Кино и софтуер, или как Момчил Михайлов доведе AtScale в България?

Момчил Михайлов - Вицепрезидент и Генерален Мениджър на AtScale за Европа. Снимка: Economy.bg

Да въведе ред в хаотичния океан от данни, с които бизнесите оперират. С тази мисия преди 9 години стартира американската технологична компания AtScale. До създаването на иновативната услуга се стига, след като основателите – ветерани от Yahoo!, Google, Netezza, IBM, Microsoft, Salesforce, Cisco and Oracle, сами се изправят пред това препятствие на предишните си работни места. Сблъсквайки се от първо лице с неефективността на наследените системи от данни, те решават да създадат онова, което не могат да купят – решението. Така през 2013 се ражда AtScale. Клиенти на революционната ѝ платформа са гиганти като JPMorgan Chase, Toyota, Wells Fargo, GlaxoSmithKline. 

Базираната в Калифорния компания стъпва в България в началото на 2019. Вниманието на AtScale към България насочва Момчил Михайлов, който в момента е Вицепрезидент и Генерален Мениджър за Европа. Момчил е роден и израснал в София. Завършва операторско майсторство във ВИТИЗ, след което работи за американската информационна агенция като продуцент. През 1996 г. заминава за Америка, за да снима филм какво са правили американските дипломати по време на турско робство за България. По това време навлиза нелинейното видео монтиране и Момчил е сред първите хора, които започват да го прилагат. Малко след това стартира и първата си фирма...

Момчил, Вие имате дългогодишен опит в ИТ индустрията и много успешни бизнеси зад гърба си, но кариерата Ви стартира в киното. Разкажете ни малко повече за себе си и как стана преходът от филми към софтуер.

В процеса на снимане и на монтиране на филми в Америка навлязох от видео- и киноленти – това, което учих във ВИТИЗ в България, към дигитално нелинейно видео монтиране и дигитални формати. Това доведе до стартирането на първата ни фирма към края на 90-те години, когато се казваше Number One GM. Работихме с Българската национална телевизия. БНТ трябваше да се преоборудва и да мине в нови, по-модерни формати. Спечелихме търга и започнахме да оборудваме телевизията. Използвахме специални компютри за монтаж. В тях имаше специални видео платки, които да могат да дигитализират видео форматите. След това се монтираше.

Тогава започнахме да ползваме продукт на една канадска фирма. Те ползваха видео монтажен софтуер, който работеше на един компютър с един човек. Ние обаче искахме един човек да може да прави субтитрите, друг да монтира звука, трети да монтира видеото. Те казаха, че това няма как да стане и така всъщност се роди Number One GM. Обадих се на няколко приятели в София и започнахме да правим софтуер, който да разглоби видеото, аудиото, субтитрите и графичните ефекти. През 2000 година продадохме компанията на Autodesk. Така започна моята кариера в сферата на софтуера.

Как продължи пътят Ви в сферата на софтуера, как стигнахте до AtScale и защо решихте да откриете офис в България?
След като продадохме Number One GM, казах на моите партньори, че остава един малък проблем, който трябва да решим. И този проблем са данните.  Концепцията да работиш с един компютър, с един сет данни и този сет да стои на един компютър, без никой друг да може да го достъпва, не позволява на една организация да се разшири, независимо за какъв вид данни става въпрос. До момента, в който те не са дистрибутирани, не може да ескалира. Тогава започнахме да работим с Motorola Computing Group, които бяха започнали работа върху продукти за дистрибуционните канали (Network operations center, NOC) на минителефонните оператори в Америка. Те имаха проблеми с дистрибутирането на данните и как голямо количество съдържание да може да се мести от дейта център в дейта център и да е достъпен до много апликации и до много крайни потребители.

