четвъртък, 28 март 2024   RSS
    Барометър | Региони | Компании | Лица | Назначения


    17603 прочитания

    На какво се дължи успехът на Силициевата долина?

    Там или в България е по-лесно да се реализираш професионално и какво е необходимо, за да създадеш успешен бизнес в САЩ, споделя Марина Христова, вицепрезидент „Управление и маркетинг на продукти“ в Telerik, a Progress company
    04 ноември 2015, 14:42 a+ a- a

    Марина Христова - вицепрезидент „Управление и маркетинг на продукти“ в Telerik, a Progress company

    Марина Христова е вицепрезидент „Управление и маркетинг на продукти“ в Telerik, a Progress company.  Базирана е в офисa на компанията в Пало Алто, Калифорния. 

    Преди да се присъедини към Telerik в началото на 2014 г., Марина работи в международния технологичен гигант Salesforce, където заема ръководни позиции в ресорите „Маркетинг и бизнес планиране“.  Преди това работи като бизнес анализатор в консултантската компания McKinsey & Company. 

    Марина има MBA от Stanford University Graduate School of Business и бакалавърска степен по икономика от Софийски университет „Св. Климент Охридски“.

    На какво дължи успеха си Силициевата долина и какво не достига на България?

    Г-жо Христова, Вие работите и живеете в Сан Франциско, част от района, известен по целия свят като Силициевата долина. Там се намират много от големите технологични компании. Какво е специфичното за това място, защо са именно в този район? 
    Основното е, че там има история на компаниите в технологичния сектор. Превръщането на района в световен център на технологичните иновации не се е случило през последните пет или десет години.  Ние в момента виждаме големите компании Google, Facebook, Salesforce, Uber. Но традициите зад тях трябва да търсим назад във времето, бих казала, през последните 80-100 години.

    В Силициевата долина има не само инженерен талант и необходимите инвестиции, но и необходимият ноу-хау и начин на управление на такъв тип компании. Всичко това спомага тази малка територия да бъде толкова процъфтяваща по отношение на предприемачеството и въобще основаването, поддържането и развитието на технологични компании. В течение на годините, с правилното управление, хора и необходимите ресурси – и финансов, и човешки, се е стигнало до мястото, което в момента е Силициевата долина.

    В България също има много технологични компании. Какво обаче не ни достига, за да бъдем Силициевата долина на Европа, например
    Като че ли всички си задаваме този въпрос. Но това, което забравяме, е факторът време. Когато говорим за България и наличието на стартъпи или технологични компании, какъв е периодът, за който говорим - 20-25, най-много 30 години. Това е кратко време, за да се натрупа опит и държавата да роди този тип предприемачи и начин на мислене. Трябва да сме много търпеливи и устойчиви в това, което правим. Не бива да се отказваме. Понякога просто решаваме, че не става, че тук няма необходимият пазар,  маркетинг или хора, и се отказваме. Аз също понякога съм нетърпелива към самата себе си, но това, което ни трябва, е повече търпение и усърдие.

    Считате ли, че имаме потенциал това да се случи?
    Със сигурност. Навсякъде, където съм била, всички подхождат с уважение към българските специалисти от всяка сфера на дейност и професия.  Хората са признали качествата, които имаме. Просто ние трябва да си повярваме малко повече и да си помагаме. Така че – абсолютно да.

    Колко са българите, които работят в Силициевата долина? Познавате ли се, поддържате ли връзка помежду си?
    Познавам над 100 човека, предимно разработчици на софтуер в големи технологични компании, като Google, Facebook, Apple, Uber, Salesforce, но мрежата е много по-голяма. Най-хубавото е, че хората от технологичния сектор си помагат и се поддържат. Мрежата е много устойчива. 

    Не е преувеличено, че българските ИТ специалисти са на много добро ниво?
    Не. Аз лично имам приятели и познати във всяка една от тези големи компании, които изброих. Това е признание за качествата и уменията на софтуерните специалисти в България.

    Какво е различното между американското и българското образование?

