Близо 1/5 от сънародниците ни споделят, че успяват да спестят над 20% от месечния си доход
Сн: Ferratum
Предпазлив оптимизъм и по-добро управление на личния бюджет в комбинация с увеличение на разходи за храна и свободно време – това са само част от резултатите от ежегодното проучване на Ferratum, което се проведе в 13 европейски държави, включително България. За втора поредна година Ferratum провежда Ferratum Insights - обширно изследване, което разкрива най-новите тенденции в потребителското поведение във финансов аспект. Освен сравненията между трендовете за актуалната и предходната година, интерес представляват паралелите между средните за Европа стойности, както и съпоставки с други страни по отделни показатели. Със своите над 14,7 хил. респондента от държави с различна социо-икономическа среда, изследването е с много висока информационна стойност и очертава промените в разходните навици, разпределението на доходите и финансовите перспективи.
„Второто издание на Ferratum Insights показва положителна тенденция във финансовото благосъстояние на потребителите. С намаляването на инфлацията, средно за Европа, домакинствата имат по-оптимистичен поглед върху финансовото си благосъстояние и увеличават разходите си за несъществени нужди. Въпреки този окуражаващ тренд, ние оставаме посветени на отговорната подкрепа към нашите клиенти в несигурни времена“, каза Кристиян Каякас, изпълнителен директор на Ferratum.
Увеличение на разходите за храна, но и за забавления
В сравнение с изминалата 2023 г., тазгодишното издание на Ferratum Insights разкрива увеличаване на разходите за основни нужди като храна. Растат обаче и изразходваните за забавления средства. През 2024 г. в България само 53% от анкетираните съобщават, че биха намалили разходите си за забавление, което бележи спад от 12% спрямо миналогодишните резултати, при които 65% от запитаните са били склонни да ограничат това перо. Свиването на разходите за храна също намалява значително от 35% през 2023 г. на 11% през 2024 г., което предполага значителна промяна в навиците и подобряване на финансови условия. Резултатите показват ясен фокус върху – от една страна – основните житейски нужди и тяхното приоритизиране през 2024 г., а – от друга страна – върху необходимост от оползотворяване на свободното време.
Жилищните разходи – по-малка част от бюджета
Проучването на Ferratum разкрива, че 66% от българите харчат по-малко от 20% от доходите си за жилищни нужди (наем, ипотека и други). За сравнение при останалите пазари процентът на живущите под наем или изплащащи ипотечни заеми е много по-висок, като средният процент на респондентите с разход под 20% за жилищни нужди (от 13-те държави-участнички) е цели 47%. Представителната извадка ясно показва сравнително по-достъпни жилищни разходи в България.
Повече спестявания
Проучването показва, че средно за Европа (13 държави-участнички) над 80% от анкетираните успяват да заделят до 19% от дохода си. За сравнение 24% от анкетираните в България споделят, че успяват да спестят над 20% от месечния си доход, което е по-високо от 20-те процента средно за другите държави. Тук трябва да обърнем внимание на факта, че сред страните, включили се в изследването, са Германия, Дания, Нидералндия, Швеция, в които структурата на доходите, народопсихологията и стандарта на живот са различни.
Разходите за комунални услуги – по-достъпни за повечето хора
За 52% от респондентите в България разходите за комунални услуги са по-малко от 20% от общите доходи, което показва, че голяма част от потребителите имат контрол над този вид сметки. Средният процент обаче за големи европейски държави като Хърватия и Дания е по-висок – в тези две държави например повече от 35% от запитаните харчат до 40% от месечния си доход за комунални услуги. Проучването сочи, че средният процент на запитаните в 13-те европейски държави, които отделят до 20% от това перо, е над 60%, което показва по-достъпни комунални услуги за повечето хора.
Погасяването на заеми – по-голяма част от бюджета
Разходите за изплащане на заеми, с изключение на ипотечните, варират в широк диапазон. Средно за Европа 30% от анкетираните харчат до 40% от дохода си, а 26% от тях - до цели 59%, което води до значително натоварване на месечните бюджети за мнозина.
По-добро финансово благосъстояние
Увеличаването на заплатите (при 50,82% от запитаните) и способността за по-добро управление на финансите (при 31,15% от респондентите) са основните фактори, които определят повишеното финансово благосъстояние на анкетираните българи. Сред най-честите причини за парични затруднения те изтъкват допълнителните разходи и изплащането на заеми.
Финансов оптимизъм
Финансовите перспективи пред българите остават умерено оптимистични със средна оценка 3,55 от 5, с малко под средните 3,6 за държавите-участнички. Въпреки динамичната финансова ситуация в България и Европа, анкетираните успяват да извлекат и ползи, включително от фактори като ръст в цените например. Тези последствия, които респондентите възприемат като положителни, се изразяват в сближаване с близките и по-ясно изразена самооценка и осъзнаване на личната позиция и цели. Значителният ръст на увеличените заплати и по-умелата способност за разпределяне на финансите, подпомагат по-успешното адаптиране към заобикалящата среда, а изборът на доверен кредитор, като доставчик на финансови услуги, остава сравнително лесен за страната.
