сряда, 22 януари 2025   RSS
    Барометър | Региони | Компании | Лица | Назначения


    771 прочитания

    ИТ секторът у нас настоява за предвидим бюджет

    Липсата на дългосрочна стратегия и предвидимост застрашава конкурентоспособността на страната, предупреди високотехнологичният бизнес у нас
    13 декември 2024, 16:29 a+ a- a

    Ясната визия за устойчиви политики и стабилно правителство са критично необходими, за да се гарантира растеж на българската икономика. Това подчертават в съвместно становище за държавния бюджет за 2025 г. Асоциацията за иновации, бизнес услуги и технологии (AIBEST), Българската асоциация по информационни технологии (БАИТ), Българската асоциация на софтуерните компании (БАСКОМ), Българската предприемаческа асоциация (БЕСКО), Клъстер информационни и комуникационни технологии (ИКТ Клъстер) и Професионалната асоциация по роботика и автоматизация (PARAi).

    Представителите на високотехнологичния бизнес у нас изпратиха и отворено писмо до парламентарно представените партии с призив за редовно правителство, което да гарантира разрешаване на стоящите пред страната ни критично важни проблеми и предизвикателства.

    Секторът на високите технологии и изнесените бизнес услуги остава един от основните икономически двигатели на България. Въпреки това, AIBEST предупреждава, че липсата на дългосрочна стратегия и предвидимост в икономическите и политическите политики застрашава конкурентоспособността на страната.

    Бюджетът като инструмент за устойчивост
    Организациите подкрепят редица мерки, включени в предложения бюджет за 2025 г., сред които премахването на диференцираните ставки на ДДС за някои от секторите, като стъпка към ясна и справедлива данъчна политика. Приветства се и отпадането на предложението за облагане с данък върху “свръхпечалбите” на банките, което би създало опасен прецедент за бизнеса.

    Въпреки това, бюджетът включва редица притеснителни предложения, като повишаване на максималния осигурителен доход. Тази мярка би засегнала компаниите, които осигуряват прозрачна заетост и създават основата на средната класа. В момент на глобална рецесия подобна промяна рискува да ограничи инвестиционния потенциал и конкурентоспособността на българския бизнес. Също така отмяната на увеличението на прага за регистрация по ДДС ще създаде хаос за 700 000 малки компании, които вече са планирали бюджетите си за 2024 г., се посочва в становището. В него е записано също, че увеличението на заплатите в сектори като образование и вътрешни работи трябва да бъде обвързано с реформи за подобряване на ефективността. В позицията е записано също, че минималната работна заплата не трябва да е обвързана със средната работна заплата, тъй като това е деструктивно за икономиката.

    Призив за устойчиво правителство
    През последните три години България премина през поредица от кризи – пандемия, война, инфлация и политическа нестабилност. Липсата на редовен кабинет задълбочава тези предизвикателства, блокира реформите и влошава икономическата среда, се посочва в отвореното писмо до парламентарно представените партии. Организациите призовават политиците да загърбят вътрешнопартийните си интереси. За да може България да постигне дългосрочен икономически растеж и да утвърди позицията си като предпочитана дестинация за бизнес и инвестиции, са необходими предвидим бюджет, устойчиво правителство и ефективни реформи. Настоящата ситуация изисква отговорност и решителност от страна на политиците, за да се осигури стабилност и просперитет за бизнеса и обществото като цяло.

    Реформи като приоритет
    В позицията на организациите се подчертава нуждата от конкретни реформи в следните области:

    Образование: Българската образователна система остава неподготвена за съвременните изисквания на пазара на труда. Едва 5,5% от учениците специализират в STEM дисциплини, а 47% завършват функционално неграмотни. Липсата на квалифицирани кадри е основно препятствие за бизнеса.

    Върховенство на закона: Реформите в съдебната система и укрепването на регулаторните институции са критично важни за привличане на чуждестранни инвестиции и създаване на предвидима бизнес среда.

    Привличане на инвеститори: България изостава от съседните страни като Румъния и Сърбия в политиките за привличане на стратегически инвестиции. Необходима е обективна система за стимулиране на производствените инвестиции и намаляване на административните бариери.

    Еврозоната: Присъединяването на България към еврозоната е стратегически приоритет, който ще подобри репутацията на страната и ще създаде доверие сред инвеститорите. Липсата на напредък по този въпрос подкопава усилията за привличане на чуждестранни капитали и интеграцията на България в ядрото на ЕС.

    План за възстановяване и устойчивост (ПВУ): Необходим е ускорен напредък по изпълнението на реформите, свързани с ПВУ, за да се гарантира достъпът до средства, които ще стимулират икономиката. Забавянето в този процес рискува да изолира страната ни от важни финансови ресурси и да ограничи конкурентоспособността ѝ.

    Осигуряване на работещи регулатори и институции: Изборът на ръководства на регулаторите и ключовите институции трябва да бъде приоритет за следващото Народно събрание. Само с ефективно функциониращи регулатори и институции страната може да насочи дневния си ред към бъдещето, да осигури прозрачност и предвидимост за бизнеса и да стимулира икономическия растеж. Постигането на тези цели изисква дългосрочна стратегия и устойчиво правителство, което да осигури политическа и икономическа стабилност.

    Нагоре
    Отпечатай
     
    * Въведеният имейл се използва само за целите на абонамента, имате възможност да прекратите абонамента по всяко време.

    преди 12 часа
    Австрийският бизнес у нас: Заплатите вече не са сред предимствата на България
    Австрия е вторият най-голям инвеститор в България, но нови инвеститори няма, продължават да инвестират присъстващите вече компании
    преди 14 часа
    преди 15 часа
    myPOS придобива френската компания за касов софруер Toporder
    Финтех платформата разширява екипа си със 130 нови служители в България
    преди 19 часа
    Над 18 000 гръцки компании работят в България
    Гръцките инвестиции у нас надхвърлят 3,5 млрд. евро
    преди 1 ден
    Министерството на финансите пласира нов дълг от 300 млн. лева
    Заемът е под формата на 3-годишни държавни ценни книжа