вторник, 29 ноември 2022   RSS
    Барометър | Региони | Компании | Лица | Назначения


    8770 прочитания

    България има талант, който поставен в правилната среда, постига успехи

    Елица Панайотова, изпълнителен директор на „София тех парк”, пред Economy.bg
    11 август 2014, 09:47 a+ a- a

    Изграждането на първия научно-технологичен парк в България започна през юли с първата копка на четири обекта. Очаква се паркът да заработи напълно в края на 2015 - началото на 2016. На територията на бившето военно поделение на „Четвърти километър” в София ще бъдат създадени около 40 000 кв. м нови и реновирани сградни площи. Научно-технологичният парк ще разполага с приложно-изследователски лаборатории, бизнес  инкубатор, иновативни лекционни, образователни, дискусионни форуми, места за демонстрация на нови технологии, паркинг за автомобили и зелени пешеходни пространства. „Проектът ще позволи на страната ни да намери достойно място сред високотехнологичните европейски държави и ще подкрепи иновациите и индустриите на бъдещето в България”, подчерта президентът Росен Плевнелиев, който постави началото на строежа.

    За ползите за бизнеса от технологичния парк и как България може да задържи талантите си, разговаряхме с изпълнителния директор на „София тех парк” Елица Панайотова. Тя ще е лектор на Международната конференция по управление на човешките ресурси в автомобилната и технологичната индустрия в България на 30 септември и 1 октомври 2014, организирана от „Аутомотив Клъстер България” (АКБ).

    За развитието, финансирането и инвеститорите в „София тех парк”

    Г-жо Панайотова, на какъв етап е изграждането на технологичния парк?
    Преди около две седмици започна строителството на първите четири обекта. Това са лабораторният комплекс, инфраструктурата на парка, инкубаторът и експериментариумът (интерактивен музей) с посетителски център и пешеходен мост.

    Кога се очаква да заработи технологичният парк?
    В края на 2015 ще приключи строителството на тези четири обекта. Предстои да видим дали ще има общо обжалване на строителството на другите два обекта – това са етажният паркинг и иновационният форум. В зависимост от това, кога стартира тяхното строителство, ще знаем и кога ще приключи то. Очакваме това да стане най-късно в началото на 2016. Има и други дейности, които паралелно ще се случват, като поръчването на оборудването на лабораториите. Така че реално в пълен капацитет всички елементи на този проект ще започнат да функционират в края на 2015-началото на 2016.

    Каква е стойността на проекта?
    Договорът за безвъзмездна помощ е на стойност 50 млн. евро. Има малка корекция, тъй като ДДС няма да бъде считано по проекта. Така че грубо стойността общо е 40 млн. евро.

    Как се финансира той?
    Финансирането е по Оперативна програма „Конкурентоспособност”. 85% от финансирането е от страна на ЕС и 15% от страна на държавата.

    Има ли интерес от частни инвеститори?
    Първият частен инвеститор, който има интерес към парка, е Walltopia. Компанията вече е закупила право на строеж и работи по проектирането на сградата, за да може към края на тази година да започне нейното строителство. Имаме заявен интерес и от други компании. Надявам се през септември да можем да обявим още няколко инвеститори. Не е тайна, че писма за намерение сме получили от софтуерната компания „Хемимонд”, германската компания за полупроводници ZMDI, както и от доставчика на центрове за данни Telecity.

    Инвестицията им ще бъде в собствени сгради ли?
    Начинът, по който тези инвеститори могат да влязат в проекта, е или да бъдат инвеститори на собствената сграда, която ще обитават, или да има предприемач, който да построи сградата, а те да са наематели. Това, от което ние като мениджъри на парка се интересуваме, е компаниите, които влизат, да имат R&D, т.е. научно-изследователска и развойна дейност. Дали те ще са собственик на сградата, която обитават, или ще са наемател, за нас няма значение. За нас е важно това да са правилните компании, които са свързани с развитието и същността на такъв парк.

    Какви компании могат да влязат в технологичния парк?

    Какво означава „правилните компании”?
    Първо, те трябва да бъдат от трите области, които са фокусни за проекта. Това са информационни и комуникационни технологии, природни науки и биотехнологии и енергия – възобновяеми източници, clean tech, smart grid, въобще всичко, което отговаря на критериите за енергийна ефективност. Второто много важно изискване е компаниите да са с научно-развойна дейност в тези три области. 
    За да функционира дългосрочно и да е успешен подобен проект, в него трябва да има добър подбор от гледна точка на това, в какъв етап на развитие са компаниите – дали са стартиращи компании (стартъпи), или дали са утвърдени. Защото всеки има своята роля в този процеси и тяхното взаимодействие е важно. Едните компании носят идеята, която има потенциал да се превърне в иновация и нов бизнес, а другите имат пазарите. Те могат да са клиент или да са крайният потребител на този продукт, или могат да подпомогнат достигането до пазари на тази иновация. Могат и да са ментори на стартиращите компании. Така че е важно да има от тези три фокусни области, компаниите да създават нови продукти и услуги и да са в различна фаза на тяхното развитие, за да могат да си бъдат взаимно интересни и полезни.

