вторник, 10 декември 2024   RSS
    Барометър | Региони | Компании | Лица | Назначения


    3012 прочитания

    Ето колко хора и колко често използват е-подпис у нас

    Вижте и какви са основните мотиви и спирачки пред ползването на е-подписа в България
    27 октомври 2022, 14:56 a+ a- a

    Електронният подпис се превръща в основен начин на удостоверяване на самоличността в най-близкото бъдеще. В това са убедени над 80% от запитаните, за които дигитализацията на услугите е ключова при използване на банкови операции и административни услуги. Тези тенденции в нагласите на обществото бяха обобщени в национално проучване, проведено от Маркет Линкс по поръчка на БОРИКА АД, през месец май 2022 г. сред 628 лица над 18 г., използващи или имащи намерение да използват удостоверителни услуги, по метода на онлайн анкета.

    „За екипа на Маркет Линкс проучването беше изключително интересно, тъй като отразява динамичната промяна в нагласите и намеренията за използване на електронни услуги, и в частност електронен подпис, в последните няколко години“, сподели Добромир Живков, управител на Маркет Линкс.

    Проучването обхваща двете основни електронни услуги – квалифициран електронен подпис (КЕП) на хардуерен носител, който е добре познат на пазара от близо 20 години и неговият облачен/мобилен вариант, при който идентификацията, подписването и изпращането на документи се случват само с мобилно устройство.

    Кумулативният резултат на проникването на КЕП и Облачен/Мобилен КЕП е около 15% или между 755 000 и 950 000 души. Социо-демографските профили на двете групи потребители са до голяма степен сходни. Въпреки това, може да се заключи, че облачният/мобилният подпис е с малко по-млада възрастова структура и с по-нисък относителен дял на заетите в бюджетната сфера. По-младите дигитални поколения по-лесно усвояват нови за пазара услуги, докато в същото време се превръщат във важен сегмент от икономически активното население.

    Данните сочат, че най-разпространените дигитални услуги сред целевата група са онлайн разплащанията (86%) и електронното банкиране (84%). Тяхното масово приложение се отчита при заявяване на административни е-услуги, както и при онлайн кандидатстване пред банкови или застрахователни институции. Тези тенденции показват високите нива на дигитална култура сред хората, които използват електронен подпис.

    Анкетираните заявяват, че отново биха подновили или закупили хардуерен електронен подпис (81%) и облачен/мобилен подпис (66 %) през следващите 2 години.

    Според честотата на използването се набелязват и важни разлики в моделите на употреба на КЕП и Облачен/Мобилен КЕП. Хардуерният подпис има превес и тежест в професионалната сфера, докато Облачният/Мобилният КЕП се използва основно за персонални цели. Именно поради тази причина и данните отчитат двойно по-често използване на КЕП (30%) веднъж седмично за разлика от Облачен/Мобилен КЕП (15%) за същия период.

    Използването на онлайн административни услуги и комуникацията с държавни институции са сред най-силните мотиви, които за момента привличат хората към електронния подпис. Все повече нарастват и желаещите да използват и допълнителни услуги на централната и местна администрация. Над 63% от изследваните мислят, че ако самите държавни институции предлагат отдалечена идентификация и подписване, те биха били по-сигурни. По този начин доверието би се повишило и притесненията на много желаещи да използват електронен подпис и отдалечена идентификация вероятно ще отпаднат. При масово въвеждане на електронни услуги за 77% от запитаните, облачният/мобилният електронен подпис ще е най-логичен и естествен избор за взаимодействие с тези институции.

    Нарастващ интерес към електронните услуги отчитат и от БОРИКА, един от водещите доставчици на удостоверителни услуги у нас с бранда B-Trust. „Това, което е ценно за нас като обратна връзка от потребителите е, че B-Trust е най-разпознаваемият бранд електронни подписи у нас със 76% подпомогната познатост, както и че 78% от клиентите биха се възползвали отново от услугата. Това говори за изключително високите нива на лоялност към бранда и към компанията като цяло“, сподели Нели Йоловска, главен директор „Продажби“ в БОРИКА.

