петък, 23 февруари 2024   RSS
    Барометър | Региони | Компании | Лица | Назначения


    2000 прочитания

    Какво представлява ДПК?

    Защо бе необходима тази промяна в Търговския закон, какви предимства създава за бизнеса, какви други реформи са необходими, разказва Добромир Иванов, CEO на BESCO
    14 август 2023, 15:40 a+ a- a

    Снимка: Economy.bg

    През юли по инициатива на BESCO Народното събрание прие на второ четене промени в Търговския закон, според които у нас вече може да се създава Дружество с променлив капитал (ДПК). Какво точно представлява то, какви предимства създава за бизнеса, какво още е необходимо като промени, за да се развива бизнесът у нас, как се постигат реформи и защо бъдещето крие оптимизъм, разказва Добромир Иванов, CEO, BESCO. 

    По искане на БЕСКО бяха приети промени в Търговския закон. Защо бе необходима тази промяна?
    Това е въпрос, който възникна при нас още при създаването на BESCO, когато започнахме да питаме предприемачите и компаниите какво трябва да променим в България, така че да правят по-добре бизнес тук и да остават в България. Защото един от ключовите проблеми е, че всички се радваме на успеха на известните наши компании, но пък и всички ни боли от факта, че много от тях са регистрирани във Великобритания, в Щатите, в Нидерландия, някъде извън България. И тогава започнаха предприемачите да споделят доста проблеми, много от които касаеха Търговския закон и те каква фирма са регистрирали.

    Постепенно ние започнахме да дълбаем в проблема и един от бащите на нашия Търговски закон ни каза, че ООД-то е направено като за занаятчиите от 19-и век и по никакъв начин това дружество не е релевантно към света на бизнеса в 21-ви век. Същият човек ни каза, че много се радва, че такива млади хора са се хванали да променят Търговския закон. Много е хубаво, но да се готвим за почти невъзможна битка. Ние сме много щастливи, защото това беше абсолютна революция в нашия търговски закон и в правото ни въобще, което беше постепенно подкрепено на практика от всички политически партии и имаше много надпартийно разбиране, което е голям лъч надежда въобще за идеята в България да се правят реформи и да променяме държавата ни, така че тя да става по-добро място за всички нас.

    Колко време Ви отне да постигнете този успех?
    4 години реално, което не беше малко. Но виждаме как всяка следваща битка на BESCO става все по-бърза. И даже докато ние се борехме за ДПК, се случиха един куп други неща, които бяха стартирали по-късно. Но това, смея да твърдя, е най-голямата промяна. Тя започна с една работна група, която продължи 13 месеца в Министерството на икономиката тогава, в което бяха още шест други министерства, много институции. Стигна се до един законопроект, който впоследствие хората от Юридическия факултет на Софийския университет задраскаха и започнахме наново да го пишем. Това бяха етапите на учене как се създава законодателство. Във втората версия бяха включени може би над 20 кантори.

    Водещи бяха професор Калайджиев от Софийски университет, Виктор Токушев, Невена от „Димитров, Стайкова и партньори“, както и Таня Бузева и професор Герджиков помагаха, но и още десетки други кантори, юристи, както и юристи от много от партиите. Постепенно смея да твърдя, че всички партии се включваха по един или друг начин. И това нещо отне години. Част от проблема може би беше, че падаха правителства доста често, така че това беше третият път в парламента. Беше подкрепено на първо четене. Нещо, с което се преборихме, е това да е една от реформите в Плана за възстановяване.

    Текстовете бяха гледани от Европейската комисия. Ако има текст, за който аз съм бил спокоен, че е написан правилно и е добър и че ще работи, това е този текст, понеже толкова много хора участваха в това да го изчистят и да бъде правилно написан, че определено смея да твърдя, че това е може би един от най-професионалните текстове, който е влизал в нашия парламент. 

    Какво ново предлага ДПК на българския бизнес?
    То е свързано с нови неща както за служителите, така и за работодателите, за инвеститорите и за държавата. От гледна точка на работодателя това е начинът да задържат служители, да се борят за таланта с нещо повече от това каква заплата им дават. От гледна точка на инвеститора например конкретно конвертируемите заеми. Това е най-разпространеният начин за инвестиране в света и всъщност на всяка компания обикновено ѝ се налага да вземе конвертируем заем. Това е начин, по който инвеститор ти дава едни пари и той има възможността след време да прецени дали да му върнеш парите, или да получи определени дялове от компанията на определената стойност, за което вие сте разбрали, което в българско законодателство досега не беше възможно.

    Сега с ДПК е възможно. И това защитава много интереса на инвеститорите, дава възможност пак работодателя да получава повече инвестиции. Нещата, които касаят пак инвеститора и работодателя, са примерно договорите за вестинг, подобни на това, което разказах като модел за получаване на част от печалбата, но по-скоро, когато си вземаш нов изпълнителен директор, някакво ръководство, най-често него го интересува вестинг договорът какъв ще бъде. Досега това не беше възможно без ДПК. 