Тогава започнахме следващата фирма, която се казваше Sanbolic. Там се фокусирахме върху дистрибуцията на данни и изградихме клъстърова файлова система. Екипът беше в София. Това ни отне почти 17 години и през 2015 г. продадохме фирмата на Citrix Systems – голяма американска публична компания. Междувременно, докато работехме с AtScale, наш бизнес ментор и съветник беше Крис Линч. С Крис се познаваме от над 15 години. След като продадохме фирмата, през 2018 заедно с Крис инвестирахме в AtScale. С него винаги сме работили паралелно и това беше възможност да работим заедно. Тогава двамата започнахме в AtScale и част от фокуса беше как може да се продължи иновацията как може да се намерят талантливи хора, които да помогнат да развием продукта и това да се постигне по-рентабилни пазари. В Калифорния това нещо е много трудно особено когато става въпрос за данни. Така, естествено, се стигна до нашето влизане на българския пазар и съответната инвестиция, която в България правим през последните 4 години.

Как компанията се промени през тези 4 години в България?

Много се разраснахме. Вече сме почти 100 човека. Не беше като разходка в парка, в началото беше много трудно. Юридическото и финансовото установяване на компанията на българския пазар се оказа доста по-предизвикателна задача, отколкото очаквахме и отколкото би трябвало да бъде. Това е политически и икономически проблем, който и до ден днешен съществува тук и всички фирми се сблъскват с него. В началото екипът беше трима души – колеги, с които съм работил преди. Ива Витанова, която е една от главните фигури в България в момента, Иванка Пенева, която отговаря за целия QA в момента, и още един колега. След това започнахме да навлизаме в много трудна материя. Това беше установена технология, която вече съществуваше, със съществуващи клиенти, но в типичната on prem инсталация при крайни потребители със съществуващи големи платформи. Започнахме с трима души, сега сме близо100. Тук се извършва цялото развитие и управление на продукта и междувременно преминахме от on prem инсталации към чист SaaS, чист cloud service, като цялото това нещо се изгради в България. Ковид беше интересен момент, който ние видяхме като възможност вместо като пречка. Част от развитието по това време беше възможно заради свиването на всички останали фирми в България. Тогава ние разширихме доста сериозно екипа както с инженери, така и със специалисти по управление на продукта. 

Имате сериозен растеж в България през последните години. Как успявате да привличате необходимите висококвалифицирани специалисти на висококонкурентния ИТ пазар на труда в момента?
 Въпрос е на правилното място, правилните хора и на правилния момент. Въпрос е на репутация и на продукт, както и на нашата философия, че когато хората създават икономическа стойност, те трябва да участват в това. Заплатите са важен фактор, но не са на първо място. Българската фирма е изцяло собственост на американската и всичките служители в България имат достъп до акции в американската фирма. Другото, което и лично за мен е важно, както и за повечето хора, е това, което работиш, да те стимулира, да ти е интересно, да е иновативно. Това, което AtScale създава в България и което постигнахме през последните 4 години, е просто невероятно. Едно е да работиш върху продукти, които се менажират, и ти се казва какво да правиш. Друго е да участваш в създаването на продукта, в иновацията и в контакта с клиента. Тук продукт мениджмънтът и инженерите работят заедно. И двата екипа са тук. Всеки ден човек може да погледне работата си и да бъде горд от това, което извършва, и от това, с което допринася. 

Разкажате ни малко повече за решението, което AtScale предлага на бизнесите.

 Най-голямата стойност на един бизнес са неговите данни. В наши дни данните са в петабайти и нагоре. Когато човек, компютър, система или организация иска да разбере и да анализира тези данни и да извади съответни отговори, за да може да се оптимизира и да върви един бизнес напред, това става една доста непосилна задача, когато те са на едно място. Ако погледнете един съвременен бизнес, независимо дали е фирма като AtScale, дали е по-голяма, или по-малка фирма, той обикновено ползва продукти, които са SaaS платформи. Тези платформи са изцяло в облака и имат много добре дефинирана собствена функция. Това са изключително добре профилирани платформи, изключително добре работещи и доставят това, което обещават на клиента. Проблемът за един бизнес е, че това са отделни набори от данни и няма никакъв начин да бъде направена корелация между тях, за да се разбере върху какво трябва да се фокусира бизнесът и как да се организира.

