Д-р Петко Динев: Щастието и успехът са една кратка почивка между две битки

Д-р Петко Динев. Снимка: личен архив.

„Няма по-добър стимулатор от неуспеха и провала“, споделя д-р Петко Динев. Неговият път на развитие обаче е белязан от големи успехи - от златен медал на Международната олимпиада по физика през 1977 до основаването на „Имперкс” - производител на камери с над 1000 клиента по света, сред които и голяма част от най-известните 500 световни компании. Дружеството е признато за „космически партньор“ на НАСА, а продуктите му намират приложение в почти всяка индустрия. Свързахме се с д-р Динев, за да ни разкаже повече за пътя си към успеха. Ето какво сподели той пред екипа на Economy.bg:

Като ученик имате възможност да учите в НМГ, но вместо това избирате да продължите подготовката си при Тео. Какво мотивира този Ваш избор?
Да, след 8. клас заедно с още трима ученици от нашата гимназия бях приет да уча в НМГ (сега НПМГ). Тогава влизането в университета изобщо не беше лесно и завършването на НМГ ни гарантираше автоматично приемане. Но след първите 2 – 3 седмици реших да се откажа и се върнах обратно в Математическата гимназия в Казанлък, където вече бях изкарал една година с Тео. Причината за връщането ми не беше, че съм се уплашил или че нивото е било много високо, напротив, имах вече няколко отлични оценки. Смути ме начинът на преподаване в часовете по физика – учителят буквално преписваше на черната дъска това, което пише в учебника. И това не беше само мое виждане, другите от Казанлък също виждаха огромната разлика. С Тео бяхме свикнали на преподаване на много по-високо ниво. Аз учебника мога да си го чета и вкъщи, не е необходимо да ходя в София за това. Върнах се една събота, срещнах се с Тео и му казах какви са плановете ми. Той не беше много щастлив от факта, но мисля, че вътрешно беше съгласен с мен. На другия ден се върнах в София и казах, че напускам. Почти по същото време и другите трима се отказаха. Мисля, че това даде сериозна мотивация на Тео и веднага след връщането ни започнахме наистина сериозна подготовка. Нашата цел беше ясна – Международната олимпиада по физика. И успяхме – през 1977 аз се класирах, а през 1978 – вече бяхме двама класирани – аз и още едно момче (Павел Иванов). В ретроспекция решението ни наистина беше правилно. След гимназията и четиримата бяхме приети да учим това, което искаме.

Как реагираха родителите Ви?
Тогава не осъзнавах голямата роля на моите родители, те не ме спряха; казаха – „Щом така си решил, направи го“. Ако те тогава се бяха противопоставили, сигурно нямаше да се върна, и може би животът ми щеше да протече по друг начин.

В по-късен етап също сте сменяли университети, специалности. Как преценявате кой е правилният път към успеха и какво е отношението Ви към поемането на риск?
Не може да се каже, особено по сегашните стандарти, че съм сменял много университети, бил съм само в два. Занимавам се активно с електроника от дете, държа поялник от 10-годишен и ако не беше Тео, сигурно щях да продължа образованието си в тази насока. Когато започнах 8. клас, Тео ни беше класен и ни накара да напишем какви искаме да станем, като пораснем. Аз без колебания писах – радиоконструктор. В гимназията наред с физиката се отдадох и на електроника – правих усилватели, тонколони, цветомузики, ефекти за китара и какво ли още не. Като студент по физика в свободното си време продължих да се занимавам с електроника и след няколко безсънни нощи, прекарани над схемите и с поялник в ръка, реших, че ще е по-добре, ако превърна хобито си в професия. На следващия ден отидох във ВМЕИ (тогава Техническият университет в София се казваше така) и се срещнах с ръководителя на Катедрата по електроника. Представих му се, разказах му какво мога и поисках да се прехвърля в неговата катедра. Вече не помня как се казваше, но след около половин час разговори той ме посъветва да си остана към физиката. Каза така (цитирам по памет): „Аз ще те взема, но ако си останеш към физиката, ти ще научиш много повече, а електрониката ти е хоби, ти пак ще се занимаваш с нея и като завършиш, ще имаш повече възможности за реализация“. Аз го послушах и си останах с физиката. След промените се наложи пак да седна на студентската скамейка, този път по стечение на обстоятелствата.

