Предприемачеството – от обучение към менторство

Във втората част от разговора ни с Милена Стойчева, изпълнителен директор на JA България, и Бони Бонев, председател на Борда на директорите на JA България, разговаряме за еволюцията в преподаването на предприемачество у нас, ролята на държавата в процеса, какви трябва да бъдат младите бизнес лидери, как да научим децата да мислят критично и за какво мечтаят през новата година.

Прави ми впечатление, че се появяват все повече инициативи, които имат за цел да насърчават предприемачеството у младите хора у нас. Как се развива предприемаческата екосистема у нас според Вас?
Бони: Хубав въпрос. Мисля че все повече и повече хората, които са на върха, си дават сметка, че това е нещо, по което трябва да се работи. Радваме се изключително, че ще има Министерство на иновациите. Това, което бихме препоръчали, е то да бъде не само министерство по иновациите, но и по занаятите, тъй като виждаме много примери по света, където има такъв тип министерства. Хубаво е винаги да се мисли за нещо ново, за нещо в бъдещето, това, което ще бъде светът след години. Но не трябва да се забравят и тези занаяти, които всъщност са поизчезнали и благодарение на тези млади предприемачи, деца, могат да се завърнат. А за да могат да бъдат успешни, някой трябва да им помогне. Затова е хубаво да има фокус и в тази посока. Аз бих добавил нещо може би от 2-3 години насам, което е свързано с това какво правим и кое е важно. Според нас ако преди години, през 90-те години, беше изключително важно да обучаваме децата и младите хора в духа на предприемачеството и да им даваме възможност да разбират от финанси и т.н., усетихме с времето, че е изключително важно да им дадем също някои ценности, някои неща, които са много важни, които правят разликата между предприемача, който ще направи всичко за себе си и може би ще се радва на обществени поръчки и ще си плаща за тях, и предприемача, който ще създава наистина добавена стойност, който ще се грижи за своите служители, който ще се грижи за общността, в която живее и който няма да забравя планетата. Така че това са нещата, по които работим, и си мисля, че пандемията ни показа на всички именно това – че светът е замърсен, че планетата страда и че ако не направим нещо самите ние, то по никакъв начин, колкото и да сме успешни, колкото и пари да имаме, това не води до нищо добро. Бих казал, че това е нещо, което изкристализира и затова ако преди няколко години ги нарекохме конструктивните предприемачи, тези които създават добавена стойност и които се грижат за абсолютно всички по веригата, както се казва, без да забравят планетата, днес ги наричаме етичните предприемачи или етичните организации – тези, които наистина правят всичко възможно да има добавена стойност, без по никакъв начин да си навредил на някого по веригата. Това е, което си мисля, че е важно да се сподели.

Има ли такива етични предприятия у нас?
Мисля, че има. Има много. Ще има все повече, но то България започва да изглежда като две Българии. Тази България, която иска и в която се случва доброто, и тази България, която отживява, която е България, която не искаме вече да виждаме и да живеем в нея.
Милена: Аз ако мога да добавя към това, защото имаме доста ясна, категорична позиция и както Бони каза, в нашата мисия преди 3 години още очертахме, че ние не работим за развиване само на предприемаческата система, а имаме много ясно дефинирано, че работим за развиване на конструктивното предприемачество и на зеленото предприемачество, тогава. А всъщност сега това, което става, е, както и той спомена, че се променя стандартът за правене на бизнес. Новите виждания и на водещи икономисти, както и лидери, философи и интелектуалци, но също и практици са, че преминаваме от модела на така нар. икономика на акционерите (shareholders) към модела на икономика на stakeholders (заинтересованите лица). Т.е. има отношение и ние трябва като развиваме бизнес и като развиваме своята компания да мислим много сериозно за това какво ще е въздействието върху средата около нас, било то града, обществото, природата, хората. И в същото време така да създаваме своите компании и стартъпи, че те по своя начин на създаване да носят в бизнес модела си точно този стандарт. Да не говорим за Корпоративна социална отговорност (КСО) като доброто лице на част от бизнеса, а да говорим за това, че бизнесът има отговорност за всяко едно свое действие към това какво ще бъде въздействието впоследствие. По начина, по който и към технологиите трябва да се отнасяме – със същия подход. Т.е. технологиите са нещо невероятно. Ние силно ги подкрепяме, но трябва при създаването им, стремежът да не бъде само технологията за собствената си цел (technology for technology sake), а да бъде технология, която подкрепя развитието на обществото и в този случай трябва да се търси баланс. Как тази технология, от една страна, ще подкрепи икономиката, но в същото време няма да унищожи някои ценности в живота на хората и като цяло в цивилизацията и баланса в природата.
Бони: Въпросът е какъв е смисълът от твоето съществуване като бизнес и като предприемач на тази планета. Ако има смисъл, бъди, ако не, по-добре да те няма.

