понеделник, 03 октомври 2022   RSS
    Барометър | Региони | Компании | Лица | Назначения


    2812 прочитания

    Люк Ван Гуул: INSAIT трябва да стане Кеймбридж на Източна Европа

    Задачата ми е да изградя световни таланти в областта на компютърното зрение в INSAIT – един от най-известните учени в света на изкуствения интелект пред Economy.bg
    11 юли 2022, 11:25 a+ a- a

    Преди дни стана ясно, че проф. Люк Ван Гуул, световноизвестен професор и един от най-цитираните учени в сферата на машинното самообучение и компютърно зрение, ще се присъедини към екипа на INSAIT – Институт за компютърни науки, изкуствен интелект и технологии в София. Неговото привличане ще позволи на INSAIT, част от Софийския университет, а с това и на България, да се развие и установи като световен център в една от най-стратегическите научни и технологични сфери – изкуствения интелект. INSAIT беше открит на 11 април 2022 в София, като скоро след това обяви своята докторантска програма. Присъединяването на белгийския професор става възможно, благодарение на финансовата подкрепа на водещата българска IT компания SiteGround. Тя ще осигури възнаграждението на проф. Ван Гуул в размер на 4 милиона лева за период от 5 години.

    Белгийският учен Люк Ван Гуул е дългогодишен професор във водещия европейски технологичен университет – швейцарския ETH Zurich, и ръководител на Лабораторията за компютърно зрение в Цюрих, както и ръководител на изследователска група в областта на компютърното зрение в KU Leuven, Белгия. Проф. Ван Гуул е съосновател на 12 стартиращи компании (assaia, Endosat, eSaturnus, Eyetronics, Fashwell, GeoAutomation, kooaba, Parquery, Procedural, segments.ai, Sensifai, upicto). Благодарение на тези успешни стартъпи технологични гиганти като Nvidia, Apple и Facebook откриват свои подразделения в Цюрих. Професор Ван Гуул има над 160 000 цитата, което го прави един от най-цитираните учени в света в сферата на изкуствения интелект.

    Каква ще е ролята на белгийския професор в INSAIT, какви курсове ще води и откога, какъв е потенциалът на българския център по изкуствен интелект, какви са основните приложения на компютърното зрение, как то помага на автономното шофиране, кога ще видим първите самоуправляващи се коли по улиците в Европа, как учен може да се превърне в успешен предприемач и какво спъва стартъпите в Европа – тези и други въпроси коментирахме с професор Люк Ван Гуул.

    Люк, защо решихте да се присъедините към INSAIT?
    Крайно време е да се отключи огромният талант в Източна Европа. Доколкото ми е известно, INSAIT е първата инициатива, която прави това с наличието на критична маса зад себе си. Вместо талантливите хора да се чувстват сякаш трябва да отидат в чужбина, ние искаме те да имат алтернатива и да останат тук, както и да привлечем хора от целия свят!

    Каква ще бъде Вашата роля? Какви курсове ще водите и откога?
    Основната ми задача е да изградя в INSAIT група на световно ниво в сферата на компютърното зрение. С това идва и преподаването на специални курсове в тази сфера. В идеалния случай бих планирал курс през пролетния семестър на 2023.

    Как виждате потенциала на INSAIT?
    Нека да вземем ETH Zurich като пример. Ролята на този швейцарски университет е много по-голяма от осигуряването на едно добро образование. Той се превърна в място, което привлича световни изследователски центрове, включително лаборатории на Google, Apple, Microsoft, Facebook и други. Често стартиращите компании на ETH Zurich са в основата на създаването на тези лаборатории. Кеймбридж в Обединеното кралство би бил друг такъв пример. INSAIT трябва да се стреми да играе подобна роля на водещ център в Източна Европа.

    Кои са най-големите приложения на компютърното зрение?
    Труден въпрос, тъй като приложенията са огромни. Нека не забравяме, че зрението е най-важното сетиво на хората. Половината ни мозък работи с визуална информация. Ако искаме машините да помагат на хората, трябва да им осигурим визуални способности.
    По отношение на приложенията на компютърното зрение представете си автономното шофиране, подобряване качеството на снимките и видеоклиповете на вашия мобилен телефон, подбор и препоръка на филми, които искате да гледате, анализ на медицински изображения и т.н.

    Какво може и какво не може да направи машинното зрение?
    Има ограничения за това, което сме постигнали досега. На първо място, сегашните ни модели са леко наобратно. Това означава, че процесът започва с определено изображение, след което постепенно започваме да извличаме все по-сложни характеристики на изображението, за да завършим накрая с решение, като например кой обект или какво всъщност виждаме. Но човешкото зрение непрекъснато връща информация от „по-високи“ нива, подпомагано от контекстуална информация, ако мога така да се изразя. Такъв тип обратна връзка все още не е характеристика на настоящите ни системи. Това възпрепятства способността на моделите да достигнат до истински холистичен резултат. Вторият проблем е, че истинската интелигентност не е само да знаеш много, но всъщност да знаеш, когато не знаеш. Настоящите системи често нямат отговора „не знам“. Вместо това те могат да „изплюят“ безсмислен резултат, когато се сблъскат със ситуация, за която не са били обучени.

