„Тайко“ на Ейжи Йошикава истински показва и разкрива японското общество през феодализма, споделя Диляна
Диляна Дойчинова, Мениджър Маркетинг и Бизнес развитие в Телелинк Инфра Сървисис. Снимка: Диляна Флорентин
Краткият отговор на този въпрос е – каквото им попадне. Но истината е, че основното четиво е новинарският поток – финансови отчети, доклади, рипорти за напредък на проекти, фийдът в социалните мрежи, вестници и списания. Разбира се, книгата си остава любимото четиво и въпреки всички текстове, които минават през погледа ми ежедневно, всеки ден се опитвам вечер да държа в ръце „добрата стара книга“. Нямам любим жанр, но определено обичам историческите сюжети, а напоследък поглеждам и към психологията.
Още като студентка трябваше да прочета повечето философски и политически текстове (завършила съм международни отношения), затова темите за управление, власт, влияние и пропаганда винаги са ми били интересни. В последните години чета доста за емоционалната интелигентност и въпреки че определям себе си като адлерянка, много харесвам Юнг.
Един от авторите, който много ме впечатли, беше Айн Ранд. Подариха ми една нейна книга и аз толкова много я харесах, че после купих и всички останали. Изуми ме полетът на мисълта ѝ, психологическите профили на героите ѝ, сложните сюжети, но най-много – изключителният професионален подход към всичко, за което пише. Такава подготовка за написването на книга, толкова сериозно отношение и отговорност към читателя отдавна не бях срещала. Тя е многостранен автор, който навлиза дълбоко и детайлно в темата. В „Атлас изправи рамене“ показва завидни познания на тема железница (това е и моя професионална слабост), а в „Изворът“ е архитектурен капацитет. Ранд е жива писателска революция в литературата, която стана и мое вдъхновение.
Диляна Дойчинова е Мениджър Маркетинг и Бизнес развитие в Телелинк Инфра Сървисис, с над 20 годишен опит в сферарата на ПР, комуникациите, рекламата и маркетинга. Специалист е по кризисни комуникации и управление на кризи. Работила е както в публичния, така и в държавния сектор. Професионалната ѝ кариера преминава през администрацията на Министерски съвет, Народно събрание, Министерство на транспорта и съобщенията, София Ленд, Булгартабак Холдинг, Българското национално радио и пр. Доктор по социология на комуникациите.
Жозе Родригеш Душ Сантуш е другият автор, Нобелов лауреат, който грабна времето и сърцето ми. Миналия месец имах възможността да го видя и на живо по време на галавечеря „Хоризонти 2024“. Бях чела „Мъжът от Константинопол“ и „Милионерът от Лисабон“. Вълнуващо беше да го срещна. Харесвам стила му на писане, има особена лекота, която, освен че ме разнообразява от тежките професионални текстове, ме потапя в други времена, но със същите като днешните предизвикателства. „Тайко“ на Ейжи Йошикава е друга книга, която искрено препоръчвам на любителите на четенето. В България е по-популярен „Шогун“ на Джеймс Клавел, но „Тайко“ е периодът преди това и истински показва и разкрива японското общество през феодализма.
Разбира се, чета и български автори. И не само защото обичам България и всичко родно, а защото вярвам, че техните творби по нищо не отстъпват на световните. Много съм пътувала по света, но истински съм убедена, че страната ни е най-красивото място под слънцето. Харесвам и класици, и съвременни автори. Обожавам Стефан Цанев, Вера Мутафчиева, Йордан Радичков, Иван Хаджийски, Чудомир и т.н. Преди време ме докосна първата книга на Мария Лалева – „Живот в скалите“, и след нея чаках с нетърпение да излезе „Пасиансът на архангелите“. Четях откъсите, които авторката качваше в социалните мрежи. Сега тръпна за новия ѝ роман.
Харесвам и Людмила Филипова, въпреки че ми беше по-приятно да я слушам на аудиокнига, а не толкова да я чета. Сега се забавлявам с Жоро Милков и неговите „Истории от ръчния багаж“, един журналист, който доказва, че журналистиката не е само информационен поток и анализи. Перото му е възхитително.
Сега на нощното ми шкафче стоят „Нежна е нощта“ на Ф. Скот Фицджералд и „Несвършващото време“ на Петър Стоянович.
Нямам „хигиена” на четеното. Имам моменти и настроения. Когато някоя книга не отговаря на настроението ми, оставям я да отлежи. Все някога ще дойде и нейното време. Стига да имам и аз времето за това. Благодарна съм – за книгите, за времето, за предизвикателствата и за опита!
Вижте профила и актуалните позиции за работа и стаж на „Телелинк Инфра Сървисис“ EАД в JOBS.bg
Вижте още материали от рубриката на Economy.bg „Какво четат PR лидерите?":
Александър Александров, Кросроудс България
Мария Джерекарова, Related PR
Рая Стефанова, Параграф 42
Ива Григорова, MSL Sofia
Любомир Аламанов, SiteMedia Consultancy
Соня Славчева, Well Done
Ана Арнаудова, All Channels
Максим Бехар, M3 Communications Group, Inc.
Елина Цанкова, Карлсберг България АД