четвъртък, 07 юли 2022   RSS
    Барометър | Региони | Компании | Лица | Назначения


    1865 прочитания

    Знаем твърде малко неща за света около нас

    За жените в науката, следващото поколение български учени и рисковете за човечеството разказва проф. Ана Пройкова
    14 април 2022, 11:12 a+ a- a

    Ана Пройкова е професор по атомна и молекулярна физика, доктор на физическите науки, доктор по ядрена физика и преподавател във Физически факултет и във Факултетa по математика и информатика на СУ „Св. Климент Охридски“, председател на Националния съвет по нанотехнологии, ръководител на лаборатория по високопроизводителни изчисления в „София Тех Парк“ и една от основателките на Българския център на жените в технологиите.
    Била е стипендиант на програмата „Фулбрайт“ в Чикагския университет, изследовател в Университета на Нагоя, гост-професор във Вашингтонския университет в Сиатъл, Католическия университет в Льовен-ла-ньов, Националния университет на Сингапур, Изследователския център в Гуан-Джу (Република Корея), в Националния университет „Чунг-Ксинг“ (Тайван) и в Университета „Бен Гурион“ в Негев (Израел).
    Проф. Пройкова е и носител на световни научни награди от САЩ, Япония, Сингапур. Освен това тя е зам.-председател е на Научния комитет по възникващи и идентифицирани нови здравни рискове (Scientific Committee on Emerging and Newly Identified Health Risks (SCENIHR) към Европейската комисия.
    Съветник по въпросите на нововъзникващите технологии, международното сътрудничество и джендър проблемите в програмата „Хоризонт 2020“. Проф. Пройкова е национален делегат в Европейския стратегически форум за научноизследователски инфраструктури (Генерална дирекция за научни изследвания и иновации на Европейската комисия), председател е на Стратегическата група за данни, изчисления и дигитални инфраструктури в Европейския съюз, член е на Програмния комитет по нанотехнологии, авангардни материали, биотехнологии, авангардно производство на програмата „Хоризонт 2020“. Член е на редакционните съвети на Internet Journal of Molecular Science, Open Physics (раздел Atomic and Molecular Physics).
    Рецензент е на Европейски проекти за научни изследвания на Белгийския, Португалския и Испанския научен фонд. Нейни научни изследвания са финансирани от международни организации като NATO-CLG, NSF-US, the European Framework programs, Horizon2020. В началото на тази година проф. Пройкова е включена в списъка на международното издание на Forbes „50 над 50“ за Европа, Близкия изток и Африка (ЕМЕА).

    Economy.bg се срещна с проф. Пройкова, за да поговорим за жените в науката, за българските учени и следващото поколение такива, от какво има нужда науката в България, кои са най-големите рискове за човешкото здраве в следващите 10 години.

    Идвате от семейство на музиканти. Как се зароди интересът Ви към физиката?
    Той е късен интерес. Защото моят основен интерес беше математиката, но когато завършвах вече гимназия, в обсъждането с моята околна музикантска среда те стигнаха до извода, че ако изобщо ще ме подкрепят за нещо различно от музиката, е по-добре физика. Има едно голямо НО – в 11. клас един велик според мен физик, българинът Петър Райчев, направи школа по физика към този факултет. И с кандидатстване от типа на кандидатстудентското софийските ученици можеха да се явят на нещо като изпит за школа от 6 седмици. И всъщност там се появихме онези хора, които се знаехме отначало от математическите олимпиади, и така започна вече за мен разбирането, че физиката има нужда от езика математика, пък ние вече сме го научили. Така че това е финалът на цялата постановка как така съм във Физическия факултет.

    Какво се надявате да открие науката?
    Науката, това е познание. Т.е. ние знаем твърде малко неща за света около нас. В последните стотина години хоризонтът ни се разшири изключително много с космическите изследвания и със способността да обикаляме Земята за кратко време. Така че в рамките на една година, можете да минете във всички интересни кътчета по Земята – във всяко кътче, в което не е стъпвал човешки крак, се открива нещо ново. Т.е. науката, научното познание, се обогатява непрекъснато. Това вие можете да ми кажете, че то си го има и науката открива неща, които не са били в нашия сейф с познание.

    Но това, което аз очаквам, е ние да видим, да разберем тези неща. Защото едно е да ги опишеш: „аз видях“, друго е да кажеш: „аз разбрах“ и накрая като римляните да кажеш: „аз си отидох“( veni, vidi, vici). Можем да си отидем, ако това, което виждаме, не искаме да го виждаме, ако нямаме достатъчно подготвеност, за да разберем от къде да подходим това ново нещо да влезе в нашите разбирания и в последно време ние, физиците, започваме с голяма ревност да откриваме, че хората много по-малко се интересуват от научните открития в областта на физиката, отколкото в областта на биологията. Защо казвам с ревност? Защото миналия век си е бил векът на физиката и откритията, свързани с това, което физиката е дала, оттам инженерните науки, оттам компютърните науки, но 21-я век, както пише във Факултета по биология, на вратата пише „21. век – векът на биологията“. За мен това беше малка изненада в 2002 г., но сега след 20 години си мисля, че биологията стана толкова съществена за научното познание, защото взе методологията на физиците, познанията на химиците, достиженията на медицината, която за мен като личност, не е наука.