    От гледна точка на държавата нашият интерес е всъщност компаниите да си остават в България и да не избират да отиват в други държави. Конкретна история, както, когато Дронамикс се създаваха, и много други наши приятели, които са от тази екосистема. На много ранна фаза те имаха нужда да си регистрират компании в други държави точно защото искаха по този начин да вземат или конвертируем заем, или да направят договор за вестинг, или някакъв опшън пул за техните служители, което просто не беше възможно с едно ООД да се направи в България и трябваше да отидат да правят компания в друга държава. А нашият интерес е компаниите да остават в България максимално дълго време. 

    Защото, ако на първия ден ти се наложи да се регистрираш във Великобритания например, там ти отива интелектуална собственост, там са ти данъците, тук ти остава развойната част, заплатите, които плащаш. Докато, ако компанията успее за дълъг период от време да остане българска и се наложи да събира стотици милиони в рунд инвестиция, има много повече сила да каже: „ОК, ние ще отворим дружество в Щатите или в Нидерландия, или някъде другаде, но в България ще остане нашето основно управление, тук ще ни останат интелектуалната собственост и тук ние ще плащаме основните си данъци“, което е интересът на нашата държава, и всъщност ние самите да се дърпаме напред като икономика от успеха на предприемачите и на нашите компании.

    Кое е различното за служителите?
    Дава възможност те да участват много по-лесно в успеха на компаниите. Адресира проблема с ниските заплати в държавата и кой регион как се развива. Ключов проблем въобще е, че заплатите са горе-долу нещото, с което работодателят стимулира един служител, евентуално някоя отпуска може да му даде. ДПК дава възможността да му дадеш дял от компанията, но не като му прехвърлиш дялове. Ти ако имаш 30 служители и им дадеш дялове на всички, тази компания ще спре да функционира. Но ти им даваш възможността да участват, ако се задържат определено време в компанията, ако постигнат определени резултати, да получават и част от печалбата, или ако бъде продадена компанията, част от сделката. И това е много важно, защото променя въобще културата на служителите за това те какво искат от един работодател. Аз често разказвам тази история за моя приятел, който в Щатите работеше в две американски компании по 5 години.

    Получаваше си заплатата, но и двата пъти, когато си тръгваше, той получи по няколко милиона долара. Тези пари не бяха заплатата му, а точно такъв вид договор – той беше постигнал резултатите си и получи парите, които бяха част от печалбата на компанията. И той се пенсионира на 45 години като милионер. Живее си в България и е доволен от живота. И това разбиране, че всъщност ти трябва да избереш да работиш в компания, в която да се задържиш, да си лоялен към нея, да постигаш резултати, но и че това ще се отплати, че ако компанията е успешна, и ти ще получиш част от успеха. Това е ключово важно за това как ние всъщност борим и неравенства в държавата, и ниските заплати, и повече българи да могат да изкарат повече пари.

    За какви компании е подходящ този формат?
    За абсолютно всякакви като индустрии, но като размер начинът, по който беше направено, което е добра практика, за по-малките микрокомпании, т.е. до 50 служители. Идеята е, че това наистина е най-голямата промяна в търговския ни закон. И така е правилно да се види първите години как тя би се развила и след това евентуално този праг да отпадне и вече да касае всички. Но от гледна точка на самата практика аз вярвам, че ако например в ИТ индустрията и по-иновативните компании тези всичките термини и практики са добре припознати, то е логично те да бъдат прилагани постепенно и във всякакви други индустрии, защото всички се борят за кадри и всички искат да запазят таланта при себе си и всички имат едни и същи проблеми на практика.

    Освен за размера на компаниите има някои ограничения, свързани с оборотите, с печалбата, но вярвам, че ще отпаднат. Ние не откриваме топлата вода, в по-развити от нас държави това го има от 30 години. Примерно във Франция отнема десетина години, докато стане масово припознато. В случая на Франция в последните 7 – 8 години това е най-често регистрираната правна форма, като в момента над 70% от всички дружества в държавата им са SAS (техният вариант на ДПК). Така че в България това е нещо, което ще се развива, налага, разпространява. Ако трябва ще се дооправя. Идеята в началото да се отнася до по-малките компании, е, за да може, ако има нещо, което да се коригира в закона, да не е голям проблем за дружество с 10 хиляди служители например.