    Вие сте учили в Софийския университет, след което продължавате обучението си в Станфорд – един от най-реномираните университети.  Оправдана ли е славата му и защо?
    Завърших икономика в Софийски университет „Св. Климент Охридски“ и след това реших да продължа обучението си с магистратура по бизнес в Станфорд. Мисля, че годините както в Софийския университет, така и в Станфорд бяха невероятни. Аз съм човек, който държи на образованието. Обучението ми в Станфорд беше една инвестиция, която при мен се е възвърнала многократно. Неизмерима е стойността, която ти дава. Най-вече това, че получаваш достъп до хора, които никога няма да срещнеш просто случайно. Има концентрация на добра енергия, идваща от доброжелателни хора от целия свят. Аз се преместих да живея там директно от България и нямах междинен период, в който да съм била в Западна Европа например. Попаднах на място, което не само предоставя достъп до задълбочени познания от академична гледна точка, но и до една добронамерена и сплотена среда, която е невероятна.

    Ако изключим социалните контакти, които безспорно са сред най-големите плюсове, по какво основно се различават българското и американското образование?
    От моя опит мога да кажа, че там хората биват насърчавани да мислят за разрешаването на даден проблем от много гледни точки. Не се предписва решение.  Дава се съвет и някаква рамка, в която да се структурира, да кажем, даден бизнес проблем. Но никога не се тръгва от постулат или аксиома, която е винаги вярна. Може би това е характерното за американското образование. Насърчават те да излезеш извън зоната ти на комфорт и постулатите, с които си свикнал и които си научил по време на основното, средното или висшето  си образование. Това е най-интересната част.

    В София или в Силициевата долина е по-трудно да се намерят добри ИТ специалисти?

    В Силициевата долина има много технологични компании – и стартиращи, и големи корпорации, но и конкуренцията е по-голяма.  По-лесно ли, или напротив - по-трудно е да се реализираш успешно там?
    Зависи. Конкуренцията е хубаво нещо, защото стимулира човек да се развива и да става по-добър. Когато имаш хора, с които можеш да се сравняваш, когато имаш клиенти, които изискват много от теб, ти неминуемо израстваш. От друга страна, това има и своите минуси и носи със себе си претоварване. Например липса на възможност да си починеш, да дадеш свобода на мисълта си за иновации. Другото също е опасно. Когато няма конкуренция и когато си мислиш, че си най-добър. Това е най-опасният момент, защото вярваш, че твоята малка градинка е мястото, където ти си цар и си най-добър, а когато излезеш от този праг, реалността може да се окаже различна и това да ти изиграе лоша шега. 

    На българския пазар на труда конкуренцията за ИТ хора е огромна и е много трудно за компаниите да се разрастват с темпа, с който планират. Същото ли е и в САЩ?
    Добрите инженерни разработчици са високо ценен ресурс. Колкото е трудно в България да се намерят добри разработчици, които да бъдат част от екипите на българските компании, толкова е трудно и там. Аз виждам това и от двете страни. Абсолютно еднакво трудно е и на двете места. Да, там имаш възможност да избираш измежду много повече желаещи, но това пък води до разсейване – колко кандидати можеш да пресееш за определен период от време? Трябва да отговориш на очакванията на бизнеса и клиентите и нямаш много време за избор.

    Тук, в България, компаниите полагат много усилия към привличане на млади хора, които да обучават. Виждате ли това и в САЩ? 
    Да, но не в такава степен, в която  ние го правим с  „Академията на „Телерик“. Много от колегите, които са посещавали нашия офис и изобщо хората, с които работим,  са много изненадани от традицията и практиката, която  имаме с „Академията на „Телерик“. Това е нещо уникално. 

    Кои са предимствата да правиш бизнес в България и какво е необходимо, за да успееш навън?

    Компаниите в САЩ нямат ли подобни инициативи? 
    Да. Всички са учудени, че ние имаме такава инициатива тук. Дори имаме разговори до каква степен би било успешно и там. Безспорно предимство в България е, че сме една от компаниите, която е разпознаваема, с добър бранд и висококачествени специалисти. И уверението и подкрепата на основателите на Telerik да поддържат и подкрепят тази инициатива. Нещо, което в една голяма държава е малко по-трудно да се организира, независимо от достъпа до много по-големите парични ресурси.