    По какъв начин компютърното зрение подпомага автономното шофиране?
    Системите за компютърно зрение могат да осигурят постоянно цялостно внимание. Хората са склонни да се фокусират върху отделни елементи по време на шофиране и нямат подобно холистично възприемане на общата картина. Компютърното зрение може да предостави информация за заобикалящата среда, как се движат други обекти спрямо колата, колко далеч са тези обекти и т.н. Освен това системите за компютърно зрение не скучаят и не заспиват.

    На какъв етап сме по отношение на автономното шофиране? Скорошно изследване сравни „интелигентността“ на самоуправляващите се коли с тази на 7-месечно дете в полза на бебето. Каква е Вашата позиция?
    Очакванията бяха доста завишени преди няколко години, във време, когато някои производители на автомобили повярваха, че е по-важно да са първи, вместо да бъдат най-безопасни. Въпреки че предпочитам да се кача на модерна автономна кола, отколкото на такава, управлявана от 7-месечно дете, проблемът е, че винаги има непредвидими ситуации, за които системите не могат да бъдат обучени. Хората по-добре знаят какво да правят в такива случаи.

    Кога ще видим първите автономни коли по улиците в Европа?
    Въпросът е по-скоро в нивото на автоматизация. Това не е въпрос „всичко или нищо“. Нивото на подкрепа за водачите се увеличава непрекъснато, например колата да разпознава пътните знаци или ограничението на пътната лента. Това вече го имаме и днес. Основните технологии са тези, от които се нуждаем и за автономното шофиране.
    Можем да очакваме, че напълно автономното шофиране ще бъде достъпно първо за някои райони, например участъци от магистрали без твърде много изходи или входове. Безопасността на автономното шофиране ще трябва значително да надхвърли тази на човешкото шофиране, преди да бъде прието. Хората ще бъдат по-толерантни към инцидентите, причинени от човешки грешки, отколкото в резултат на повреди на автономни автомобили.

    Вие сте съосновател на 12 стартъпа. Как един учен може да стане успешен предприемач? Какво е необходимо, за да се направи подобен преход?
    Важно е инженерите да разберат, че не е достатъчно да имате добър продукт. Този продукт трябва да бъде представен на пазара с ясното разбиране на нуждите на клиентите. Затова от голямо значение е навреме да бъдат включени хора с различни от техническите умения.

    Кои са най-големите предизвикателства пред стартиращите компании в Европа?
    Наличието на рисков инвестиционен капитал все още е доста ограничено, ако се сравни със ситуацията в САЩ или Китай. Ранната капитализация на европейските компании често е доста слаба, което затруднява завладяването на пазарен дял в критичен момент.
    Важно е младите предприемачи да се фокусират върху продукта и клиентите. Европейските предприемачи твърде често трябва да се съсредоточат върху това как да затворят следващия кръг на финансиране след успешно финализиране на предходния.
    Вторият аспект е, че в САЩ е по-лесно да се намерят „умни пари“. Инвеститорите разполагат с опитни мениджъри и мрежа от много полезни контакти. Това често липсва в Европа. Не на последно място, бих искал да спомена, че най-новата вълна от компании за deep learning зависи изключително много от наличието на данни, и то в големи количества. GDPR може да бъде огромно препятствие за преодоляване. В Европа някои хора изглежда вярват, че регулациите помагат за създаването на възможности за малките компании. В действителност те помагат на големите играчи да отблъснат малките новодошли.

    Интервю: Детелина Калфова

    Нагоре
    Отпечатай
     
    * Въведеният имейл се използва само за целите на абонамента, имате възможност да прекратите абонамента по всяко време.

    преди 4 часа
    Над 75% от заетите у нас работят в малки и средни предприятия
    МСП генерират 66% от добавената стойност в икономиката
    преди 5 часа
    Сливанията и придобиванията в световен мащаб със спад
    Тенденцията за понижаване продължава трети пореден месец
    преди 8 часа
    Индийската централна банка отново повиши лихвеният процент
    Увеличението от май насам е с общо 190 базисни пункта
    преди 9 часа
    Инфлацията в Еврозоната достигна 10% през септември
    Най-висок темп на ръст има енергията, чиято инфлация достига близо 41%, според данни на Евростат
    преди 10 часа
    Газпром прекрати доставките на газ за Италия
    Причините изглежда са регулаторни промени в Австрия, откъдето страната получава руско синьо гориво