    Кои са най-наложителните промени, необходими за стимулиране на бизнеса у нас?
    Нещата, за които се борим, са в три посоки: достъп до талант, достъп до капитал и дерегулациите за doing бизнес – да се подобрява средата. В достъпа до талант нещо, за което ние се бяхме борили дълго време, стартъп, визата, сините карти. Сега се борим например чуждестранните студенти по-лесно да могат да остават да работят в България, но фундаментът там е образованието. Промените в образованието не са въпрос на Министерство на образованието и на някои организации, които работят в сферата на образованието. Това е проблем, който е припознат от всеки един работодател, от предприемачите, от инвеститорите, защото всички хора разбират, че за да имаме кадри, да може да се развиваме нормално като общество, образованието ни трябва кардинално да се промени. Защото резултатите са показателни, че нещо там е много сбъркано.

    Ние самите като организация навлизаме в темата. Част сме сега от доста инициативи, свързани с подобряване на самата законодателна рамка. Много е важно да се направи по правилен начин и да се включат други заинтересовани страни. Например създаването на рамка за качество на работата на учителите, езиковата интеграция, доста смели реформи, които ние подкрепяме, свързани със самия Закон за предучилищното и училищното образование, и свободата, която трябва да получат учителите, за да могат да постигат високи резултати, но с по-развързани ръце да стигнат до тях. Това са много ключови неща, които касаят всъщност бизнес средата. 

    От гледна точка на капитала нещо, по което сега работим, е създаването на механизъм за насърчаване на ангелските инвестиции, много съществена промяна, която касае Закона за насърчаване на инвестициите. Световната банка излезе с проучване как има три сценария за България, как може да стигне средния стандарт на живот за Европейския съюз за 15 години, за 30 години или никога. Възможни са и трите сценария. Може би този за 15 г. те го дават като най-малко вероятен, но пък за нас е най-важен. Ние трябва да успеем да го направим. Но това, което те дават, е, че България е стигнала „капана на средните доходи“. Образно казано, никой не умира от глад на улицата почти.

    Обаче и потенциалът ни като икономика се е изчерпал от гледна точка на ресурсите, които имаме в момента. И нещото, което е критично важно, за да може тази икономика да се движи напред, е насърчаването на инвестициите – както на наши, така и на чуждестранни, които са с по-висока добавена стойност, които са средно високотехнологични и в случая на България те трябва да са извън София. Дори Европейският съюз дава различни нива как може да се подкрепят инвеститори извън София. И там законът всъщност трябва да се измени доста, за да даде фокус не върху завод за метали например, а върху нещо, което плаща примерно два пъти над средната за общината заплата и учи хората на разни умения, които ги правят по-адекватни към пазара на труда. 

    А от гледна точка вече на цялостното подобряване на средата има много проблеми, свързани с различните индустрии. Във финтех средата например, където се борят да има sandbox за финтех и там да се тестват малко по-смело регулации и дерегулиране, свързани с финтех средата, ако щете дори развиване на космическата индустрия, където имаме добри практики, дигитализация, свързани с фарма, с мобилност, с много, много индустрии, където имаме много какво да развием. Те са частни случаи, но един по един всичките са важни, защото правят повече компании да искат да са тук и да се развиват тук. Така че ние си имаме широко поле от теми, където продължаваме да се борим.

    Как оценявате пазара на труда от гледна точка на кадри?
    Трагично. Абсолютно е изчерпан потенциалът, който имаме и трябва да се развиваме в няколко направления. Образованието е очевиден фундамент. Трябва да се борим да се връщат българи от чужбина. Добри практики има в Ирландия и други държави, където предлагат стимули, с които карат хора да искат да се върнат обратно в държавата. Трябва да се борим за това да спрат да излизат българи в чужбина. Тук IT секторът конкретно е добър пример, защото той не само че не губи хора, а наистина успява да връща хора обратно. И трябва да се борим за привличането на чуждестранен талант. Трябва да насърчаваме и демографията, повече семейства трябва да имат повече деца.

    Това дългосрочно е критично важно, защото може би демографията е най-големият проблем за държавата ни. Но е ключово, че ние няма как да минем, без да сме отворили врата за висококвалифицирания талант, който иска от извън ЕС да дойде в ЕС и ние да го привличаме в България и да го задържаме тук. Просто няма как за няколко месеца да си напечатаме стотици хиляди хора, които са нужни. И това не е проблем на IT сектора. От 99 големи индустрии в страната ни BESCO представлява компании в над 70 от тях. И много от тях правят високи технологии в различни сектори – може да са в здравеопазване, образование, може да са в земеделието, храни, дрехи, в много различни индустрии и навсякъде няма кадри, няма инженери, няма хардуерни хора, няма софтуерни специалисти. Просто борбата за кадри е изключително ожесточена и това трябва да е абсолютен приоритет за всяко управление.