    Какво е нужно, за да успееш извън България, особено в САЩ, където технологичните компании са много?
    За софтуерна компания като нашата най-важното според мен е наличието на правилна стратегия. Къде искаме да бъдем и нашата визия - как ние искаме да отговаряме на нуждите на разработчиците. Когато знаеш къде искаш да бъдеш, когато знаеш, че искаш да си компания номер едно, която предоставя най-добрите продукти и платформи за развитие на приложения, когато си набележиш целите  и как да ги постигнеш, това е една добра основа за успех. Ако просто искаш да бъдеш на пазара там, без да имаш ясни цели как, кои са клиентите ти, какво правиш, тогава си несигурен и биваш изяден от конкуренцията. 

    Колкото и добър да е продуктът ти?
    Колкото и добър да е продуктът. Ако имаш много добър продукт, но не можеш да го доставиш до крайния клиент по правилния начин и чрез правилната стратегия за управление на продукти, то можеш да имаш най-прекрасното нещо, но никой няма да знае за него. 

    Какъв е стандартът на живот на ИТ хората в България в сравнение с техните колеги в САЩ?

    Вие виждате и можете да направите сравнение за възнагражденията в САЩ и България. Ако изключим абсолютните стойности, какъв е стандартът на българските ИТ хора в сравнение с техните колеги в САЩ?
    Когато сравняваме възнаграждения, е важно да имаме предвид стандарта на живот и всички заобикалящи фактори. Например дали сравняваме с един инженер, който живее в Сан Франциско или Ню Йорк, или по-бедна част на САЩ. Какъв е животът около теб, защото не само работата е важна, а и семейството ти, къде е работата ти, колко време пътуваш и т.н. Когато вземем предвид всички тези фактори, моето мнение е, че за някои неща стандартът на живот в България е много по-висок и достъпът до някои социални услуги – по-лесен. Например, достъпът до детски градини в България е много по-лесен и организиран. В САЩ, ако имаш семейство, трябва да планираш детска градина за детето си буквално преди то да се е родило. Мисля, че този стрес все още не е достигнал тези нива в България. 
    Затова трябва да се вземат всички фактори под внимание - мястото, където живееш, достъпът до социални услуги, най-малкото до здравеопазване. Разбира се, че има неща, които в Америка са много по-добри и по-ефективни. Административните процеси са по-уредени. Начинът да си купуваш услуги е много по-улеснен. Но има и други аспекти, които не вземаме под внимание. Човек винаги гледа това, което не му достига, но забравя, че за всяко нещо си има цена. Винаги има плюсове и минуси. Цената да бъдеш в САЩ и да имаш добър стандарт на живот определено не може да се сравнява с разходите тук. Моето мнение, е че специалистите в България в технологичния сектор имат добър стандарт на живот.     

     

    Нагоре
    Отпечатай
     
    * Въведеният имейл се използва само за целите на абонамента, имате възможност да прекратите абонамента по всяко време.

    преди 38 минути
    Авиационният сектор у нас е достигнал на 92% нивото си от преди COVID пандемията
    85% от самолетите на българските авиокомпании са работили на пазари извън България
    преди 2 часа
    Български хляб достига до 10 европейски държави с Lidl
    Пловдивският производител „Хебър” инвестира близо 15 млн. евро в 2 нови производствени линии
    преди 3 часа
    Над 10% ръст на пътуванията на българи в чужбина през февруари
    Увеличават се и посещенията на чужденци у нас, показват данните на НСИ
    преди 5 часа
    Предлагат индустриалните паркове само за един вид производства
    С промените в закона ще бъде създаден нов тип специализиран парк
    преди 6 часа
    „България Еър“ променя терминалите за опериране в в Рим, Мадрид и Прага
    Те са предвидени за полети от шенгенското пространство и предоставят възможност за по-добри транспортни връзки и влизане в страните без паспортна проверка