Какво беше това стечение на обстоятелствата?
След 10 ноември 1989 аз бях голям оптимист, че нещата ще се оправят, но след първите избори оптимизмът ми се изпари и със съпругата ми решихме да си търсим късмета в чужбина. Искахме да заминем легално, и най-лесно това можеше да стане, като бъдем приети да учим – т.е. да направим докторат. Аз бях приет да уча в университета във Виена, Австрия, а тя в Бока Ратон, Флорида. Без колебания избрахме Флорида. Очакваше се, че след няколко месеца ще изкарам приемните изпити и ще започна да уча в Катедрата по физика. За щастие, в университета в Бока Ратон имаше лаборатория на НАСА, аз си подадох документите и за мое голямо учудване бях приет да работя там. Тъй като лабораторията беше и част от университета, за да мога да уча и работя, трябваше да бъда докторант към Катедрата по електроника… Явно 12 години по-късно съдбата беше решила все пак да превърна хобито си в професия.

Как преценявате кой е правилният път за развитие за себе си?
Трудно може да се каже кой е правилният и кой е грешният път за развитие (тука, разбира се, изключвам очевидните грешни избори), според мен е по-важно човек да следва сърцето и разума си. Аз съм имал няколко момента в живота си, когато съм бил изправен на кръстопът и винаги съм следвал инстинкта си. Важното е, когато човек вземе едно решение, да го следва и да даде всичко, за да се реализира. Ако пък по една или друга причина се окаже, че това не е било най-умното решение, не трябва да търсиш вината в другите, а да си извадиш поуки и следващия път да избегнеш подобни грешки.

Кои са нещата, които са Ви помогнали в най-голяма степен да изградите самодисциплина?
За самодисциплината няма по-добър стимулатор от неуспеха и провала. Аз ходя на състезания от 6. клас, първо по електроника, след това по математика и накрая по физика. Неуспехите са ме съпътствали по-често отколкото успехите. При неуспеха е много важно да не обвиняваш първо другите, а да се погледнеш в огледалото, да си признаеш, че ти си си виновен за провала. Също така е много важно правилно да оцениш какво точно е довело до неуспеха и как следващия път да го избегнеш. Това не става изведнъж, става постепенно и в един момент осъзнаваш, че успехите стават повече от неуспехите. В този момент най-грешният подход е да се възгордееш, че си победил. Съдбата има много интересно чувство за хумор и рано или късно ще ти покаже колко грешен си бил. Дори и след най-големия ти успех провалът те дебне на всяка крачка. В изграждането на самодисциплината определено имат заслуга моите родители и Тео. Още от малък съм научен, че щастието и успехът са една кратка почивка между две битки. В гимназията Тео ни правеше „миниолимпиади“ всяка седмица, които бяха доста сериозни и за тях трябваше да се подготвяме с часове. Паралелно с това трябваше да се подготвяме и за училище. Тео казваше, че ако не сме отличници, нямаме място в отбора. Това ни научи да си ценим времето и да степенуваме нещата по-важност. Това изгради в нас борчески дух и огромна самодисциплина.

Кои са нещата, които отчитате като свои най-големи постижения?
Всяко ново и интересно приложение на камера, което си направил първи, и така си показал, че си по-добър от другите, е постижение. Но може би нашите най-големи постижения са в овладяването на Космоса. През 2014 благодарение на мой патент наша камера беше качена на малък спътник и това отвори нови възможности за заснемане на Земята от Космоса. Десет години по-късно имаме няколко хиляди камери, които са изведени в орбита. През 2014 наши камери бяха монтирани на ракети носители, през 2019 наша камера кацна на Луната. Наши камери са на най-новата ракета на НАСА „Артемис“ и се очаква в близко бъдеще да полетят към Луната и Марс. Заради тези наши постижения ние официално бяхме признати като „космически партньор“ на НАСА.

