е свързана с електрическата мобилност. Тя вече се случва и в България. Знаете, че в момента сме първи по ръст на електрическите автомобили в Европа. Но най-важното в електромобилите са батериите. Те са най-скъпият компонент. Ние сме посветили първия ден на производството на батерии, тъй като това в момента е най-модерният дял в автомобилната индустрия. Имаме много специален гост – Клиф Олин от C4V – американска фирма, която е вторият по големина производител на литиевойонни батерии в САЩ. И още по-интересното е, че това е компанията наследник на Стенли Уитингам, получил Нобелова награда за откритието на литиевойонната батерия.
Вторият ден е посветен на общите теми за автомобилно производство – автоматизация и иновации в производствените процеси. Това е най-съществената част от конференцията. Тук имаме няколко ключови презентатори, като водещият от тях е производственият директор на „Тойота“ за Европа.
Третият ден е посветен на другата голяма революция в автомобилната индустрия, а именно автомобил, проектиран около софтуера. Тоест софтуерът постепенно се превръща във водещото в автомобила, това е най-скъпият компонент. За щастие, имаме възможност да бъдем сред водещите държави в Централна и Източна Европа. Целта ни е София да бъде хъб за създаването на такъв тип технологии. Именно затова сме посветили третия ден на създаването на автомобилен софтуер. Смятаме, че това ще бъде ключово събитие. Тази година имаме най-много гости и най-голям брой регистрирани участници в конференцията. Така че има всички предпоставки това да бъде най-добрата конференция, организирана от нас до момента.
Конференцията ще се проведе в София Тех Парк на 11, 12 и 13 юни. Участието е безплатно, но след регистрация в нашия сайт.
Батериите са една от темите на форума. България се присъедини миналата година към Европейския алианс за батерии. Очакваше се това да допринесе за повече инвестиции у нас. Реализираха ли са те?
Що се касае до инвестициите в батерии, това са дълги процеси. Знаете, голяма инвестиция за региона на Стара Загора, Бургас и Пловдив беше обявена от белгийска компания с милиардна инвестиция.
На какъв етап са тези планове?
Трябва да се обърнете към тях. Те имаха участие в нашата конференция, но в последния момент програмата им не позволи то да се случи. Много се надяваме тази инвестиция да се реализира по най-добрия начин, тъй като там се говори и за производство на solid-state или твърдотелни батерии, т.е. следващо поколение батерии, които позволяват да създадем автомобил с пробег от 1000 километра. В Китай вече се продава автомобил с такава батерия и с пробег от 1200 километра. Случващото се там е третата революция. Вероятно в следващите 5 до 10 години марките, които познаваме и виждаме по пътя, тотално ще се променят с напредъка там както в производството на батерии, така и в производството на електрически автомобили.
Ще попречи ли Европа на навлизането на китайски електромобили? Знаем, че ЕС планира да последва САЩ и също да наложи мита върху китайските електрически коли?
Митата и таксите са предназначени основно да запазят работните места в автомобилната индустрия както в Европа, така и в Северна Америка. Според мен те няма да доведат до спиране на инвазията на китайските автомобилни производители. Бях в Китай и имах възможност да се запозная с много от тези производители. Там в момента има над 200 нови бранда за електрически автомобили. Може би 90% от тях няма да оцелеят. Но дори и 10% да успеят, това са 20 нови бранда, някои от които са на изключително високо ниво. Да, там е създаден огромен капацитет за производство, който би могъл да помете голяма част от индустрията в Европа и в Северна Америка. И тези мита целят не толкова да предпазят определени компании, колкото да запазят работните места в региона. Знаете, че BYD вече обяви своята първа голяма инвестиция в Европа. Тя ще бъде последвана от други. Тоест те ще дойдат и ще направят тук заводи, за да може част от тяхното производство да бъде местно.
Казахте, че сте били в Китай. Има ли шанс България да привлeчe подобни производства?
Според мен тази вълна тепърва започва и България трябва да си постави за цел да привлече такъв тип компании, независимо дали са от Китай, Европа, или Северна Америка, тъй като това е новото развитие в автомобилната индустрия. Ще се конкурират много държави – нашите съседи, но и останалите държави в Централна и Източна Европа.
Докъде стигнаха плановете за специализирана за автомобилния сектор индустриална зона?
Това е държавен проект, който се развива относително бавно, защото има доста административни пречки. Но доколкото съм информиран, нещата се движат, макар и малко по-бавно. Очакваме в края на годината или началото на следващата тази зона вече да стане функционираща – да има градоустройствените решения и да излезе на пазара, за да започне да привлича инвеститори.
Наличието на голям индустриален парк непосредствено до София, на Околовръстното шосе, е огромно предимство. До голяма степен първоначалната идея да се създаде такава индустриална зона, дойде именно от Автомобилния клъстер. Това е ключ към привличането на големи инвеститори, тъй като не са много местата в България, където може да създадете предприятие с 3 – 4 – 5 или повече хиляди работни места. Определено София е едно такова място.
Какъв е оборотът на аутомотив индустрията у нас?
За миналата година оборотът на компаниите в автомобилния сектор надхвърли 11 милиарда. Очакваме подобрение на този оборот и още по-голям процент от икономиката да бъде генериран от автомобилния сектор. В момента е минимум 10%, а може би вече е над 11%, което е значителен дял от икономиката, сравним с други ключови сектори като туризма в България. Така че смело можем да твърдим, че автомобилната индустрия е един от водещите икономически сектори в страната.