В моя случай, като човек, който отговаря за инженеринг и продукт мениджмънт, ако погледна индивидуално тези платформи, трябва да мога да разбера откъде са дошли определен вид клиенти, как са влезли при нас, какво ги интересува да купуват, как нашият маркетинг позиционира продукта, как клиентът би го купил и за колко време ще постигне възвръщаемост. Когато това съществува в индивидуални вертикали, аз нямам никакъв начин да видя това като  смляна информация. Например няма как да разбера кои 10 клиента са с най-големите сделки, кои три функционалности в софтуера са най-важните за затваряне на сделка.  Този проблем решава AtScale, независимо за какви приложения става въпрос. Нашият продукт позволява бизнес хора много бързо да получат отговори на конкретни въпроси, свързани с данни как оперират техният бизнес.

Какви са плановете на AtScale за българския пазар?

Колко искаме да се разширяваме, е различно от това колко може да се разширяваме. Ние достигнахме 100 души в рамките на 4 години. Ако беше идеален свят и имахме магическа пръчка, бих казал, че догодина ще сме 200, но на този пазар това е нереалистично. Това, което ние правим, е да развиваме и да образоваме хората. А нашата материя е доста сложна и изисква сериозни специалисти, което не може да се постигне от днес за утре. В момента, в който имаме критична маса във всичките звена, ние ще обучаваме хора. Тук има таланти, които се занимават с NOC, имаме DevOps, Front-End и Backend специалисти, хора, фокусирани на SaaS платформата. Работим с всички академии в България, имаме стажантски програми. Но що се отнася до скоростта, с която можем да растем, тя е ограничена от това, че такива специалисти се развиват бавно.  Продължаваме  да привличаме таланти, които имат дългогодишен  опит, но едновременно с това образоваме и по-млади специалисти. 

В България започнахме с един екип и един продукт, а в момента имаме два големи продукта и пет различни дивизии, изцяло изградени в България. Планове имаме много. Колко бързо може да се намерят съответните специалисти, е основният контролиращ фактор колко бързо можем да се разширим. Нямаме лимит от гледна точка на инвестиция, въпросът е качество вместо количество.

Нещо, което предстои да развиваме занапред, е машинното обучение. В момента, в който данните са моделирани и структурирани по практичен и разбираем за бизнеса начин, ще добавим ML и AI алгоритми, които да обогатят тази информация и да дадат много по-добре анализирани отговори за това какво се случва в бъдеще и да помогнат за по-добра оптимизация на ежедневието на бизнеса.

За кои екипи търсите хора в момента?

Има няколко отделни звена, които са много важни. Първото е инфраструктурната част. Там имаме доста солиден екип, който ще продължим да развиваме. Тази инфраструктура може да е както в дейта центрове на наши клиенти, така и в облака. Това са два отделни типа инфраструктура, които нашите екипи менажират. Втората част е еластичността на всяко решение. Има различни процеси във фирмите в различни периоди, които изискват съответната еластичност в продукта. Там ние ползваме платформи в сферата на DevOps, където също имаме доста сериозен екип, който ще продължим да изграждаме.

Следващата част е т.нар. core engine. Там се прави цялото планиране, поемането и прикачването към всички дейта платформи и консумацията на данните в продукта. Ние консумираме всички данни на клиентите директно от платформите. Никога не копираме данните. Така можем да даваме реален отговор в милисекунди на това, което се случва. В тази част от платформата, т.нар. Backend, е най-тежкото програмиране и ние продължаваме да търсим активно специалисти. След това е Front-End частта, където бизнес потребители могат да моделират техните данни, да направят корелации между различни видове източници на данни и различни части от информацията вътре. Този екип също продължаваме да разширяваме. Разбира се, ще разрастваме екипите, които отговарят за цялата SaaS платформа, както и QA екипа. Няма звено, в което да не търсим талант в България. Търсим както хора с опит, така и хора, които да растат с нас.

Как работите в момента и каква ще е политиката Ви за работа в бъдеще?