    В проучването 72% от клиентите на облачен/мобилен електронен подпис споделят, че са ползвали услугата при взаимодействие с държавна институция или частна организация, в процес по отдалечена идентификация и подписване на документи. Данните отчитат още, че 55% от хората нямат никакви притеснения да използват отдалечена идентификация със селфи и снимка на лична карта, а близо 60% дори смятат, че електронният подпис и отдалечената идентификация допринасят за повече сигурност в интернет.

    Като най-значими стимули за използването на Облачен/Мобилен КЕП, респондентите изтъкват удобството за подписване през смартфона, без необходимост от допълнително устройство (24%), както и приемливата цена на услугата (17%).

    Сред бариерите пред употребата на облачен/мобилен подпис са опасенията за сигурността (35%) и изискването за изпращане на селфи и снимка на личната карта (17%). Бизнес организациите също все по-активно търсят съвременни инструменти за отдалечено привличане и комуникация с клиентите си.

    Наскоро Банка ДСК анонсира решение за онбординг на бизнес клиенти, базирано на отдалечена идентификация и подписване от БОРИКА. „Клиентска регистрация и откриване на фирмена банкова сметка, които традиционно отнемат повече време, вече се случват в рамките на до 20 минути, благодарение на съвременните решения за установяване на самоличност от разстояние. Услугата по регистрацията е Е2Е онлайн, като по този начин предоставя на мениджърите лесен и бърз достъп до гамата от фирмени продукти, развивайки по съвременен начин бизнеса си през електронните канали на банката“, сподели по време на събитието Маргарита Томова, Старши Мениджър дигитални продукти в Банка ДСК.

    Цялостното изследване за нагласите на обществото показва категорично, че електронните подписи са категория с потенциал за растеж и все повече хора са убедени в използването им в бъдеще. Тенденцията за по-широко навлизане на е-услугите е устойчива. Нейното развитие може да бъде допълнително стимулирано от въвеждането на дигитализирани услуги в централната и местна администрация. С навлизането на такива цифрови услуги в държавните институции ще бъде разширен и обхватът на разпространение на облачния електронен подпис.

    Прогнозите на анализаторите сочат, че онлайн услугите ще привличат все по-често хората, заради удобството на отдалечената идентификация и широките възможности за свободен избор. Предимството на дигиталните услуги се оценява високо, тъй като хората могат по всяко време и от всяка точка на света да ползват удостоверителни услуги, да извършват нужните им онлайн справки или разплащания в реално време, без да се съобразяват и да са зависими от работното време на институциите. Като основни стимули за използването на електронния подпис се посочват удобството и бързината, като същевременно се гарантират висока сигурност и надеждност.

    Нагоре
    Отпечатай
     
    * Въведеният имейл се използва само за целите на абонамента, имате възможност да прекратите абонамента по всяко време.

    преди 17 минути
    Димитър Радев, БНБ: Облагането на свръхпечалбите на банките носи сериозни рискове за икономиката
    Надяваме се да бъде взето балансирано решение, което ще бъде в полза на всички, коментира Петя Димитрова, председател на Асоциацията на банките в България
    преди 4 часа
    Проучване: Големите компании очакват над 24 млн. евро ръст на приходите от въвеждане на нови финансови технологии до 3 години
    Едва 1/3 от финансовите лидери вярват, че наборът им от софтуер и технологии е в крак с нуждите им и ще може да поддържа бъдещ растеж. отчита доклад на Payhawk
    преди 4 часа
    Лабораторният комплекс на София Тех Парк ще предоставя услуги за бизнеса
    Достъп до високотехнологично оборудване и консултантски услуги ще могат да получат микро-, малки и средни компании
    преди 4 часа
    МФ внася бюджет 2025 с 3% дефицит и ръст на максималния осигурителен доход
    По-висок акциз за алкохол и цигари, данък 15% при недекларирани доходи: вижте още какво предвижда държавния бюджет за догодина