събота, 15 юни 2024   RSS
    Барометър | Региони | Компании | Лица | Назначения


    4824 прочитания

    Какво ще промени ChatGPT: Красимир Костадинов - Chief Technology Officer, Scalefocus

    Вижте как ChatGPT ще се отрази на бизнеса, хората и работата в сферата на технологиите според
    28 март 2023, 09:45 a+ a- a

    Красимир Костадинов - Chief Technology Officer на Scalefocus. Снимка: Scalefocus

    С появата си през ноември 2022 чатботът ChatGPT, създаден от изследователската лаборатория с нестопанска цел OpenAI, привлече вниманието на технологичната общност. За първи път изкуствен интелект успешно автоматизира интелектуален труд и очакванията са това да доведе до сериозни промени за хората и бизнеса. 

    Как изглеждат тези промени в представите на лидери в България и как ChatGPT ще промени работата в сферата на високите технологии? В новата рубрика на Economy.bg „Какво ще промени ChatGPT“ показваме гледната точка и прогнозите на ИТ лидери и професионалисти с дългогодишен опит във водещи технологични компании в България. 

    Вижте какво коментира Красимир Костадинов - Chief Technology Officer на Scalefocus.

    Kои според Вас ще бъдат основните промени за бизнеса и хората вследствие на ChatGPT?
    Ще се появят много нови бизнес възможности и способи за правене на бизнес, несъществуващи досега, както около генерични (такива, създаващи съдържание – ChatGPT идва от Chat Generic Pre-trained Transformer) и други модели, които ще бъдат продуктизирани в идните години, така и около защитата от резултати, вследствие работата на подобни модели. 

    Ще има промени в пазара на труда, но нетният резултат ще е повече работни места в съществуващи и в новозародили се бизнес полета в резултат на масовото въвеждане на тези и подобни AI решения. 

    Най-големите компании (Microsoft, Amazon, Google), предлагащи облачни решения, ще имат още по-бърз растеж на услугите си, базирани на директното предлагане на модели за създаване на съдържание, както и на услуги, изградени върху тези модели. Малките компании ще могат да иновират върху тези услуги и да дават добавена стойност на тяхна основа, но не и да се конкурират лесно с големите при предлагането на базовите AI услуги. Това е така, защото моделите нарастват като обем, комплексност и нужда от ресурси, и не всеки ще има възможностите да ги поддържа функциониращи за нарастваща потребителска база.  

    В момента няма официални данни, но най-добрите предположения, базирани на брой запитвания, големина на моделите, и масовият хардуер, използван от облачните услуги за разходите по всеобщо предоставяне само на ChatGPT моделите, се оценяват на поне 100 000 долара на ден. Моделите се изпълняват в момента в Microsoft Azure – това е и значителна част от инвестицията на Microsoft в OpenAI за услуга, ползвана за около 10 милиона запитвания на ден (отново естимация при липса на публични данни). За сравнение – Google има предполагаеми 8,5 милиарда запитвания на ден. 

    Това означава, че скоро няма да имаме масова употреба като при Google Search, а също и че тепърва ще се формират бизнес модели, които да платят разходите по употреба на тези технологии. 

    За хората промените ще се изразят във все по-честата употреба на генерични (генериращи съдържание) модели в ежедневната им работа, като инструменти, които помагат в нея. 

    Всички ние ще трябва да сме много по-мнителни към съдържанието (снимки, текст, видеа), което консумираме онлайн, както и към произхода и целите му, защото фалшиво съдържание ще се създава по-лесно от всякога за формиране или развиване на определени обществени нагласи. 

    Регулации (ЕС вече има предложен т.н. EU AI Act) ще се породят от масовата употреба на модели, както за цели на автоматизация, така и за зловредни цели. 

    Препятствията за възползване от потенциални слабости по линия на киберсигурност (използване на парче отворен код, върху който се градят публични системи за анализ на слабости чрез AI модел, да речем) ще бъдат много по-малко, което може да доведе до зачестяване на различни типове кибератаки. 

    Преди години имаше сериозна публичност около blockchain. Отчасти защото се виждаха резултати от някои специфични употреби на технологията, и отчасти, защото имаше масово неразбиране какво е това. 

    Сега масовата истерия е гарантирана, но необоснована най-вече защото бариерата за разбиране на потенциалните употреби на технологията е много ниска. Всеки може да ползва чат и същевременно това как работи той е до голяма част мистерия – този път истинска. Дори и самите създатели на подобни модели не могат да обяснят в детайли как работят те. Всички параметри, които се настройват в резултат на обучението и на база, на която се вземат решения за генериране на текст, са около 175 милиарда при моделите от генерации на ChatGPT 3 и 3.5. За сравнение, човешкият мозък има само около 86 милиарда неврона (под половината) и въпреки това не можем да си обясним някои взети човешки решения. :)

    Самата група модели от това поколение (ChatGPT 3.5) са следствие на еволюция и упорит труд на някои от най-добрите изследователи от почти десетилетие насам (ChatGPT 2,3, 3.5). Това, което ги отличава, е, че за пръв път се доближават до човешко генерирано съдържание в широк спектър. 

    Има известни рискове при модели за генериране на съдържание, създадени и развивани с обучение за подсилване от човешка обратна връзка, като ChatGPT – те обикновено клонят към крайности.  Това е желано, когато искаме те да генерират най-ефективния код за дадено решение, но при генериране на съдържание за човешка употреба те формират крайни възгледи по теми. Добър пример е предишен опит на Microsoft по темата - Tay.ai. 

    Друг проблем е начинът, по който се генерира съдържанието, като се оценява как най-вероятно трябва да продължи определен текст. Това води до редица ситуации на създадено експертно съдържание (в области като физика, математика, история и други), което е напълно или частично грешно, но звучи убедително, защото моделът се опитва да е максимално полезен в генерирането на текста, без да се фокусира върху достоверността му. 