Ако имаш политика и я сложиш като бетонна стена, тя точно след 1 час вече е невалидна. Първо, не е необходима. Няма никаква необходимост хората да ходят на определено място, ако те не искат. Ползваме Agile, имаме екипи, които са глобално дистрибутирани. Имаме хора в Европа, в Северна Америка и в Азия. Дори и да им кажем да ходят в офиса, те са в различни часови зони, какъв е смисълът? Когато започнахме, имахме офис, който можеше да се разширява до 35 – 40 души според българските регулации за пожарна безопасност. Ние продължаваме да сме в този офис, но имаме хора в цяла България. Когато екипите имат нужда да планират или да се съберат, те могат да отидат в офиса. Но ако това не е необходимо, няма нужда да чакат в задръстванията в София и да стоят в офиса от 9:00 до 5:00.

Животът се промени и е много трудно рационално някой да осмисли защо трябва да бъде в офиса от 9:00 до 5:00. За нас е важно да има продуктивност и хората да си вършат работата качествено.  А ако не си доволен и нямаш свобода, това е трудно.  Затова нямаме планове да се връщаме в офиса. Не мисля, че е реалистично. Разбира се, имаме инициативи, които сплотяват екипа, като тиймбилдинг, срещи навън, което е и по-здравословно в момента. Позволяваме на хората по свободен начин да се сработят, което след това води и до по-добри професионални резултати.  

Споменахте, че имате хора от цяла България. Ще продължите ли да наемате хора от различни градове в страната?
Талантът няма нищо общо с града или населеното място, в което човек живее. Това е объркана идея. Няма нужда всички да се преместим в София, за да има талантливи хора тук. Наш фокус е Европа и разбира се, България. Тук са инфраструктурата и екипът, но къде е позициониран физически човек, за нас няма никакво значение. Ние вярваме на хората си и им даваме свобода.  От тази гледна точка нямаме политики и правила. Необходимо е човек да има лаптоп, телефон и достъп до имейл и всички други продукти, които ползваме, за да си върши работата.  

Как според Вас се промени ИТ пазарът на труда в България през последните години и какви са перспективите?

Трудно е да се каже, защото пазарът много бързо се променя. Преди 4 години, когато стартирахме, нямаше да си помисля да отидем другаде освен в България. Но днес, като се имат предвид конкуренцията тук и най-вече възнагражденията, ние активно гледаме и в други части на Европа. Факторите за това са няколко. Първият фактор е количеството хора и талант и конкуренцията за това количество хора и талант.  Всички са тук. Всички се конкурираме за един и същи пул от хора, който не е толкова голям. Другото е геополитическата част. България не е най-лесното място за правене на бизнес. Това е трудност, която бизнесът изпитва ежедневно.  Трябва да се сметне средноаритметично стойността на набирането, на задържането на хора и на инвестицията в обучението на един човек в материята, което отнема минимум 6-9 месеца. Ако тези хора непрекъснато ги дърпат от други места, имат различни предложения и текучеството е голямо, тогава човек трябва да се замисли има ли смисъл такава голяма инвестиция да се губи, или да не е добре защитена.

Тоест българският ИТ пазар на труда вече достига едно средноевропейско ниво, което в някои случаи даже надминава средноевропейско и започва да се насища. Това е нещо, което ще трябва да се гледа. Няма според мен някой, който реалистично да може да каже какво предстои. Но когато нещо такова се случва, е хубаво човек да има опции и да се гледа цялостно пазара не само в Източния блок, но и в Северна Европа. 

Идеята, че идваме в България, защото е по-евтино, не е честна. Не е проблем да са на едно и също ниво заплащанията, проблем е задържането на тези хора. Няма безплатен обяд.  Ако искаш добри специалисти, трябва да платиш на тези специалисти. Въпросът е те в кой момент стават по-скъпи, отколкото на други места. Другото е качество вместо количество. В България има изключителни ИТ специалисти, което всъщност е причината да сме толкова добре в момента. Въпросът е може ли да се задържи това дългосрочно.