4 млн. лева ще получат български фирми за подобряване на киберсигурността си

снимка: ЕК

Български малки и средни предприятия ще могат да кандидатстват за получаване на безвъзмездна помощ в размер на до 120 000 лева, с които да подобрят киберсигурността си. Това обяви министърът на електронното управление Александър Йоловски при представянето на проекта „Разгръщане на мрежата от Национални координационни центрове с държавите членки“. Общо по програмата, която ще подпомага малките фирми в усвояването на най-съвременните решения за киберсигурност, през следващата година ще бъдат предоставени 4 млн. лева.

Дигитализацията и киберсигурността са двете страни на една и съща момента. Самата дигитализация е невъзможна без обратната страна – именно киберсигурността, отбеляза Йоловски.

Конкретният проект е свързан с разгръщането на мрежата от национални координационни центрове. Той е важен, защото споделянето на информацията в тази област е основен компонент за самата киберсигурност. „Ако пропуснем киберсигурността, губим всички предимства на дигитализацията“, подчерта министърът на електронното управление. Затова, по думите му, киберсигурността никога не е била толкова важна, колкото е в момента. Това се подкрепя и от актуалната статистика.

От началото на година до момента са регистрирани над 6100 киберинцидента в публичната сфера, без в това число да се включва и критичната инфраструктура. За сравнение – за цялата 2022 са били отчетени около 4100 киберинцидента. „За съжаление това е новото нормално. Ние живеем с киберзаплахите, те вече не са изключение, а правило“, поясни още Александър Йоловски.

По думите му нито една стратегия за киберсигурност не трябва да пропуска, не само инвестициите в услуги и оборудване, но също така и инвестициите в хора. „Ние лесно можем да закупим определени продукти, да внедрим определени решения, но ако нямаме хората, които да обезпечат тяхната дейност, задачата не е изпълнена. Именно затова е важно да се учим от грешките в миналото и да правим все по-високи инвестиции в хората“, подчерта още Йоловски.

Според него на ниво Европейски съюз също се забелязва липса на достатъчно специалисти, както в областта на информационните технологии като цяло, така и по-специално в сферата на киберсигурността. „Другите държави членки също инвестират много в тази посока. България не бива да изостава назад. Оживяването на екосистемата е от ключово значение“, каза още Йоловски. Затова министърът подчерта и важността на проекта по отношение на изграждането на мрежа за сътрудничество на европейско ниво. „Споделянето на информация е ключът към успеха в областта на киберсигурността. В България това споделяне не е толкова често срещано, у нас предстои тежък разговор за промяна на парадигмата за киберсигурност, която не трябва да бъде сигурност чрез неизвестност“, отбеляза още Александър Йоловски.