    Как ChatGPT ще промени работата на ИТ професионалистите и ще се отрази на ИТ сектора?
    Работните места на ИТ професионалистите са в безопасност (може би с изключение на тези, които няма да ползват AI инструменти за помощ) най-малкото защото непрофесионалист не може да поиска подходящ код, да прецени адекватността на решението в ограниченията на дадения домейн или система, както и да инкорпорира готовия код в съществуващ такъв или да обезпечи качеството му, или работеща инфраструктура за него. 

    Също така работещи инструменти на темата като GitHub Copilot вече съществуват от 2021 г. и тепърва се очаква масово приложение в сектора. 

    ChatGPT ще отвори вратата (както Tesla при автомобилните производители) за специализирани модели като част от различни аспекти на дизайна, разработката, тестването, поддръжката и мониторирането на софтуер. Тези модели ще добавят към услугите на големи компании, предлагащи облачни решения – други просто няма да могат да ги изпълняват, както вече споменах. 

    Когато трябва да предполагаме за бъдещи събития (никой няма повече от предположения – въпреки съществуването на множество гадатели, отказващи да печелят от лотариите), предпочитам да използвам метода на Рей Курцвайл и да екстраполирам тенденции при данни, които вече имаме. 

    Най-добрите предположения колко софтуерни инженери има в света, са за около 26,9 милиона души в световен мащаб, основно в САЩ, Индия и Европа (над половината от всички). Прогнозите са, че тази бройка ще се увеличи на около 28,7 милиона души през 2024 г., или с около 6,7% на годишна база.  А по сегашните трендове  нуждата от софтуерни инженери се е увеличила с около 17% за последната година според Opportunity Desk. 

    Иначе казано, имаме нарастващо търсене, което не може да бъде удовлетворено от значително по-бавен растеж на предлагането на подобни услуги в световен мащаб и то в части на света, които са демографски стагниращи. Дори и Индия е с 2,05 деца средно на жена за 2020 г. – при 2,1 прието за поддържаща населението раждаемост, и този коефициент намалява с всяка година. 

    Търсенето на каквито и да е кадри ще става все по-трудно решим проблем за всички сфери на бизнеса, но при софтуерните инженери разликата между търсене и предлагане в световен мащаб ще се увеличава по-бързо от повечето други индустрии. 

    Самото търсене на специалисти ще се засилва, защото дигитализацията има характеристики на вирусен растеж – днешната дигитализация на системи, процеси, бизнеси и сектори поставя натиск върху недигитализираните, които, от своя страна, взаимодействат с тях да се дигитализират, за да работят ефективно и безпроблемно с вече преминалите пътя на цифровизация такива. 

    Софтуерният бранш изисква много фактори, за да се реши проблемът с недостига на квалифицирани кадри за дигитален инженеринг. Те скоро няма да се появят в региони като Африка, където в следващите 50 години ще е съсредоточен все по-голям дял от младото население в света. 

    Конвергенцията на всички тези фактори вече довежда до натиск за автоматизиране на всички аспекти на трудa, но и този на инженерите в дигиталния сектор. Примери за отговори на тези предизвикателства са low-code платформите, както и инструменти за асистирано генериране на код. Това е естествен процес и с времето той ще се ускорява, както и внедряването на технологии, които дават решения в тази посока. 

    Вижте по какви проекти работи Scalefocus в България

    Вижте профила и актуалните позиции за работа на Scalefocus в JOBS.bg

     

    ВИЖТЕ ОЩЕ КОМЕНТАРИ В РУБРИКАТА КАКВО ЩЕ ПРОМЕНИ ChatGPT:

    Димитър Георгиев - Мениджър „Информационна сигурност“ в Мнемоника
    Виктор Цветков - CTO на Телерик Академия
    Атанас Райков - Вицепрезидент във Viber
    Борис Христов - Основател на 356labs
    Светлин Николаев - Директор „Иновации и UX“ в Progress
    Бьорн Стансвик - Founder & CEO в МенторМейт
    Боян Кроснов - Chief of Product в StorPool
    Веселин Арнаудов - Директор на Advanced Development Center към Office of the CTO във VMware
    Алексей Рубцов - Изпълнителен Директор на Luxoft България
    Боян Шейтанов - Ръководител на проекти и екипи в Astea Solutions
    Иван Ангелинин - Технически Директор на Cosmos Thrace
    Стоян Дамов - Съосновател и СТО на Tick42
    Михаил Панайотов - CTO на TechPods
    Веселин Борисов - Tech Lead в Devision

    Нагоре
    Отпечатай
     
    * Въведеният имейл се използва само за целите на абонамента, имате възможност да прекратите абонамента по всяко време.

    преди 10 часа
    България постигна пълна дигитална трансформация в здравеопазването за 3 години
    За по-малко от 3 години общият брой на издадените електронни рецепти надхвърля 54 млн.
    преди 10 часа
    ЕБВР инвестира 15 млн. евро в Eldrive
    Компанията ще добави 7400 станции за зареждане
    преди 11 часа
    преди 13 часа
    Дори получено на грешен имейл искането за изтриване на лични данни е задължаващо
    Вижте повече за казуса, по който в Холандия наложиха глоба от 6 хил. евро на агенция за подбор
    преди 14 часа
    Унгарска комания ще стартира в Стара Загора производство на автомобилни платки
    Друг унгарски инвеститор ще произвежда слънчеви батерии до Силистра
    преди 15 часа
    dormakaba открива център за бизнес услуги и разширява завода си в България
    Местният екип ще нарасне спрямо сегашните 260 служители