Склонността към постоянно отлагане не е наследствена, отбелязва професорът
Проф. Джоузеф Ферари. Снимка: личен архив
Учените са установили, че приблизително 20% от възрастните мъже и жени са хронични прокрастинатори – хора, които постоянно и съзнателно отлагат решения и задачи, които трябва да свършат.
Проф. Джоузеф Ферари, един от най-изявените автори в областта, отбелязва, че всеки човек отлага някои действия, но не всеки човек е прокрастинатор. Ако причината за отлагането е необходимостта от събиране на повече информация или приоритизирането на друга задача, тогава не говорим за прокрастинатор, отбелязва той.
В своя книга по темата - „Все още отлагате?“, проф. Ферари коментира, че склонността към постоянно отлагане не е наследствена. Това е така, макар за хората да е най-лесно да кажат: „В гените ми е“, отбелязва професорът.
Неговите наблюдения сочат, че децата, отглеждани в студени и взискателни семейства, са по-склонни да станат прокрастинатори. Причината е, че тези деца редовно се бунтуват срещу родителския контрол, като не правят това, което им се казва, и така изграждат навик да отбягват поставяните пред тях задачи.
Обикновено хората, които се възприемат като прокрастинатори, се опитват да превъзмогнат тази си склонност, като си поставят реалистични цели и крайни срокове.
Според проф. Ферари склонността към постоянно отлагане може да бъде превъзмогната, тъй като е основно проблем на мотивация. Промяната обаче не може да се случи под влияние на външни фактори. Човек сам трябва да осъзнае в какъв порочен кръг се намира и да пожелае да излезе от него, убеден е професорът. „След като превъзмогнат първоначалните затруднения, тези хора ще могат да заживеят живота, който искат и който толкова отлагат“, обобщава той.