    А какво е?
    Медицината е дейност, изключително необходима за човешкото здраве. Тя колекционира познание. И ако го колекционира правилно, това познание, събрано в книги, след това служи на лекарите да прилагат натрупаното познание за неочаквани случаи. Да обясня защо не е наука. В науката има повторяемост – веднъж разбрал нещо и като си го написал как става, при какви условия какво се получава – аз като го направя, вие прочитате това, което съм написала, вие го правите и получавате резултат, който е същият или с малка корекция, защото много трудно се поставят същите условия. В медицината нещата ги видяхме в последните 3 години. Ние сме тук няколко души в тази стая, при едни и същи условия, при една и съща обстановка.
    Ако се появи въпросният, стреснал света, вирус, който е един от хилядите, ние, които сме заедно тук, реагираме по различен начин. След което лекарите имат протокол, както ние физиците имаме протокол, протокол, в който пише кога какво се лекува. И ако погледнете истинските резултати, ще видите, че всеки човек е реагирал различно на лечението. От тази гледна точка медицината за човек като мен, който е свикнал да работи с 4 закона, всъщност 3, четвъртият после ще го добавим, не смята, че може да влезе в това устойчиво място, което ние използваме. Трите закона са законите на Нютон: закон за запазване на енергията, който след това е използван многократно, закон за запазване на импулса, това е линейният импулс и закон за запазване на ъгловия момент, или това е въртящият момент. Целият свят се описва от това, с голямо приближение, разбира се. Но ако тези 3 закона, особено законът за запазване на енергията, стоят пред вас, вие ще знаете как да пазите масата, ще знаете как да общувате с обществото, защото там влиза и гравитацията.

    Какъв съвет бихте дали на всички момичета, които искат да се занимават с наука, или за които науката е интересно поприще?
    Първо, кураж да не се отказват, когато баба им, леля им или някоя учителка кажат: „Това не е за теб“. Това, което ще кажа на момичетата, е да следват това, което им харесва, но в науката има едно нещо, което е по-различно от свободното съчиняване на стихове. Докато, ако имате дарба да пишете добре и имате усет към езика, който ползвате и имате чувственост или размисъл, стиховете ви ще се получат, без да сте изчели цялата литература за писане на стихотворения. Вярно е, че когато искате да придобиете мащабно присъствие, сигурно ще ви се наложи. Не зная, това теоретично го казвам.

    В нашите науки физика и математика има необходим дълъг процес на образование, на усвояване на технологии, на техники и на изключително много трудни понякога за нашия мозък да възприемат, ще ги нарека забрани, но това са закони. Всъщност една жена, на която ние много дължим, казва се Еми Ньотер, по време на Първата световна война е доказала една теорема, която се нарича Зарядова инвариантност и вероятност по отношение на четност и на време – произведението на тия три операции е равно на минус едно. И всъщност това, което тя е доказала толкова векове по-късно, че обръщането във времето е свързано директно със закона за запазване на енергията.
    Следователно нашата над 100 години „битка“, диспут с математиците какво е Еми Ньотер за света – математичка, Германското математическо дружество се казва „Еми Ньотер“, или физичка, каквато ние твърдим, защото тя е дала много на физиката, т.е. на нашето разбиране на околния свят. Тази жена е била дълго време неприемана във Френската академия, защото е жена. И чак когато се е чула репликата „извинете, Френската академия не е мъжки клуб“, по-точно е било казано „мъжка баня“, чак тогава тя е приета в Академията. Това е преди има-няма 110 г.
    Та момичетата трябва да бъдат подготвени, както и момчетата, да вложат много време в това да усвоят една устойчива база, с която могат след това да си служат и да бъдат добри.

