Аутсорсингът е добавил рекордните 10 000 нови работни места у нас за година

Технологичният сектор и индустрията на изнесените услуги бележат една от най-силните години в своето развитие, достигайки размер от 4.225 млрд. евро. Това на годишна база означава ръст от 22.4%, който е в почти двоен размер спрямо увеличението от 12.7% в пандемичната 2020 г. Данните са от годишния доклад за развитието на индустрията на изнесените услуги у нас, които бяха представени от Илия Кръстев, председател на Асоциацията за иновации, бизнес услуги и технологии (AIBEST) по време на конференция в София. 

Анализът е изготвен от SeeNews и включва данни за 774 български компании, опериращи в сферата на бизнес услугите и технологиите през 2021 г. За първи път в доклада като отделна подкатегория са включени анализи на основните показатели и на R&D центровете, в допълнение към ITO компаниите (изнесени ИТ услуги) и фирмите в сферата на изнесени бизнес процеси.

Делът на индустрията в БВП вече възлиза на почти 6%, като очакванията са до 2025 той да се увеличи до 9%.

Почти 90 хил. вече са заетите в сектора на пълен работен ден, отчете Кръстев. По думите му индустрията е добавила 10 хил. души за година. "Ние такъв растеж не сме виждали дори и в силните години преди 2020. Секторът досега се увеличаваше средно с около 3000-4000 души. През 2022 едва ли ще достигнем такъв растеж от 10 хил. души. Потенциалът по отношение на това колко хора могат да влязат в тази индустрия не е приключил".

Индустрията затвърждава позицията си на предпочитан работодател с изключително силен социален и икономически отпечатък за развитието на страната, но и значим фактор за задържането и връщането на младите хора в страната.

„Ковид пандемията доведе до много промени на пазара на труда, които имат и позитивен знак за лимитирания набор от таланти, с които България разполага. Хибридният и дистанционен модел на работа ни позволи да използваме пълния потенциал на работния пазар в страната, наемайки хора извън населените места, в които компанииите имат физически офиси. Изключително силно този тренд се вижда в ITO сегмента, където ръстът на работната ръка е с близо 17%. Благодарение на възможността за работа от всяка една локация, успешно бе облекчен проблема в несъответствието между търсенето и предлагането на висококвалифицирана работна сила за технологичния сектор в София. От друга страна, с наемането на хора, които продължават да живеят в родните си места, нашият бранш подкрепя развитието и на местните икономики в страната в области, в които секторът ни не е бил представен физически“, коментира Илия Кръстев, председател на AIBEST.

С нарастването на броя на служителите в Индустрията на знанието, нарастват разходите за служители и за данъци, плащани от компаниите към държавната хазна. Разходите за заплати през 2021 са се увеличили средно с 22% на служител и общата им стойност възлиза на 2.1 млрд. евро. Компаниите от сектора формират 11.4% от общите разходи за заплати в българската икономика, в сравнение с 9.4% предишната година. Осигурителните вноски в сектора следват тенденцията на разходите за заплати и възлизат на 8.6% от общия размер на националната икономика.

81% от централните офиси на компаниите са в София. Следващите важни локации за индустрията са Пловдив, Бургас, Велико Търново, Стара Загора, Русе, Благоевград.

Топ инвеститорите в сектора са от страни като Великобритания, САЩ, Германия, Нидерландия.

„Доброто развитие на сектора се запазва до последното тримесечие на 2022 г., което ме кара да вярвам, че през следващата година отново ще можем да отчетем силна година за високотехнологичния бизнес в страната. Благодарение на компаниите от сектора ни, България се утвърди като най-добре развитият център за високотехнологични услуги в Югоизточна Европа и добре разпознаваем европейски дигитален център. Услугите, които се предлагат от българските технологични компании са с все по-висока добавена стойност и се конкурират успешно с централно и западноевропейските компании на световната технологична сцена. Секторът ни има потенциал за още поголям ръст, но това изисква държавна стратегия за развитие на вискотехнолигния бизнес в страната, устойчивост и предвидимост на политиките и облекчаване на процедурите по наемане на служители от страни извън ЕС, с цел преодоляване на недостига на кадри. Ние от своя страна като Асоциация, продължаваме да развиваме партньорствата ни с университетите, местните и държавни власти, защото това е начина да запазим устойчивия ни ръст и да развиваме икономиката на знанието в България“, допълва Кръстев.

Каква 2022 ще изпрати аутсорсинг индустрията у нас и какви са прогнозите за 2023 - очаквайте в интервюто на Economy.bg с Илия Кръстев!