От „апартаментна“ до най-бързорастяща: Как се промени софтуерната индустрия у нас за 20 години?

От 13 преди 20 години днес софтуерните фирми у нас са над 4000. В момента заетите са над 50 хил. души, като това са само специалистите в софтуерната индустрия. Вероятно има още 50 хил. в други браншове, коментира пред Economy.bg Георги Брашнаров, съосновател на Българската асоциация на софтуерните компании (БАСКОМ). По думите му като дял само софтуерният бизнес наближава 5% от БВП. В момента заплатите в сектора са между 3-5 пъти по-големи от средните за страната. „Нашите заплати, минати през покупателната способност, са сравними с тези в Мюнхен или в Лондон“, посочи Брашнаров. След София и Пловдив – Варна, Бургас, Русе, Стара Загора, Габрово започват да формират местна екосистема. Доста български фирми също вече излизат в чужбина и откриват офиси в Северна Македония, в Сърбия, в Косово. За тази година Брашнаров очаква ръстът на софтуерния бизнес да е над 20%, а за 2022 – между 15-20%.

Как се промени софтуерната индустрия у нас през последните 20 години, как се промениха компаниите, проектите, заетите и заплатите и какво да очакваме през следващите години – тези и други въпроси коментирахме с Георги Брашнаров, съосновател, дългогодишен председател и настоящ член на консултативния съвет на БАСКОМ и изпълнителнен директор на „Немечек“ България.

Г-н Брашнаров, тази година БАСКОМ чества 20-годишнина. Как стартира софтуерната индустрия у нас?

Да, вярно е, БАСКОМ чества 20 години, които изглеждат много, но минаха като един миг. Преди 20 години сложихме началото на нещо, което ние наричаме „новата българска софтуерна индустрия“. България беше сериозен ИТ и софтуерен център през 80-те години. Традициите са нещо важно, но често забравяме, че през 90-те години тази индустрия почти изчезна и трябваше да бъде рестартирана. Това на практика се случи в края на 90-те. Първите български фирми и първите чуждестранни инвестиции – норвежки, германски, американски, позволиха през 2000/01 да има един малък, но сериозен критичен набор от компании, които искаха да бъдат видими и организирани. В момента в индустрията има може би повече от 4000 фирми, които се занимават със софтуер в България. Тогава бяхме 13, които основахме БАСКОМ. Част от тях бяха чужди, част – български и трета част бяха консорциуми, джойнт венчъри.

Кои бяха основните тенденциите, които формираха ИТ бизнеса у нас през тези години?
Тръгнахме от една малка битка – новозараждащият се софтуерен бизнес, който искаше да бъде прозрачен и чист, беше обложен с непосилно ДДС. Тогава това беше малкият повод, който ни обедини. И това беше първата победа, която успяхме да постигнем. И след разговори с Министерство на финансите тези регулации бяха променени и са валидни и досега.
Дадохме си сметка, че трябва да се обединим за по-далечни и по-сериозни цели. Например да позиционираме България на световната карта на софтуерните производители. Друга цел беше да направим „индустрия за 1 млрд. долара“.

Какво място заемаше софтуерната индустрия в българската икономика тогава и какво – днес?
Тогава беше почти незабележимо. Наричаха ни „апартаментни фирми“. Малко по малко тази софтуерна индустрия излезе от апартаментите, постигна този милиард долара за първите 7-8 години и оттогава е доказано най-бързоразвиващият се сектор на българската икономика. В момента заетите в индустрията са над 50 хил. души. Говорим само за софтуерните разработчици в софтуерната индустрия. Сигурно има още 50 хил. в други браншове като аутсорсинг, BPO и ITO или софтуерни отдели в различни големи фирми в други икономически сфери.
Като дял само софтуерният бизнес наближава 5% от БВП. Заедно с останалите части от ИТ и някои други високотехнологични отрасли като аутомотив смятаме, че имаме дял вече от над 15% от БВП. Освен голяма тази индустрия е и най-светлата и най-плащащата индустрия в страната.

С какъв тип разработки бяха заети основно компаниите тогава и по какъв тип проекти работят те днес?

Преди 20 години повечето фирми бяха определени като аутсорсингови фирми, заети с различни неща от тежки, стари системи и поддържка до разработка към по-нови, уеб и т.н. Евтиният труд беше първото ни позиционирате. Още след 2-3 години сменихме слогана. И до днес имаме проблем, когато държавата ни се позиционира като място за евтин труд, защото това не е вярно и не е правилно дългосрочно. Ние сме една от малкото индустрии, които се обърнаха повече към качество и добавена стойност с достатъчно добра цена, но не говорим за евтин труд. Самата организация излезе от това някакви хора просто да пишат някакъв код за други в чужбина, които могат да платят съответните пари. Фирмите започнаха да се организират в екипи и влизане в цялостния процес на R&D дейността. Много български фирми започнаха да инвестират в собствени продукти. Това е едно от най-хубавите неща, които се случиха през последните 10 години. Голяма част от чуждестранните инвеститори също започнаха да инвестират в разработка на продукти, а не просто в low-level coding. Горди сме, че центровете на SAP Labs, на VMware не просто пишат код, те са на върха на развойната пирамида на тези огромни корпорации.
След 2012/13 се породи едно движение на българските стартъпи. Те са подпомагани от тази по-зряла рамка на успешни софтуерни компании. Там виждаме също много нови идеи и продукти.
Така че тенденцията е от прост аутсорсинг към много по-сериозни продукти и услуги с добавена стойност. Това е нещо, което ни държи в световен мащаб.
Отдавна минахме времето, в което България не беше позната дестинация. В момента няма себеуважаваща се софтуерна компания, която да няма някакъв вид активност, свързана с България.

