Учи ли се нетуъркингът и какви са основните заблуди за него?

Таня Терзийска - Кариерен Консултант. Снимка: Личен архив

Таня Терзийска е Кариерен Консултант, притежава GCDF сертификат и магистърска степен по кариерно консултиране. В професионален план се вълнува от темите за изграждане на networking мрежи и управление на кариерата. По призвание е „свързващ“ човек, който обича да изгражда разнообразни общности. Понастоящем Таня е ментор в програма за отговорност Stretch Program, където помага на различни хора да изградят полезни навици за балансиране между работа и свободно време. Водещ е на подкаста Отначало – житейски промени и дръзки кариерни решения. Организатор е на събитията BookTalks (резюмета на бизнес книги) и Кариерна закуска (дамски общности за кариерна подкрепа).

С Таня разговаряме по темата нетуъркинг. Вижте първата част от интервюто тук.

Таня, има ли „училище“ за добри нетуъркъри?
Най-важното училище е семейството – да се насърчават разговорите, свързването на членовете на едно семейство помежду си. Ако си стоим в една стая и не правим нищо заедно, не си споделяме преживяванията от деня. Ако не вечеряме осъзнато без телефони на масата, то няма как да се научим, че е приятно да общуваме и да споделяме. Ужасявам се по ресторантите с деца, които биват хранени без никаква наслада към храната, докато гледат телефон, защото така изискват по-малко внимание от родителите си. Вярвам, че пълноценното време със семейството, комуникацията по време на хранене са първите и важни уроци, за да изградим желание и осъзнатост да се свързваме с хора в бъдеще. 

Когато едно дете няма възможност да се заяви/да се представи, а получава етикет от родителите си, че той или тя е много срамежлив. Няма срамежливи деца, децата са естествено любопитни и добронамерени, има родители, които не са им вдъхнали увереност, че няма нищо страшно и лошо да си кажем името, когато ни попитат. 

Свободната детска игра в квартала също е част от житейското училище, което ни подготвя да изградим умения и нагласа да се свързваме с различни хора. 

В по-голяма възраст участието и тестването на различни занимания, кръжоци, клубове в училище и университет, Алумни организации, бизнес и социални клубове, хобита, спортни активности, доброволчество.

Добротата и емпатията са най-добрите учители за хора, които искат да развиват отношенията си с различни хора. 

Кои според теб са основните заблуди за нетуъркинга?
Да говориш повече, отколкото да слушаш – това е обичайна заблуда, че по-екстровертните хора са натурални нетуъркъри. Това са предимно по-екстровертни и/или егоцентрични хора, които имат нужда да се изтъкват и да не останат незабелязани, но те често не се вълнуват от хората, с които са заобиколени. 

Никой не ме заговаря на събитие – много хора не успяват да се възползват от ползите на различни събирания и специализирани събития, защото очакват хората да подходят към тях и пропускат да са проактивни със заговарянето, воденето на интригуващ разговор.  

Ако имаш стабилна нетуъркинг мрежа – имаш достъп до много услуги, придобивки. Много хора си живеят с погрешната мисъл, че към мрежата от контакти се подхожда егоистично. „Сега обръщам внимание на някого, после ще му поискам услуга“ – това може да работи 1 – 2 – 5 пъти, но тези хора бързо разкриват егоистичната си природа и не успяват в дългосрочен план да развият пълноценни отношения с хората. Да грабим с шепи. Хората, които са добри в изграждането на отношения, по-скоро се опитват да са полезни на социалния си кръг, а не егоисти. Книгата на Адам Грант „Дай и ще получиш“ е много добра отправна точка към промяна на нагласата за принципите на нетуъркинга.  

Това е дарба – не може да се научи, защото това е вроден талант. Нищо подобно – неуъркингът е съвкупност от социални умения и всичко може да са научи, да се развие и непрекъснато да се усъвършенства. 

Нямам време да обикалям по събития! Развитието на нетуъринг мрежа, не изисква еднократно отделено време, то е въпрос на поведение, а не зависи само от мястото или специално събиране. 

Нямам с какво да заинтригувам хората, за да ми обърнат внимание! Това е въпрос на лична самооценка. Ако тя е ниска – да, това затруднява социалното общуване, но ако работим по линия на това как да повишим увереността си чрез трупане на позитивен опит и постижения в личен или професионален план, то това ще въздейства благоприятно върху умението ни да се свързваме с хората. Да не забравяме, че колкото повече се интересуваме от събеседника си, толкова по-интересни ще изглеждаме в неговите очи. 

Има ли нетуъркингът негативни страни/носи ли рискове за кариерата? 
Рисковете, според мен са да не успеем да развием нетуъркинг мрежа, да знаем, че е важно и се амбицираме, но да станем  жертва на егото си, на желанието си да доминираме над хората и на страха си от отхвърляне. 

Ако не успеем да изведем в отношенията си нашата автентичност. Ние не сме автентични, когато се опитваме да влезем в рамките на някаква роля, вярвания, че работната ни позиция ни носи някакъв статус и това е важно за някого. Изграждането на нетуъркинг мрежа минава преди всичко през човешкото, а не през статуса на работната ни позиция. Никой не се вълнува от професионалиста, а от човека по време на среща, на събирания и събития.  Някои хора смятат, че ако следват дадени стереотипи (така се държи един какъв си мениджър или собственик на нещо…), това ще им даде самочувствие, признание и авторитет, а това поведение често отблъсква хората, които искат да се свържат с нас. Опити  да се имитира някой, който смятаме, че е добър в това да изгражда социални кръгове – винаги си личи и изглеждаме като лоши копия без собствена представа и желание да се свързва с хора.

Прекалено високо его е пречка към създаването на контакти, както и при изграждането на пълноценни отношения. 

Смятам, че за нашата кариера ползите от нетуъркинга са огромни. Кариерата ни не може да се развива пълноценно, да се чувстваме реализирани и удовлетворени, ако ни липсва нетуъркинг. Смятам, че има рискове само ако не успеем да развием умения, ако не сме постоянни и ако сме прекалено егоистични. 

Може ли добрият нетуъркинг да бъде полезен иснтрумент в ръцете на HR професионалиста?
Разбира се! Представям си, че забележителните HR-и умеят да поддържат връзката между ръководството на дадена компания и нейните служители, са хора с отлични умения за нетуъркинг. Те би следвало да са „свързващи хора“ ( Гладуел – книгата „Изключителните“). Тънката нишка на тази позиция е умението за свързване, способни са да водят пълноценни разговори и да градят стъпка по стъпка отношения с колегите си. 

HR-ът може да развива нетуъркинг мрежа в компанията си, както във вертикален план, така и в широчина по звена и отдели, които нямат допирни точки на бизнес процесите. В много компании има HR Partners, които се специализират във връзката с определени дивизии или бизнес направления. 

HR-ът е изключително важно да изгражда нетуъркинг мрежа извън рамките на компанията, в която работи. Това ще му помогне да изгражда партньорски и строго профилирани професионални контакти с колеги, за да обменят решения на  работни казуси, да обсъждат добри практики и най-вече да разширяват мирогледа си, което да спомогне внедряването на по-качествени политики, усещане за пълноценност и устойчивост на негативни реакции от служителите, и професионална принадлежност, което спомага да поддържането на увереност.