Колко са компаниите и заетите в сектора?
Броят на компаниите надхвърля 380 в момента, а заетите – 80 000. Очакванията са водещите компании да натоварят на максимум своите производствени капацитети до края на годината. Това означава и броят на заетите да достигне максималното количество. Много проекти, вкл. за електромобили, бяха спрени или замразени и сега се рестартират. Доста от компонентите, които се произвеждат в България, са именно за електрическата мобилност.
Кои са компаниите у нас, които произвеждат компоненти за електромобили?
Много са. Такава е ETEM Gestamp, която произвежда алуминиеви компоненти за множество немски електрически автомобили. Например в новото Porsche Macan, което се счита за един от най-съвършените електромобили, голяма част от алуминиевата конструкция, кутията на батерията и т. н. се произвеждат тук. Те създадоха отделен нов завод специално заради този модел на Porsche. Доставят също за Mercedes и за BMW.
Друга такава компания е Yazaki, която е най-голямата като брой хора в автомобилния сектор. Те създават голяма част от кабелните снопове за каросерията за електрическите модели на Mercedes, включително за най-високия клас EQS.
Трета такава компания е Melexis, която доставя компютърни чипове. В Mercedes EQS има над 150 компютърни чипа, които са проектирани и произведени в София от Melexis. Има множество примери.
Мината година заявихте, че България е един от лидерите в Европа при софтуера за автономното шофиране. Какъв е потенциалът там?
Цифрите в България са доста интересни. Преди 6 месеца е имало под 10 000 електрически автомобила. Според последната статистика на КАТ в момента те вече са над 17 хиляди, като до края на годината може би ще станат 20 – 22 хил. Имаме темп на много бързо нарастване на електромобилите в България, а твърде вероятно е до 2300 те да са няколко стотин хиляди.
Интересната тема обаче е за т.нар. software-defined vehicle, тоест в момента не се проектира автомобил, след което да измисляме софтуер, който да управлява част от неговите функции, а първо е софтуерът и след това механичната част на автомобила се създава на база на възможностите на софтуера. Автомобилната индустрия в момента върви по пътя на производството на компютри или на телефони. Знаете, има 2 или 3 операционни системи, които всички телефони ползват, независимо от производителя. В автомобилната индустрия вероятно няма да говорим само за 2 или 3 операционни системи, а за 10. Тоест крайният резултат ще бъде, че най-скъпият компонент в един автомобил ще бъде софтуерът. Съответно този, който участва в създаването му, ще може да извлича максимална полза.
Къде се позиционира България в тази индустрия?
В България има няколко световни компании, които работят по тази тема. Visteon e най-старата и първа в бранша. Такава компания е Bosch, която се намира тук в София Тех Парк. Също Melexis, но и MBition, която е 100% собственост на Mercedes, където се създават новото поколение операционни системи MBUX. За радост, вече има и цяла дузина местни, български компании, които са по-малки по мащаб, но също работят по създаването на този автомобилен софтуер и подготвят специалисти.
Вие ме попитахте за китайските автомобили и за опасността те да навлязат в Европа. Преди това обаче тези производители ще трябва да намерят начин да адаптират своя софтуер за нуждите на потребителите в Европа. И точно тук е мястото на компаниите за автомобилен софтуер в България. Те биха могли да предложат условия за адаптиране на такъв софтуер на много конкурентни нива с голяма ефективност. Мисля, че това е сериозна перспектива пред развитието на тази част на автомобилната индустрия в България.
При откриването на лабораторията на Visteon заявихте, че още няколко компании планират дори по-големи лаборатории. Кои са те?
Още няколко компании обмислят в момента създаването на такива лаборатории, но не мога да споделя подробности. В тази сфера също се търси все по-голяма ефективност и по-добри цени. Така че голяма част от подобни дейности започва бавно да се изнася към Централна и Източна Европа. И тук България също може да се възползва. Най-големият успех на автомобилната индустрия не е толкова огромният ръст на компаниите, на оборота и на работните места.
За мен най-големият успех е това, че през 2012 имахме 1 развоен център на Visteon (тогава Johnson Controls), а в момента има 38, които създават различни компоненти за електрически автомобили като електромотори и инвертори, или просто автомобилен софтуер. Всеки такъв развоен център има голяма нужда, освен да създава съответния компонент, но и да го тества как се държи в реалния живот. Така че с нарастването на броя на развойните центрове ще се появяват все повече лаборатории за тестване.
Как политическата криза се отразява на инвеститорския интерес у нас?
Може би големите инвеститори забавят и замразяват проекти, докато се почувства, че има една малко по-дългосрочна перспектива. Наистина имаме нужда от правителство, което да изкара поне 2 години или пълния мандат. Това със сигурност ще бъде много добър сигнал към големите инвеститори и би отключило процеси за нови големи инвестиции. Така че, да, стабилността е много важен фактор при вземането на решение за един инвеститор.
Планират ли се нови инвестиции на този фон?
Планират се. Въпросът е скоростта, с която те се реализират и дали определени проекти не се замразяват, докато изчакват да дойде по-добър период.