Болниците трябва да бъдат освободени за развиване на нови дейности, казва Заместник-председателят на Българска болнична асоциация
Доц. д-р Цветелина Спиридонова, д.м. - Заместник-председател на Българска болнична асоциация и Изпълнителен Директор на лечебни заведения „Хигия”. Снимка: Economy.bg
Доц. д-р Цветелина Спиридонова, д.м., е Заместник-председател на Българската болнична асоциация и Изпълнителен Директор на лечебни заведения „Хигия”. Завършила е медицина през 2000 г. в Медицински университет – София. Има специалност и докторска степен по хирургия. Три години е специализирала хирургия в Париж. Владее три езика – френски, английски и немски, има 39 публикации в специализирани медицински издания, изнасяла е лекции в над 40 научни форума у нас и в чужбина.
С д-р Цветелина Спиридонова разговаряме за основните предизвикателства, пред които са изправени българските болници, и какво може да се направи, за да се подобри ситуацията в българското здравеопазване. По думите ѝ все повече лекари предпочитат да работят в доболничната помощ, където е по-спокойно, а болничният сектор страда от сериозен отлив на специалисти. Най-голям е дефицитът на педиатри, невролози, хирурзи. Д-р Спиридонова споделя своите виждания за необходимите промени, които могат да мотивират лекарите да останат в България и да работят в болничната помощ, както и какво трябва да се направи за по-доброто управление на ресурсите в сектора.
Д-р Спиридонова, кои са основните предизвикателства, с които се сблъскват в момента болниците в България?
Основните предизвикателства за болниците в България са свързани с оскъдните инвестиции в сектора не само от българските гражданите, но и отвън. Обсъждала съм с приятели и колеги защо се въздържат от това да инвестират в българското здравеопазване? Отговорът е: „много труден сектор с много рестрикции, законодателни промени, трудна възвръщаемост на вложените средства, непредвидимост по отношение на държавната политика“. Всичко това са фактори, които правят здравеопазването изключително рискова зона. На практика след инвестицията от страна на турските партньори в Acibadem City Clinic в България няма хора, които да влеят финансов ресурс именно поради тази рестриктивност. От една страна, ние съзнаваме ясно какво ще спечелим и какъв приход ще имаме, което се определя от лимитите на касата. От друга страна, стоят така наречените законови разпоредби как да формираме заплатите. И на трето място идват десетките институции, които ни контролират. Тоест това, което трябва да прави един инвеститор, е само да налива средства. Казват му толкова е лимитът за приход, така ще разпределите заплатите, давайте пари за апаратура, лекарства и иновации. Това е картината реално в българското здравеопазване що се касае до инвестиции.
В момента има и сериозен отлив на лекари от болничния сектор. Това е проблем, с който мениджърите се сблъскват а и ще продължи в следващите няколко години. Тенденцията е качествените лекари все повече да предпочитат доболничната помощ, където работата е много по-спокойна, предвидима, ограничена и с добро заплащане от страна на здравната каса, защото основният ресурс в момента се насочва към доболничната помощ. Така се оголват секторите в болничния сектор, които всъщност поемат най-тежката част от патологията и най-стресиращите моменти. Но тъй като няма адекватно финансиране на клиничните пътеки, заплащането на болничните лекари е нееквивалентно и дори понякога по-ниско от това, което колегите с добри качества и специалност получават в доболничната помощ. И пред един болничен мениджър стои непреодолимата трудност да намери педиатри - нещо, което в България не сме и подозирали, че може да възникне като проблем. Не може да намери болнични невролози, които да поемат инсултите, тежките мозъчни увреждания. Не може да намери адекватни хирурзи със съответната специализация, защото младите лекари все по-рядко се записват да специализират хирургия, поради стресиращото обучение. И на практика кадровият проблем касае не само медицинските сестри, но вече и лекарите в болниците.
Какво според Вас може да се направи, за да се подобри ситуацията и лекарите да избират болничната помощ?
На първо място считам, че на болниците трябва да им бъде дадена възможност да развиват нови дейности. Има една мантра, която се повтаря многократно - че дейностите трябва да бъдат забранени, че не бива да се допускат нови, че трябва да се направи нова здравна карта. Лекарската професия е свободна професия. Всеки лекар трябва да може да избере лечебното заведение, в което да практикува своята специалност и своята професия. Ако ние непрекъснато ограничаваме разкриването на дейности в болниците, на практика ограничаваме и свободното движение на лекарите. Например, ако аз съм лош мениджър и моите лекари не са доволни от начина, по който управлявам съответното лечебно заведение, те не могат да отидат в рамките на областта или на общината в друго лечебно заведение, където им се предлага по-добър мениджмънт, защото то не може да разкрие дейност по тяхната специалност. В такъв случай те са принудени да работят при недобри мениджърски условия в съответната болнична структура. Второто, което трябва да се промени, е лимитирането на приходите на болниците. Конституционният съд отмени болничните лимити и ние се надяваме, че тази перспектива по отношение на приходите ще продължи. От друга страна, за правилното планиране на бюджета на НЗОК ние все пак трябва да имаме някакви прогнозни бюджети. Но тези прогнозни бюджети действително трябва да бъдат абсолютно индикативни, вероятни и всичко, което се изработва от лекарите и сестрите в болниците в рамките на болничното лечение, да бъде възстановявано. Така или иначе лекарският труд и трудът на медицинските сестри не е остойностен в клиничните пътеки, които здравната каса в момента реимбурсира. И ролята на мениджъра е да балансира между оптимизация на разходите и адекватна лечебна грижа, за да могат кадрите да получат съответното заплащане и да останат в болничния сектор.
