Корабоплаването в ЕС е изправено пред сериозни такси

Снимка: iStock

Корабите, превозващи всичко, от потребителски стоки до храна и гориво в и извън Европейския съюз, скоро ще бъдат изправени пред сериозни такси за емисии. Морската индустрия ще се присъедини към системата за търговия с емисии на блока през януари, което означава, че големите кораби ще започнат да плащат за въглеродни емисии. Някои големи фирми за превоз на товари, като MSC Mediterranean Shipping Company SA и A.P. Moller-Maersk A/S, може да претърпят разходи за стотици милиони долари, пише Bloomberg.

Плавателните съдове пренасят повече от 80% от световната търговия и са голям източник на емисии, изпомпвайки около 1 милиард тона CO2 в атмосферата през 2018 г. Новата система е първата в света широкомащабна въглеродна такса за международно корабоплаване и част от зеленият тласък на блока за справяне с изменението на климата. И все пак, макар и значителни, таксите едва ли ще бъдат достатъчно високи, за да наложат незабавно преминаване към по-чисти корабни горива, коментира Bloomberg.

„СТЕ (Системата за търговия на емисии) на ЕС ще повиши тарифите за товари“, казва Торе Лонгва, директор по декарбонизацията в Обществото за класификация на кораби DNV. Но според него търсенето и предлагането на кораби вероятно ще окажат по-голямо влияние върху цените на корабоплаването.

За един контейнеровоз, плаващ между Европа и Азия, цената на емисиите може да възлезе на около €810 000 през следващата година, ако се приеме, че пазарната цена на въглеродните емисии е €90 на тон, според DNV. Фирмите ще трябва да покрият по-голям дял от емисиите през следващите 2 години, което означава, че разходите трябва да станат още по-високи.

Пример за това как ще работи:
 • Плавателен съд, превозващ 5000 контейнера със стандартни размери между ЕС и Азия за една година генерира около 40 000 тона CO2. Но тъй като пътуванията се простират извън Европа, само половината от емисиите трябва да бъдат покрити.
 • Това означава поемане на разходи за 20 000 тона CO2 плюс допълнителни 2500 тона, докато корабът е в европейските пристанища. През първата година 40% от квалифицираните емисии се таксуват, така че корабът ще се сблъска с разходи за 9000 тона CO2.
 • Ако приемем, че въглеродната цена е €90 на тон, това са €810 000.
 • Това ще нарасне до €1,4 млн. през 2025 г., когато 70% от емисиите трябва да бъдат покрити, и €2 през 2026 г., когато всички емисии се таксуват (приемайки цена на въглерод от €90).
 • Регламентът обхваща кораби с бруто тонаж 5000 и повече и се прилага за кораби, които влизат и излизат от пристанища на ЕС и Европейското икономическо пространство.

Въпреки това може да отнеме известно време програмата наистина да намали емисиите. При цена на въглерода от около €90 все още би било по-евтино да се използват замърсяващи горива на основата на петрол и да се плаща за емисиите, вместо да се използват по-скъпи морски биогорива, обяснява Лонгва.

И докато допълнителните разходи са значителни, спедиторите наблюдават големи колебания в цените на горивата през последните години, които далеч надминават задаващите се въглеродни такси. Например цена на въглерода от €90 би се равнявала на такса от по-малко от €300 за всеки тон изгорено гориво на петролна основа. И все пак цената на мазута с много ниско съдържание на сяра в Ротердам, обичайно гориво, скочи с около $850 за тон за по-малко от 2 години до началото на 2022 г.

Все пак системата за емисии ще насърчи спедиторите да бъдат по-горивно ефективни. И тъй като броят на наличните квоти за закупуване за покриване на емисиите намалява, това трябва да повиши цените на въглерода и да направи системата по-ефективна. Емисиите на метан и азотен оксид от корабоплаването също ще бъдат включени през следващите години.

ЕС също така има отделен регламент, който влиза в сила през 2025 г., наречен FuelEU Maritime, който също трябва да насочи спедиторите към по-чисти горива. Той определя максимални граници за годишния интензитет на парниковите газове на енергията, използвана от корабите, като целите стават все по-строги с течение на времето.