Резултатите на 15-годишните в изследването PISA се влошават

Изследването PISA 2022 е проведено сред ученици на 15-годишна възраст от 81 държави.

Те са решавали тестове по математика, четене и природни науки, като основната оценявана област е математическа грамотност. В България тестове са проведени в периода 21 март – 22 април 2022 г. сред 6107 ученици, родени през 2006 г. от 202 училища в цялата страна. Учениците са от 8-и, 9-и и 10-и клас, като най-много са деветокласниците – 92%.

Средният резултат на българските ученици по математическа грамотност, която е във фокуса на изследването, е 417 точки. Той е по-нисък от средния за ОИСР, който е 472. Резултатите на българските ученици са сходни с тези от предходните изследвания на PISA, които се провеждат на всеки 3 години. В същото време в световен мащаб се наблюдава значителен спад на резултатите. Най-осезаем е той в страни като Нидерландия, Норвегия, Полша. Традиционно най-силно се представят учениците от Сингапур, които имат 574 точки. Следват ги тези от Макао и Китай. Резултатите на България са сходни с тези на Кипър, Молдова, Монголия, Катар и Чили. 54% от българските ученици са с резултат по-нисък от базовия за умения по математика. На тестовете по четене техният дял е 53%, а по природни науки - 48%.

Тенденции в постиженията по математика, четене и природни науки. Белите точки показват средни оценки на постиженията, които не са статистически значимо над/под оценките на PISA 2022. Черните линии показват най-подходящата тенденция. (Източник: OECD, PISA 2022 Database, Tables I.B1.5.4, I.B1.5.5 and I.B1.5.6.)

Социалната среда оказва силно влияние на представянето на учениците, стана ясно по време на представянето. Показателно е, че учениците, в чиито домове има повече от 16 книги, показват по-високи резултати и по четене с разбиране, и по математика, и по природни науки. Заедно с това се установява, че около 46% от българските ученици се разсейват с дигитални устройства в клас, докато средният процент за страните от ОИСР е 30%. Значително спада и процентът на задържане на вниманието на нашите ученици, като се оказва, че около 48% от учениците не слушат какво казва учителя им в часа по математика. Това е с 18% повече от средното за ОИСР.

Около 3% от учениците в България са били най-добри по математика, което означава, че са постигнали ниво 5 или 6 в теста по математика PISA (средно за ОИСР: 9%). Шест азиатски страни и икономики имат най-голям дял студенти с такъв резултат: Сингапур (41%), Китайски Тайпе (32%), Макао (Китай) (29%), Хонконг (27%), Япония ( 23%) и Корея (23%). На тези нива учениците могат да моделират математически сложни ситуации и могат да избират, сравняват и оценяват подходящи стратегии за решаване на проблеми за справяне с тях. Само в 16 от 81 държави и икономики, участващи в PISA 2022, повече от 10% от учениците са достигнали ниво 5 или 6 на владеене.

(За да видите изображението в по-голям размер, кликнете на него) Средно представяне по математика, четене и природни науки в PISA 2022. Страните за сравнение включват шестте страни с най-високи резултати по всеки предмет и петте държави с най-голямо население от 15-годишни ученици. Хоризонталните линии, които се простират отвъд маркерите, представляват мярка за несигурност, свързана със средните оценки (95% доверителен интервал). Източник: OECD, PISA 2022 Database, Tables I.B1.2.1, I.B1.2.2 and I.B1.2.3.

2% от учениците у нас са постигнали ниво 5 или по-високо по четене (средно за ОИСР: 7%). Тези ученици могат да разберат дълги текстове, да се справят с понятия, които са абстрактни или контраинтуитивни, и да установят разграничения между факти и мнения въз основа на имплицитни знаци, отнасящи се до съдържанието или източника на информация.
1% от българските ученици са били най-добри в науката, което означава, че са били опитни на ниво 5 или 6 (средно за ОИСР: 7%). Тези ученици могат творчески и автономно да прилагат знанията си за науката в голямо разнообразие от ситуации, включително непознати.

В България 96% от учениците са посещавали училище, в което директорите носят основната отговорност за наемането на учители (средно за ОИСР: 60%), а 92% са били записани в училище, където учителите носят основната отговорност за избора на учебни материали, които да се използват (ОИСР средно: 76%). Много високоефективни училищни системи са склонни да поверяват тези отговорности на директорите и учителите, отбелязват от ОИСР.

Ученици с най-добри и най-слаби резултати по математика, четене и природни науки Източник: OECD, PISA 2022 Database, Tables I.B1.3.1, I.B1.3.2 and I.B1.3.3.

В следващите години ще се работи целенасочено за това българските ученици да могат да реализират уменията, свързани с овладените от тях знания. Тогава ще се повишат и резултатите при следващото изследване на PISА през 2025 г., и тези от нашите външни оценявания. Това каза министърът на образованието и науката проф. Галин Цоков при представянето на резултатите от Програмата на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) за международно оценяване на учениците – PISA.

„Ще подкрепим и учителите, и училищата. Няма как да ги подготвим специално за PISA тестове. Това, което можем да направим, е да ги подкрепим в това да се реализират стандарти за качество в образованието. Децата да завършват съответния клас или етап на обучение с овладени компетентности, които да могат да прилагат на практика“, обясни министър Цоков. По думите му различните държави се опитват да престроят своите образователни системи по различен начин. „Те не ги пренастройват изцяло, за да отговарят на PISA тестовете, a фино ги променят. Такъв ще бъде и нашият подход“, каза още той.

Министър Цоков съобщи, че е получил уверение от ръководителя на PISA Андреас Шлайхер, че ще бъдат направени допълнителни анализи специално за България, които да подпомогнат и екипа на МОН при планиране на бъдещите мерки.