Т.е. Вие сте се превърнали от преподаватели в ментори, ако Ви разбирам правилно?
Бони: Можем да кажем така.
Милена: И може би оркестратори на предприемаческата екосистема. Аз бих добавила това. Защото в началото беше много трудно да се приеме, че предприемачеството трябва да започва с образование. Като цяло, някак си в България битува виждането, че предприемачеството си се случва, защото определени хора имат талант и те могат да станат предприемачи и им се получава добре и имат късмет и т.н. Но в един момент според мен последните вече 5-6 години стана ясно, че този процес трябва да бъде, от една страна, управляван, от друга страна, в него трябва да има наистина значително образование и подготовка и развиване на умения. Т.е. един предприемач и т.нар. технологични предприемачи или сега известните, както ние им казваме рокзвезди на съвремието. Те не са толкова успели, защото просто са имали друг късмет или пък защото не са учили и не са се развивали. И от тази гледна точка в България имаше доста усилия, инвестирани в образование, от страна на нашата организация, но сега смятаме, че трябва също да се развиват и предприемачеството като част от една екосистема, в която да има хора, които направляват процеса, които обединяват интересите на различните заинтересовани страни, защото това е един процес, който трябва да е осъзнат. Да не се случва, защото има стечение на обстоятелствата. Ако не е осъзнат и ако няма стратегическа цел, той да бъде планиран, добре управляван, да бъде поставен като приоритет, той няма да доведе до онези резултати, до които би се случило това. И аз ще добавя само, последно, че в скандинавските държави това от доста време е осъзнат приоритет и там има много ясни показатели, че когато е развито образованието с последващи действия и инвестиция в този подход и начин на работа от страна на държавата и на публично частни партньорства, тогава вече има много ясни резултати в икономиката. И заради това те са водещи и в образованието и са водещи и в икономическите стандарти и развитието на обществото.
Ние от 20 години се опитваме да подчертаем значимостта на образованието по предприемачество, на развитието на предприемаческата култура и поведение, на инвестицията в тези умения и някак си държавата все още така не успява сериозно да разбере това послание и как да кажа, да се види като част от процеса, активно.
Бони: В същото време трябва да се съгласим, че светът се променя с огромна скорост, че има знания и умения, които изчезват просто защото вече не са нужни. Има други пък, които се появяват. А те се появяват много често именно от хора, които са помислили нещо, открили са нещо и дават някаква насока и развиват. Това води естествено до нови умения и не може да съществува в момента в образованието, защото по един или друг начин образованието остава статично. То е малко като законите. Някой трябва да го дръпне напред. И когато излезе някой и дръпне нещата напред и покаже как го е направил, то вече става образование. 

Кой трябва да дръпне образованието?
Бони: Хора, които създават нещата, тези предприемачи. Те създават новата наука.
Милена: Има нужда също от един диалог между поколенията, който да доведе до тази обмяна на опит, от една страна, и концентриране на новото познание в посока създаване на нови икономически резултати или пък иновации. Познаването на технологията и развитието ѝ, и създаването, да речем, на новия език в изкуствения интелект или в machine learning, или алгоритъм, няма да е достатъчно, ако това не е съобразено и с другото, философското познание и култура, която е натрупвана през вековете и която е резултат на друг вид област на познанието. Вие виждате сега, че се оказва, че моделите, които биват прилагани в различни компании с изкуствен интелект, търпят критики, защото не са съобразени с етичните стандарти и ако щете интерпретацията на тези данни или на тези алгоритми. А те трябва да бъдат написани така, че да включват, психология, философия, оценката на действителността, за да могат да имат добър ефект и да водят до съответните промени и развитие на технологията.

