Какво е усещането да се рееш в открития Космос?

Снимка: Economy.bg

Майкъл Лопез Алегрия е известен с рекордните 67 часа и 40 минути, прекарани извън космическия кораб, включително 10 излизания в открития Космос (космически разходки). С над 40 години опит в авиацията и Космоса кариерата на командир Алегрия е вдъхновение за редица пилоти. Започва като военноморски авиатор, след това поема ролята на инженерен тестов пилот и стига до програмен мениджър и астронавт на НАСА. Той е визионер в индустрията за комерсиални космически полети и играе ключова роля в Axiom Space, като оформя бъдещето на космическите пътувания. Командир Алегрия е не само един от най-опитните астронавти, но и носител на множество признания, включително въвеждането му в Залата на славата на астронавтите на САЩ през 2021 г. Той продължава да бъде лидер в областта на космическите изследвания и комерсиалните полети, като участва активно в различни консултантски роли, включително с NASA и FAA.

Командир Алегриа взе участие в младежкия SPACE & STEAM фестивал HELLO SPACE | Bulgaria Calling, както и в събитието на Ratio “Към звездите с командир Алегрия“.

Economy.bg се срещна с командир Лопез Алегриа, за да разкаже за преживяванията си в Космоса, как се е озовал в частната Axiom Space, какво дава тази професия и какво предстои.

Винаги ли сте искали да бъдете астронавт?
Не винаги. Много от колегите ми са искали от раждането си или може би от зачеването, но аз имах тази мечта за първи път, когато бях на 11 години. След това направих пауза, може би от 15- до 25-годишна възраст, и след това отново на 25.

Колко трудно е обучението и коя е най-предизвикателната част от него?
Обучението не е физическо или физиологично предизвикателство. По-скоро е умствено предизвикателство. Наподобява ученето в университет. По-малко теория, може би повече практика. Но трябва да запомните няколко неща и най-вече да разберете логиката зад процедурите и защо правите нещата. Опитваме се да не запомняме процедури, защото така идват проблемите, по-добре е да знаете защо правите определени стъпки, когато ги правите.

Значи имате протоколи?
О, да, за всичко. Всичко е процедура, дори отиването до тоалетната.

Имате 10 излизания в открития Космос и сте прекарали 67 часа и 40 мин извън космическия кораб. Какво е усещането и как се различава от това да си вътре в кораба?
Да си в Космоса е невероятно усещане, когато си вътре [в кораба] е уникално, усещането да се носиш, да виждаш земята. Но всичко се увеличава, когато сте извън космическия кораб. Ти си човешки сателит и си в собствения си защитен костюм, който те пази от всички опасности, които са навън. Можеш да видиш целия свят през много тънкия си визьор. Така че е забележително преживяване.

Кое е най-удивителното нещо в Космоса?
Без съмнение гледката към Земята. Това е нещо, на което виждаме снимки и говорим с нашите приятели и колеги, които са били в Космоса. Но първия път, когато го видите, променя ума ви. Наистина е невероятно.

А кое е най-страшното?
Е, обучението се грижи за нас. По принцип не ви е страх. Не се страхувате от нищо. Бих казал, че опасните части на една мисия са изстрелването и повторното влизане [в орбита]. Разбира се, там си имате работа с огромно количество енергия. Първо да я поставите в ракетата, а след това да я извадите от нея. Но отново вие наистина не мислите твърде много за това. Вие сте много фокусирани върху задачата си и наистина просто се опитвате да се насладите на изживяването.

Какво правехте по време на космическите разходки?
Повечето от космическите разходки бяха сглобяването на Международната космическа станция (МКС). И така, при две мисии на совалка моят екипаж и аз извадихме някои външни елементи. Използвахме роботизираната ръка на совалката, за да премахнем елементите от отсека за полезен товар на совалката и след това да ги прикрепим към МКС. И тогава излизах с партньор и свързвахме кабелите или тръбопроводите за течности. Понякога освобождаваме елементи, които биха задържали нещата по време на излитане. Така че основно строителна работа.

Ще разкажете ли с какво се занимават астронавтите, когато не летят?
Причината да излизаме в ниска околоземна орбита е, че там имаме микрогравитация, така че нямаме усещане за гравитация и това ни позволява да правим изследвания за неща, за които изваждането на гравитацията от уравнението е много важно. Мисля, че в бъдеще в допълнение към тези изследвания ние ще правим неща като някакво производство в малък мащаб и може би, ако е успешно, да продължаваме да създаваме продукти в Космоса. Също така можем да правим неща, които правителствените астронавти не могат. Например да рекламираме марков продукт или може би да заснемем филм или нещо подобно. Така че, когато сме търговска компания, имаме много повече гъвкавост в дейностите, които можем да извършваме, докато сме в орбита.

Науката ни казва, че животът в среда без гравитация променя човешкото тяло. Какво можете да ни разкажете за това от собствения си опит?
Да бъдеш в микрогравитация е някак лесно, което изглежда много забавно. Но когато се върнеш на Земята, трябва да платиш цената за това. Тревожим се за неща като загуба на мускули, особено загуба на костна плътност. И за да смекчим тези ефекти, ние правим много упражнения там горе, особено с големи тежести. Разбира се, няма тежести сами по себе си, но имаме начин да симулираме тегло с вакуумирани кутии. И така, вдигайки неща, които са тежки, можем да върнем теглото обратно в нашия гръбначен стълб и скелетната система, за да стимулираме растежа на костите, както правим тук на Земята.

Как се озовахте в Axiom?
Историята е интересна. Бях консултант във Вашингтон, окръг Колумбия, работейки най-вече за компании, които търсеха помощ със законодателство, със застъпничество в американския Конгрес. Оказа се, че една компания, Axiom Space, искаше да построи космическа станция, нещо техническо, към което бях много нетърпелив да се присъединя. И тогава Axiom започна да изпълнява частни мисии на астронавти. Имаха нужда от астронавт. Бях астронавт, така че беше добро съвпадение и за двете страни.

С какво се занимавате там?
Аз съм главният астронавт. В момента имаме много малко астронавтско ядро от трима души и някак си се редуваме да водим тези частни астронавтски мисии. А междувременно гледам да разширя дейността си с други астронавти, такива, които са летели с нас, но също така и бивши астронавти на НАСА и правителствени агенции, които да ни помогнат с дизайна на нашата космическа станция. Искаме тяхното мнение. Не много хора са били в Космоса, така че е добре да се възползвате от техния опит.

Какво Ви дава Космосът?
Това е огромно чувство на смирение. Чувстваш се много малък и много незначителен. Също така се чувстваш отговорен, опитваш се да защитиш нашата планета и да помогнеш на хората на тази планета да се разбират малко по-добре.

Как работата Ви в Космоса е повлияла на виждането Ви за мястото на човечеството във Вселената?
Всъщност не е. Знаете ли, мисля, че от логическа гледна точка Вселената е толкова обширна, че е малко вероятно ние да сме единствените интелигентни същества в нея. Но също така мисля, че поради същата тази необятност, никога няма да видим тези хора. Разбирате ли, просто е твърде голямо. Затова трябва просто да сме доволни и да се уверим, че нашата планета е добре обгрижвана и че хората на нея могат да живеят заедно в хармония.

Какво следва за командир Лопез Алегрия?
Ще видим. Имаме друга планирана мисия в края на тази година. Няма да летя на нея, ако всичко е нормално, ще бъде някой от колегите ми. Но ако получим повече възможности за частни мисии на астронавти, бих искал да отида.