Има ли постижение, след което сте си казвали: „Успях, сега мога да си отдъхна“?
Няма такова, след поредното постижение идва следващото предизвикателство. Ние живеем в доста динамични времена, камерите навлизат все по-осезаемо в живота ни и клиентите ни стават много изобретателни в изискванията си. Трябва да решаваме казуси и да намираме решения за приложение, за каквито изобщо не сме предполагали. Понякога се налага да работим над няколко коренно различни проекта, трябва много да четем, да експериментираме, да дискутираме възможни подходи, да търсим решения там, където не сме предполагали. Като гледам каква е разликата във възможностите на нашите първи камери от 2002 и сегашните, едва ли през 2002 съм предполагал, че ще стигнем дотук, да не говорим пък какво ще могат да правят нашите камери след 10 години.

Къде намират приложение произведените от „Имперкс” камери?
Нашите камери имат приложения почти във всяка индустрия. Те намират място в медицината – сортиране на хапчета, биоинженерство, ДНК, офталмология, дистанционни операции; транспорт – следене на инфраструктурата на железопътния транспорт, поддръжка на тунели, камери за скорост и преминаване на червен светофар, автономни автомобили, следене на пътната настилка; производство – следене на дефектите и цветовата гама на компютърни монитори и телевизори, автоматична оптична инспекция, контрол на качеството, роботи и манипулатори, разпознаване на обекти, машинно зрение, метрология, машиностроене, електроника, производство на полупроводници, слънчеви панели; производство на петрол и газ; авиация и Космос – системи за кацане в мъгла, системи за зареждане на самолети във въздуха, топография, дронове, спътници, ракети; системи за наблюдение на кораби, перископи на подводници и още много други.

Кои са най-големите Ви клиенти?
По принцип не е прието да се разкрива клиентелата на една компания, даже някои клиенти изрично ни забраняват да обявяваме, че са наши клиенти. Нашите продукти намират широко приложение в Америка, Азия, Европа и Австралия. Имаме над 1000 клиента по света и голяма част от най-известните 500 световни компании са наши клиенти. Наред с това, имаме много клиенти, които са университетски лаборатории, научноизследователски центрове, и стартиращи компании с уникални идеи. Наред с типичните индустриални производства в последно време най-много нови компании виждаме в областта на авиацията и Космоса.

Кой е най-трудно спечеленият Ви клиент и как успяхте да го привлечете?
Няма лесно спечелен клиент, за всеки клиент трябва да се борим с конкуренцията и да покажем, че ние сме най-добрият избор и че това не са само думи, а имаме надежден продукт, доказал себе си с годините. Според мен спечелването на клиент е по-лесната част, по-трудната е да го задържиш и следващия път, когато клиентът има нужда от камера, без колебания да се обърне към теб. С радост мога да кажа, че голяма част от нашите клиенти са с нас от години и сме изградили силни партньорски връзки. Ние сме показали, че могат да разчитат на нас, и ние ще се отзовем и ще решим техните проблеми. Показали сме, че за нас няма значение колко е малък или голям един клиент, ние ще дадем всичко от себе си, за да му помогнем да реализира това, което иска. Ние имаме клиенти по цял свят и не мога да посоча определено име, едно обаче е сигурно, много е трудно да спечелиш един клиент и е много лесно да го загубиш, затова за всеки клиент и за всеки проект ние трябва да се борим.

В какви насоки очаквате да се развият камерите на бъдещето?
Досега стандартната конфигурация на една система за възпроизвеждане и анализ на изображения се състои от камера, която запечатва дадено оптично изображение и го превръща в електрически сигнал, и компютър, който получава този сигнал, обработва го, анализира го и въз основа на вградени алгоритми, взема определени решения. С навлизането на изкуствения интелект очакваната тенденция е функциите на камерата и компютъра да бъдат интегрирани в едно ново изделие – „умна камера“, т.е. камерата да се превърне от пасивен наблюдател в активен участник, способен да взема решения. Тази „умна камера“ ще може да се свързва и обменя информация с другите камери, свързани в мрежата, и да взема решения не само въз основа на това, което е „видяла“, но и какво другите „умни камери“ са видели. Представете си следната ситуация – на една гара човек пада на релсите. Камерата, която наблюдава перона, ще регистрира събитието, ще алармира персонала на гарата, но и ще предаде за падането на другите камери. Ако някоя камера забележи, че идва влак, ще алармира и машиниста, и камерата, която е на влака, тя съответно ще подаде сигнал за спиране на влака.