Не сме ли ние тези, които обръщат иновациите срещу себе си?
Милена:Иновацията е прилагането на изобретението на пазара. Най-директно казано. Т.е. нямаме иновация от това изобретение, ако то не е достигнало до хората и не е развито в средата и по някакъв начин няма ефект икономически и друг от прилагането на това изобретение. И заради това има голямо значение, какво е поведението на хората и как то бива и приложено и как бива усвоено и преработено от обществото. Защото тук идва значението на стандарта и на ценностите, за които говореше и Бони в началото. Ако ги няма, много лесно това изобретение, приложено на пазара, може да се превърне в лошо оръдие, както се е случвало доста пъти в човешката история. И заради това ние сме подчертали, че има много голямо значение как се възпитава развитието на предприемачеството, какви да бъдат моделите, наблягаме на градивното предприемачество, наблягаме на развитието на зелената икономика и кръговата икономика, т.е. оползотворяване максимално на ресурсите. И това го имаме и в образователните си програми. Имаме много добра образователна програма, която е точно със зелено предприемачество и кръгова икономика и за училище. Тя е от елементи от тематичните области на преакселератора ни и също наблягаме и на подкрепата на всички групи в обществото с още една програма и проект, който имахме, който беше свързан с развитието на т.нар. хора извън – млади хора извън икономиката, извън обучение, извън включване в пазара на труда. Това, което е популярно като социално предприемачество, е също нещо, което трябва да бъде подчертано развито, за да могат да бъдат адресирани всичките предизвикателства в обществото от този модел, който е с тези стандарти.

Бони: За да кажем какво имаме предвид – ако ти обучаваш тези млади хора, които следват образователния процес, да бъдат точни, прецизни, почтени, етични, да избират моралното пред правно нагласеното, те няма да обръщат нещата и да ги използват в отрицателен смисъл. Те ще мислят винаги така, за да не пострада никой, всеки да спечели. И това е нещото, което днес наричаме етичен предприемач. Предприемач, когато казваме, ние не казваме, че това е един човек, който ще създаде бизнес. Това е един човек, който има такова мислене и който ще бъде полезен независимо къде работи – дали ще е за държавната администрация, дали ще е в неправителствена организация, дали ще е в някой бизнес. Реално всички големи организации, всички големи бизнеси търсят нещо, което се нарича intrapreneur, значи вътрешен предприемач. Защото да бъдеш просто един служител и някой да ти казва ляво, дясно, това вече не помага по никакъв начин на организациите да се развиват. Само хора, които са обучени и имат финансова грамотност, които контролират собствения си живот, те могат да бъдат полезни и на себе си, и на организациите, в които работят. Затова работата, която JA прави тук и не само, навсякъде по света, е изключително полезна и призната.

Може ли да възпиташ някого да мисли критично?
Милена: Може. Разбира се. Когато начинът, по който се учиш и развиваш, насърчава това. Т.е. не трябва да зубриш, а трябва да се научиш да мислиш. И след това вече да прилагаш оценка. Трябва да имаш свободата да можеш да изразиш мнението си. И не да бъдеш оценяван за това, че изразяваш даденото мнение, а че можеш да си изградиш мнение.

Как е възможно да научиш някого да мисли?
Милена: Възможно е, когато го провокираш и когато му създаваш възможности наистина да изразява себе си и също да трябва да направи нещо свое. Затова в нашите програми това е заложено в начина на преподаване, в методологията, защото ние имаме много подходи и елементи в ученето, които са свързани. Ето например иновационен лагер, където ти не познаваш никого. Събираш се с някого в екип и в рамките на 2-3 дни или на семестъра работиш с тези хора, без да бъдеш оценяван за това как си си решил теста, а как си успял да развиеш идеята си, да се сработиш със съучениците си и след това да представиш това, което си изработил. Т.е. в подхода вече е заложен друг начин на мислене и друг начин на работа и да се насърчава точно и критичността и как да кажа, умението да оценяваш възможностите, да оценяваш решенията, да изграждаш собствена позиция. Което наистина в случая е абсолютно безценно. Защото представете си, ако ние не можем да правим това, какво се случва. Ние ще бъдем манипулирани изцяло от всичката информация и няма да можем да вземаме решения, а ще бъдем управлявани – манипулирани през информацията, която получаваме.

Вие на какво се надявате/ за какво мечтаете да се случи през 2022 г.?
Милена: Аз ще кажа нещо доста прагматично. Надявам се, че ще дойде може би най-накрая моментът, в който да бъде разпознато това, което правим като много висока добавена стойност за държавата. Бизнесът и индустрията разбират смисъла от това, което ние правим, но има нужда да бъде прието като истински приоритет, защото ние не можем да отлепим и да сме конкурентни, ако в крайна сметка и публичният ресурс не бъде вкаран в този процес.
Бони: Да бъде приета нашата визия и мисия, т.е. от предприемчиви хора към щастлива нация. Тъй като, когато хората са готови да предприемат, когато стъпват здраво на краката си, когато са финансово образовани, където и да са, каквото и да правят, те винаги ще бъдат щастливи, а това води до общото щастие.