Изброихте много проблеми и предизвикателствата, но със сигурност има и много положителни неща? Кои са добрите новини за българското здравеопазване?
Първото позитивно за българската здравна система е, че ние имаме изключително добра достъпност. Нека да си признаем, че всеки пациент има достъп до водещ специалист по съответната патология в рамките на седмица-две. Във високоразвитите икономически държави този срок е твърде дълъг. Дори пациенти с онкологично заболяване достигат до специалисти месец-два след поставянето на диагнозата. Тоест България е постигнала изключително добра достъпност до специалисти. Другата добра новина е, че българските лекари все още работят и много идеологично, т.е. финансовият фактор не е водещ. Количествените натрупвания вследствие на недофинансиране, трудни специализации, липса на продължаващо медицинско обучение все още не са довели до качествени промени в българските лекари. Така че това е другата светлина в тунела. Какво трябва да се направи, за да се оптимизира здравеопазването? На първо място всичките тези големи финансови ресурси, които се вливат, да бъдат правилно управлявани и контролирани. Тоест срещу всеки лев, който ние сме вложили в здравната система, да разберем какъв резултат и качество получаваме. И когато липсва необходимата ефективност, да вземаме предвид съответните отчети защо инвестицията не е ефективна. Това ще доведе до мобилизиране на финансови ресурси и насочване в правилните лечебни заведения, както и оптимизиране на разходите на големите структури. Няма как държавата да продължава да изплаща огромни задължения вследствие на неправилен мениджмънт на големите болнични структури с държавна собственост. В крайна сметка тези дотации от бюджета идват от джоба на всеки български гражданин, който си е платил здравните осигуровки.
Продължава ли изтичането на лекари в чужбина и какво може да се направи, за да се задържат добрите специалисти в България?
Истината е, че миграцията през последните години бележи известен спад. Като лекар, който е специализирал във Франция, смея да твърдя, че заминаването на един млад лекар в чужбина в никакъв случай не е път, постлан с цветя и рози. Там никой не ни очаква, отваряйки вратите, и да каже: „Добре дошли, ние сме готови да ви дадем достъп до знания и възможности да се развивате“. И ако преди десетина години имахме силна миграционна вълна на млади лекари, сега все повече млади лекари остават в България. Това е позитивна новина. Смятам, че за да задържим младите лекари, трябва да структурираме продължаващото медицинско обучение. Пак казвам, финансовият елемент никога не е бил водещ за българските лекари. Не казвам, че не е важен, но не е на първо място. Мотивацията на един лекар да остане в държавата си е свързана с наличието на коректен мениджмънт и възможности да се развива. Така че ние можем да мотивираме младите лекари с добре структурирана програма за продължаващо медицинско обучение. Програма, която им казва с много ясни послания: „Вие може да получите тази и тази диплома, като проведете обучение в тази и тази болница, под ръководството на еди-кой си академичен ръководител и заплащането, което ще дължите, ще бъде поето по програма X, Y или вие самите ще си го осигурите“. Кой, къде, как и по какъв начин извършва продължаващото медицинско обучение? Четири точки, които ако ние обобщим и предоставим на младите български лекари, те ще усетят интерес към тях и съответно ще бъдат мотивирани да се развиват именно в нашата държава. След това вече идват финансовите стимули, когато си придобил съответните дипломи.
Във Франция придобиването на специфична надграждаща диплома по микрохирургия или лапароскопска лимфна дисекция например преди 10 години струваше 1200 евро. Ако българин реши да отиде там да учи, освен основната вноска към университета ще има разходи за престой, за храна и т.н. Непосилни разходи, които на практика българските лекари не могат да си позволят. Ако са френски лекари, всичко това там е поето. Така че ние трябва да намерим стимулите да задържим лекарите в България и преди всичко в болничния сектор. Голямо предимство е, че там лекарите се развиват, надграждат, там са иновациите, там са клиничните проучвания, там са интердисциплинарните взаимодействия и извеждането на по-добрите терапии. В доболничния сектор би следвало да отиват хората, които имат достатъчно натрупан опит в болничния сектор и съответно имат нужда от по-спокоен начин на труд.
Как „Хигия“ се справя с привличането и задържането на медицински специалисти и за кои позиции най-трудно се намират хора в момента? Каква е ситуацията при възнагражденията на лекарите и медицинските сестри и можем ли да говорим, че вече има сравнимост с европейските нива? Какви добри и работещи практики от Европа могат да се приложат в българското здравеопазване? Очаквайте втора част от интервюто с д-р Спиридонова.