Как оценявате световния бизнес климат? Очаквате ли криза през следващите години?
Ако мога с една дума да обобщя – ситуацията е „сложна“. В момента има няколко геополитически фактора, които определят бизнес настроенията и оказват влияние върху вземането на дългосрочни решения. Около нас се водят военни действия на два фронта, които не се очаква скоро да приключат. Тези военни конфликти са регионални, но поради голямата взаимосвързаност на бизнеса по света, те оказват влияние и върху петте континента. На фона на тези войни, започва все по-усилено да се загатва за активизиране на военните действия в Далечния изток, разклащане на политическата и икономическа стабилност на Европа, което води до снижаване на производството и поставя компаниите в режим на изчакване. Световните икономически показатели за капиталовложения в нови машини и оборудване показват спад в повечето страни. Нашата компания също вижда тази тенденции, в момента имаме отлагане на съществуващи поръчки с месеци, а в някои случаи и с повече от една година. Не мога да кажа дали ще има криза и колко дълбока ще е, но определено този бурен икономически подем, на който бяхме свикнали (и се радвахме) през последните 10 – 15 години, ще бъде заменен с доста по-плавен и осцилиращ растеж. Някои от Европейските страни от доста време са в реална или техническа рецесия и тенденциите са неясни.

Кои са секторите и професиите, които очаквате да бъдат най-слабо засегнати?
За съжаление, според мен един от най-слабо засегнатите сектори ще е военният, при активизиране на военните действия това е секторът, който се очаква да работи на пълни обороти. Покрай него, очаквам сектори и професии, свързани с електроника, навигация, комуникация, информационни технологии, изкуствен интелект и подобни да се активизират. В последните години наблюдаваме създаването на много компании, които работят в сферата на авиационните и космическите технологии – създаване на нови дронове, системи за управление, включително автономно, на безпилотни летателни апарати, спътници с разширени оптични (по-добра разделителна способност) и спектрални възможности, както и системи за разпознаване и прихващане на обекти. Като цяло мисля че повечето професии, свързани с новите технологии ще бъдат най-слабо засегнати.

Какво бихте посъветвали младите да учат, за да имат добра професионална реализация предвид развитието на изкуствения интелект?
Без съмнение изкуственият интелект (AI) навлиза в живота ни много бързо. Благодарение на AI вече има градове, където можеш да си поръчаш такси без шофьор, AI може да ти напише много приличен код на програмен език по твой избор, да ти прочете новините с гласа на известен актьор, да ти нарисува картина по твое описание, да ти прегледа рентгеновата снимка и да ти постави правилна диагноза, да ти даде юридическа консултация и да прави още много други неща, за които сега не предполагаме. Възможно е много скоро част от сегашните професии да изчезнат и да бъдат заменени от AI. Не мога да предскажа коя професия кога ще изчезне, но според мен творческите професии ще са винаги актуални и там изкуственият интелект ще служи като помощник, а не като конкурент. Производство ще има, дори и да е напълно автоматизирано, някой трябва да конструира и изработи тези автоматични машини, някой трябва до достави суровините, някой трябва да проектира и да построи сградите, дори и на колите без шофьори им трябват добри пътища, зарядни станции и т.н., някой трябва да ги проектира и направи. Навлизането на изкуствения интелект не би трябвало да ни плаши, а да ни мотивира да обогатим нашата сфера на познание. Светът неведнъж се е изправял пред такива промени, където новите технологии изместват старите и определени професии стават ненужни. Новите технологии обаче отварят нови перспективи и нови професии, които дотогава не са съществували. По-скоро страхът от AI идва от незнанието и от медийно преекспониране. Все пак изкуственият интелект е създаден от хора и колкото и да е умен и „страшен“, ако му изключим захранването, ще стане само една купчина безполезно желязо.