Какви бяха основните специалисти тогава и какъв тип са днес?

Винаги като говорим за софтуерно производство, си представяме програмисти. Преди 20 години като че ли беше доста по-ясно дефинирано какво означава да си програмист. Бяха общо взето 2 вида – Microsoft или Java технологии. В момента разнообразието е огромно. Програмистите отдавна не са добре дефинирани професии, има стотици най-различни възможности за реализация. Появиха се много съпътстващи професии. Индустрията стана много богата откъм роли. Почти всеки в България би могъл да намери своето място. Това е нашето послание към младите хора у нас: „Не гледайте на нас само като пишещи код“.

Кои са топ 3 на най-търсените и най-високоплатени ИТ специалисти у нас?
Няма такава класация. Всички са търсени в момента. Фирмите имат много добър бизнес особено през последните 2 години. Ковид леко забави темпа през 2020, но през 2021 бизнесът избухна. Очакваме през януари да обявим над 20% ръст на отрасъла през 2021. Основната причина да не растем по-бързо са липсващите хора на пазара.

Как се промени заплащането през годините?
Като бизнеса – стремглаво. Преди 20 години заплатите в софтуерната индустрия не бяха много по-различни от средните в страната. В момента те са между 3-5 пъти по-големи от средните за страната. А средната брутна заплата в сектора е около 4500 лв.

Как индустрията е разпределена териториално в България? Има ли нови локации, които привличат интереса на компаниите?

Първите години беше само София. През последните 10 години обаче големите градове доста сериозно се развиват. Пловдив беше втората дестинация, но тъй като е близо до София, е доста натоварена, понякога дори е по-натоварена от столицата. Също Варна, Бургас, Русе, Стара Загора, Габрово започват доста добре да формират местна екосистема. Част от софийските фирми инвестират там. Част от местните предприемачи се събуждат. Има и друга интересна тенденция – заради недостига на високотехнологични кадри у нас, доста български фирми вече излизат в чужбина и откриват офиси там. Отварят се офиси в Северна Македония, в Сърбия, в Косово.

Как очаквате да се промени индустрията в следващите 20 години?

Това, което виждаме през последните 2 години, е, че софтуерът и дигитализацията на икономиката от нещо „nice to have“ вече се превръща в „must to have“. Това обяснява нуждата все повече хора да влизат в индустрията. Следващите 5 години ще бъдат белязани от много, много висок ръст и от продължаващо специализиране на продуктите и услугите.

Как би могло да се намери решение на липсата на кадри у нас? Все повече компании разкриват собствени академии. Какво трябва да направи държавата в това отношение – да се открият още подобни специалности?
Няма едно решение. Трябва да е микс от различни неща. Компаниите да са достатъчно зрели да осъзнаят нуждата да инвестират сами в образование. Голяма част от фирмите имаме дали академии, дали стажантски програми. Има и независими академии. Има и нормално публично образование, което също трябва да бъде подкрепяно. Нито една от тези инициативи не противоречи на другите. В БАСКОМ се опитваме да работим по всички тях.

Трябва ли да бъде улеснено още привличането на ИТ специалисти от трети страни извън ЕС? Каква е ситуацията у нас?
Втората ни посока е да се опитаме да позиционираме софтуерните компании у нас сред българите в чужбина. Имаме инициатива, наречена „ЗАвръщането“.
България като част от ЕС се ползва от т.нар. „Синя карта“, но всяка страна я транспонира по различен начин в собственото си законодателство. Ние имаме подобно законодателство от 2011. На година през „Синята карта“ според наши данни са влезли под 100 души. Това означава, че на теория всичко е наред, но на практика все още не работи. Имаме обещания, че законовите изисквания ще бъдат променени и улеснени.

Пандемията ускори ли завръщането на българите от чужбина? Какви са наблюденията Ви?
Да, помогна. Много хора се върнаха в страната, за да бъдат по-близо до близките си или защото имаха възможност за хоум офис. Ние не искаме да върнем всички, а по-скоро да дадем възможност за тези, които обмислят, да видят, че има нормален, стабилен и по европейски организиран бизнес и в България. Той може да им даде и финансовата стабилност, която те имат напр. в Германия. Нашите заплати, минати през покупателната способност, са сравними с тези в Мюнхен или в Лондон.

Каква беше 2021 за ИТ бизнеса у нас?

2021 беше една от най-успешните. Ръстът на софтуерния бизнес ще е над 20% на годишна база след известното забавяне през 2020 заради пандемията. Заетите само софтуерни разработчици в момента са над 50 хил. души.

Какви са очакванията Ви за 2022?
Залагаме между 15-20% ръст. Зависи от новото правителство и съответните евентуално данъчни промени в осигурителната система. Това може да засили, но може и да поспре ръста.