    За ползите за бизнеса от технологичния парк

    Каква ще е ползата за бизнеса от технологичния парк и за компаниите, които влязат в него?
    Подобен проект има няколко посоки: едната е подпомагане на процеси в икономиката на държавата и региона към развитието на т.нар. „smart economy” или „умна” икономика. Целта е да има повече идеи, нови бизнеси с добавена стойност, която остава в региона. Това е дългосрочната роля на един такъв проект.
    От гледна точка на компаниите, които влизат вътре, ползата за тях е синергията или създаването на общност от хора с различен професионален опит. Това са хора от академичните среди (университетски преподаватели и изследователи и от институтите на БАН), хора от различни бизнеси (малки, средни или големи компании и стартъпи), компании от различни сфери на икономиката. Идеята е те да имат общи проекти, по които да работят заедно.
    Другото полезно нещо е много по-тясната работа с университетите. Лабораторният комплекс представлява 12 лаборатории, които са в споменатите фокусни сфери на парка. Тези лаборатории ще могат да се ползват на съвместен принцип както от учени от различните университети и институти на БАН, така и от бизнеса. Така лабораториите също ще бъдат пресечна точка между тях. Там може да се извършва научно-изследователска дейност, може да се извършва т.нар. „contract research”, т.е. компания клиент да заяви конкретна нужда и учените да работят по нея.

    Това ли е рецептата за постигането на икономика на растежа? Това ли е било липсващото звено досега?
    Много са елементите, които трябва да бъдат адресирани, за да се създаде основата за развитие. Важното е да има адекватно законодателство, което е свързано с патентите и лицензите например.

    България е на последно място по иновации в Европа. Как може да се промени това? Какъв ще е приносът на технологичния парк в тази посока?
    В последните няколко години има вече стъпки, които се правят в тази посока. Те просто трябва да се продължат. Това не е бърз процес. Защото това е свързано с политики и със законови рамки, с манталитет и ноу-хау, което трябва да се привнесе, за да може да има повече предприемачески дух и за да знаят самите изследователи как могат да защитават правата си. Много неща трябва са се случат, за да се промени това в течение на времето. Технологичният парк според мен е един от елементите, които подпомагат процеса на изграждане на тази екосистема. Той е не само реална платформа като място, където ще се събират хора и ще работят по различни проекти, но е и виртуална платформа, през която могат да се дискутират теми, свързани с това как да развиваме иновациите.

    Ще си сътрудничите ли с други технологични паркове?
    Вече станахме асоцииран член на Международната асоциация на технологичните паркове. Когато паркът отвори врати, ще станем и пълноправен член. Водили сме разговори с различните технологични паркове за обмяна на ноу-хау и опит. По този начин се опитваме да избягваме грешките, които те са правили, но и да адаптираме техния опит по най-добрия начин към нашата реалност.

    За технологичния потенциал на България, за задържането на талантите й и за сътрудничеството между бизнес и университети

    Има ли потенциал България да се превърна в Силициевата долина на Балканите?
    За мен доста по-реалистично е сравнение със сходни на нашия пазар икономики. България има талант, който поставен в правилната среда, дава резултат. Много от хората, напуснали страната, са постигнали огромни успехи. Въпросът е да създадем тези предпоставки тук, така че талантът да може да се развива и да придобие допълнителни умения. Защото не е достатъчно да имаш идея. Трябва да знаеш как да я превърнеш в успешен бизнес или продукт. Дори може да се окаже, че ти не си човекът, който може да превърне идеята в успешен продукт. Може да са ти необходими други хора за това. Трябва да знаеш стъпките, през които да минеш. Трябва много ноу-хау.
    Потенциал има. Виждате фирмите, които се появяват покрай първите два сийдфонда LAUNCHub и Eleven, и вниманието, което те привличат на регионално и на европейско ниво. Това са все положителни примери, които имат нужда от подкрепа, за да се превърнат в устойчива тенденция.

    Как могат да бъдат стимулирани българските таланти да останат в страната?
    За да може един човек да остане в България, той трябва да вижда възможност за своето развитие. Една от тези възможности е да може да започне свой бизнес. Затова е важна предприемаческата среда и механизмите, по които тя да бъде подпомогната. Друг начин е чрез привличане на талант отвън, което помага и за задържане на местния талант. Образование, законодателство, финансиране и ноу-хау са елементите, които работят за задържане, привличане и развиване на таланти.

    Ще бъдете лектор на международната конференция по управление на човешките ресурси в автомобилната и технологичната индустрия в България. Как според Вас университетите могат по-успешно да си сътрудничат с бизнеса?
    Това вече се случва и не е изолирано явление. Но ние искаме то да придобие по-широки измерения. В процес сме на формиране на консорциум между Техническия университет, Софийския университет, Медицинския университет и институтите на БАН с цел да може да се развие този капацитет. Това може да стане чрез съвместно ползване на лабораториите и чрез развитие на технологичния трансфер, където също са необходими и двете страни. Защото за да има технологичен трансфер, трябва да има идея или иновация, която да се адаптира към нуждите на бизнеса и тя да влезе в бизнеса като приложение.

    Нагоре
    Отпечатай
     
    * Въведеният имейл се използва само за целите на абонамента, имате възможност да прекратите абонамента по всяко време.

    преди 2 минути
    Ирландия глоби Meta с €265 млн.
    Глобите, наложени на компанията майка на Facebook в Европа през последната година надхвърлят €900 млн.
    преди 1 час
    288 нови случая на Covid-19 у нас
    Общият брой потвърдени случаи на новия коронавирус у нас от началото на пандемията е 1 286 872
    преди 16 часа
    БНБ определи 8 банки за системно значими институции
    Определен е и размерът на буфера, който те трябва да поддържат
    преди 17 часа
    Flix разширява екипа в софийския Експертен център
    Българският офис е планиран като най-големия хъб след тези в Мюнхен и Берлин
    преди 18 часа
    Компанията Mail Boxes откри първия си франчайз в България
    Веригата за куриерски, маркетингови и принт услуги вече има два собствени центъра у нас
    преди 18 часа
    МОН: Почти две трети от студентите по "Медицина" у нас са чужденци
    България е първенец в ЕС по дял на чуждестранните студенти по медицински специалности, сочи доклад