С какви предизвикателства се сблъскват германските компании у нас и да очакваме ли съживяване на немските инвестиции, вижте какво сподели в интервю за Economy.bg д-р Мартин Ванслебен, управител на Асоциацията на германските индустриално-търговски камари
Д-р Мартин Ванслебен е главен управител на Асоциацията на германските индустриално-търговски камари от ноември 2001. Преди това е заемал различни постове в Асоциацията на германските машиностроители (VDMA), последно и като неин управител.
Д-р Ванслебен е завършил национално стопанство в университетите в Бон и Кьолн и има докторска степен от Университета в Тюбинген, Германия.
Потърсихме д-р Ванслебен по повод участието му на 11 април в София в пресконференция на тема „20 години германска икономика в България”. Той беше и гост-лектор на конференцията „Германия – страна на иновации”. Организатор на конференцията е Германо-Българската индустриално-търговска камара (ГБИТК).
Д-р Ванслебен, тази година се навършват 20 години от създаването на първото представителство на германската икономика в България. Каква е равносметката за тези години?
Равносметката е изключително положителна. Германо-Българската индустриално-търговска камара в София се превърна в първия адрес за германските фирми, които искат да стъпят в България. В Камарата вече членуват над 460 фирми. Тя е и най-голямото двустранно търговско звено в България. И откакто съществува Камарата, Германия се превърна в най-големия търговски партньор на България.
С какви предизвикателства се сблъскват немските компании в България? Какво споделят членовете ви?
Германо-Българската индустриално-търговска камара ежегодно провежда анкета сред членовете си за бизнес климата в страната. От нея става ясно освен как фирмите преценяват собственото си състояние, но и как те разглеждат икономическата и политическата ситуация в страната. 65% от анкетираните фирми през 2012 са посочили, че отново биха инвестирали в България. Като проблематични те отново посочват инфраструктурата, образователната система, здравеопазването, съдебната система, както и липсата на прозрачност при обществените поръчки. Отново присъства и проблемът с корупцията. Тази година допитването беше проведено в условията на политически и обществени промени в България.
През последните години наблюдаваме отлив на немски капитал от България. Какви са причините за тази тенденция?
През 2012 двустранната търговия достигна рекорд от 4.8 млрд. евро. Делът на германските инвестиции от всички чуждестранни капиталовложения в България през 2012 е 12%. Това поставя Германия на четвърто място като най-голям чуждестранен инвеститор в България след Люксембург, Русия и Швейцария. За да могат да инвестират в България, много немски дъщерни дружества взимат кредити от компаниите майки. Поетапното връщане на кредита се представя в статистиката като отлив на капитал.
Очаквате ли съживяване на немските инвестиции в България и какво е нужно, за да се случи това?
Правителството на Бойко Борисов реализира важни инфраструктурни проекти и провеждаше като цяло една много благоприятна за бизнеса данъчна политика. Това са добри основи, но те не са достатъчни, за да повишат конкурентоспособността. Така например въвеждането на някои елементи от дуалната образователна система в България би допринесло за намаляването на безработицата и решаването на проблема с недостига на добре квалифицирани кадри с практически умения в техническите професии и търговията, където са активни и германските фирми.
През последната година България привлече немски компании от автомобилната индустрия. Можем ли да очакваме и други фирми от този бранш у нас?
Аз виждам възможности в производството на части за автомобили. Сравнително изгодното ниво на заплащане в България позволява да се произвеждат автомобилни части на конкурентни цени.
Кои други сектори имат потенциал да привлекат германски инвестиции?
България е интересна за фирмите от машиностроенето, производството на автомобилни аксесоари, на електро-, пречиствателна и медицинска техника, както и за търговията и селското стопанство.
Кои са предимствата на България като инвестиционна дестинация в сравнение с останалите източноевропейски страни?
България се отличава с добри макроикономически показатели. Бюджетният дефицит и държавният дълг са ниски. Левът, който е обвързан с еврото, е стабилна валута. Ниският подоходен и корпоративен данък от 10% също е предимство, което прави България атрактивна за инвеститорите. Консервативната разходна политика води до изгодни разходи за заплати. Предимство е и че България се намира в близост до големи разрастващи се пазари. Много компании съзряха тези предимства и вече инвестират. Важно е обаче тези инвеститори наистина да бъдат третирани добре, за да може освен разходното предимство да има и други аргументи за задържане на инвеститорите в страната.
Германската агенция по труда очаква 180 хиляди имигранти от България и Румъния след отпадането на ограниченията за трудовия пазар през 2014. Как ще се отрази това на германския пазар на труда?
Като се имат предвид демографските тенденции, Германия все повече се насочва към имигрантите. Свободното движение на работна сила е един от основните принципи на вътрешния пазар в ЕС. В много сектори ние вече изпитваме недостиг на кадри. Така че ако става дума за квалифицирани кадри и специалисти, виждам добър шанс за интеграция на тези хора в нашия работен свят и общество. Виждам потенциал и по отношение на образователната страна. Който дойде в страната необразован, но е готов да се учи, може също да намери място. В крайна сметка това обаче не трябва да е еднопосочен процес. Ако обучените у нас специалисти решат по-късно да се върнат обратно в родината си и там съдействат за съживяването на икономиката, тогава това ще е от полза и за двете страни.