    За колко време може да се реформира образованието, така че да произвежда качествени кадри?
    Към няколко неща ще реферирам. Едното е Уелс – миналата година направиха много голяма реформа в тяхната образователна система и след като са били готови с реформата си, са си дали 5 години, за да работят за комуникация в обществото и изграждане на разбиране защо ще я правим тази реформа. Това е много добър подход. Много се надявам при нас да си дадем време, освен да се стигне до съгласие какви да бъдат текстовете и какво точно трябва да се промени в администрацията, в структурите, това нещо да се комуникира в обществото. Понеже виждаме колко лесно всяко едно добро намерение, което цели да направи нещо хубаво, много лесно може да се изкриви, ако преди това не се е провела добра информационна кампания към обществото. Не знам колко време ѝ е нужна на тази информационна кампания, но ми се иска да е част от цялата инициатива, и смятам, че тук е нещо много важно, защото образованието е много чувствителна тема и е нужно хората да разбират защо се правят определени действия. 

    Това, което направихме с ДПК, ми дава надежда заради това, че видяхме как може хора от различни партии да работят заедно. Това го виждам в момента в образованието. Там много от партиите са заедно, заедно с хората от Министерство на образованието, с различни институции. И го има разбирането, че това е много надпартиен проблем, който трябва да се реши по най-добрия начин. Защото всяка една сфера си има своите по-консервативни и по-либерални хора. Знае се обикновено кой какво подкрепя, кой срещу кое ще скочи. Тук не се говори примерно кои са враговете. По-скоро се смята, че наистина трябва да се мисли върху думите на хората, защото те помагат да се стигне до по-добро решение. 

    Ключово важен е лидершипът от страна на институциите – от парламента, от самия министър. И тук този лидършиш го има, има категоричната позиция, че промени ще станат и трябва да станат. И това нещо всъщност убеждава и останалите участници, че всъщност е по-добре да са полезни и да помагат нещата да се случат. И аз го виждам, целият подход е уважителен и според мен това ще доведе до резултати. Аз предполагам, че е въпрос на няколко месеца да се стигне до текстове, които биха били доста смислени и обмислени да влязат дори в парламента. Според мен ключов въпрос е това нещо как се комуникира в обществото и да се направи по правилния начин, за да има наистина разбиране.

    Как оценявате бизнес средата в момента?
    Развиваща се, определено. Аз съм оптимист и даже ако отнякъде ми идва оптимизмът за България като държава, е точно от това, че през последните 10 години все повече пари са в ръцете на пазарно ориентирани предприемачи. Техните успехи, техните пари не идват от това, че държавата им е разпределила нещо и те не чакат държавата да им помогне. Те са успешни на глобалния пазар и това изгражда силна средна класа, изгражда хора, които могат да участват активно в оказването на натиск институциите да работят, здравословен натиск. Реално това е демокрацията и вярвам, че това е нещо, което ни се иска много повече организации, хора да разберат, че ние като отидем да гласуваме, после тези хора, които сме избрали, те няма да почнат да създават закони или да решават проблеми.

    Те представляват някакви части от обществото и от това дали тези части от обществото им дават съдържание и са активни, от това зависи дали този народен представител, или министър ще успее да свърши някаква работа, която да е полезна. И аз го виждам в точно този тип предприемачи, които са успешни, че това, което връщат към обществото, е подкрепата точно към гражданския сектор и към инициативи, които променят средата и подобряват България. А хубавото на тези хора е, че те нямат финансов интерес. Това не е далаверата, в която те се опитват да си бутнат някаква промяна, че те да са добре. Техният бизнес е на глобалния пазар и няма какво тук да им помогне, за да им е по-добре бизнесът, когато той се конкурира с Щатите, Азия и държавите от цял свят. И затова съм оптимист. Иначе проблеми си имаме много, но има и воля, и желание, и вече добри практики за това как могат да се подобряват нещата. И според мен предстоят много добри неща за страната ни.

    Нагоре
    Отпечатай
     
    * Въведеният имейл се използва само за целите на абонамента, имате възможност да прекратите абонамента по всяко време.

    преди 6 часа
    Nvidia стана 4-тата най-голяма компания в света
    Пазарната капитализация на производителя на чипове достигна $1,96 трилиона
    преди 7 часа
    ЕС прие 13-и пакет от санкции срещу Русия
    За първи път се налагат санкции на китайски фирми, които помагат на Кремъл
    преди 7 часа
    преди 7 часа
    Над 120 BILLA магазина ще имат каси на самообслужване до края на 2024
    Веригата започва да въвежда в обектите си хибридния модел на плащане още през 2020
    преди 8 часа
    МОН: Над 156 хиляди ученици се обучават в професионални паралелки
    Националната търговско-банкова гимназия е училището с най-много учебни предприятия в света
    преди 9 часа
    преди 12 часа
    Colliers: Хибридният модел на работа ще се запази и тази година
    Развитието на споделени работни места вероятно ще се ускори през 2024, сочи доклад на компанията