    Във Ваше интервю казвате, че липсата на достатъчно жени в инженерните дисциплини е сериозен проблем. Защо?
    Ще започна от лесното за разбиране. Сега ми е малко далеч тук телефона, за да ви покажа едно нещо, което обикновено показвам. Първата трудност за липса на жени инженери в технологиите беше забелязана, когато започнаха да произвеждат мобилни телефони. Изведнъж се оказа, че за голяма част от жените той има нужда от 2 ръце. Това звучи малко като шега, но е от времето съвсем наскоро – 2012 г. Това звучи шеговито, но има изключително много технологични неща, при които, липсата на жени в тази инженерна дисциплина, води до това, че не са съобразени с необходимостите и разбирането дори и за естетика. Ние, както аз казвам, сме различни.
    Ако бяхме еднакви, нямаше да има жени и мъже. По-нататък има още нещо, което е свързано с медицината. Млади сте, слава богу, никога не боледувайте, така казвам, но ако влезете в истинска аптека, истинска означава такава, която се поддържа от добра фармация, има освен одеколони и дезодоранти за мъже и за жени, има антибиотици за мъже и за жени, има комбинация от витамини и минерали за мъже и за жени. Причината е, че нашите организми имат нужда от различна подкрепа. А другият проблем е, че жените имат различен поглед към новото от мъжете. Липсата на жени дори и в нашия сектор, води до това, че има задачи, особено и в областта на нанотехнологиите, пък и на ядрената физика, които бяха решени едва когато жени се включиха – Лиза Майер, реферирам към нея. Ние се допълваме взаимно и когато вие изключите едната допълваща компонента, вашият пъзел няма да стане.
    Науката е нова дейност на хората и страда от липса на жени заради това, че допреди около  150 години, жените не са имали достъп до образование. Следователно на вас ви трябват няколко поколения от образовани хора, жени, които да открият онова, което представлява за тях интерес и съответства на това, което те могат. Но липсата им трябва да бъде по някакъв начин идентифицирана и това не е задача за едно поколение. Това е задача за всички поколения, докато минат 2000 години. 

    Като учен, работил по целия свят, от какво смятате, че има нужда науката в България?
    Правилно казахте. Науката в България, по-скоро аз ще я преформулирам научните изследвания в България, защото съм един от адвокатите на това, че няма българска, френска и германска наука. Науката е познанието за човечеството. Научните изследвания в България имат нужда от устойчиво финансиране на научните изследвания, защото няма нищо по-страшно от това да получите голяма сума пари, да изградите лаборатории, независимо дали е микробиология, дали е физика, дори и математика, и те имат лаборатории, и по средата на научното изследване да се каже: „Ами дотук беше финансирането, вече няма“.
    Това е изключително тежък момент, защото понякога са минавали 2-3 години, и започвате всичко отначало, а през това време хората в другите държави, с които сте били заедно, са минали години напред. Ако има нещо, което аз считам, че е много голям проблем в нашата държава, е „равномерното“ разпределение на средства за всичко. Т.е. „всеки получава по малко“ от моя гледна точка е крайно недостатъчно.
    Това, което е необходимо да се направи и някой да поеме на гърба си тегобата да каже: „Е, ние се интересуваме от този сектор“, няма да споменавам имена, за да не се обиди някой, „затова имаме средства и имаме устойчивост 10 години да го подкрепяме. Изпратете Вашите ученици от гимназиите да се учат. Обучавайте ги в университетите“ и на 5-ата година от започването на размисъла за този сектор вие имате едновременно лаборатории и кадри. Ето това ни липсва.

    Според Вас възможно ли е да се постигне във всички научни сектори у нас?
    БАН има 43 института. И всички се оплакват че нямат пари, защото наистина пари няма. Някой трябва да ги изкарва. Трябва ви изключително добре функционираща индустрия, за да можете да получите средства. Нашата държава в последно време няма индустрия, има обслужване. С обслужване вие получавате пари, които задоволяват главно тези, които предлагат услугите и много малко натрупват толкова големи средства, че да може да се отделя за научното развитие.  Когато имате милиарди, това става, но когато нямате, е проблем. 

    Когато излезе класацията на Станфорд за учените по света, стана ясно, че има български учени в топ 10%, в топ 5% и дори в топ 2% на най-добрите учени в света. Вие като учен с международен опит как виждате българските учени в международната научна общност?
    Ами добре поставихте въпроса и вие частично си отговорихте. Обаче погледнете кои са тези български учени, на каква възраст са и кога те са показали, че са част от световната наука. Те са горе-долу в моята възрастова група, т.е. те са по времето, когато в социализма имаше изключително фокусирано индустриално развитие в точните науки. И погледнете кои са. Това са  химици, физици, главно от моя университет, защото отговорът е този – не можеш да бъдеш добър, ако нямаш условия.
    Нашите учени са добри. Питайте ме обаче къде са следващото поколение учени.

    Къде са?
    В Станфорд. 

    Защо?
    Защото ние ги изпуснахме. Аз поемам голяма част от вината като поколение, но аз самата заминах за Щатите и мислех да не се връщам.

    Изпуснахте ли ги или ги изгонихме?
    Аз лично мога да кажа за себе си, че съм подпомагала заминаването, защото не може да отидеш на хубаво място без подкрепа, и много се гордеех. Сега не се гордея, защото тези хора щяха да бъдат тук една много хубава прослойка, но това, което вие казахте, дали ги изгонихме – да обществото си загуби индустриалните основи и те не можеха да получат такава финансова подкрепа. Тази година смятам да си правя годишнина от изпращането на първите студенти, които ще дойдат през юни. Вече пълни професори в 20 американски университета и ще правим честване. Те много се интересуват от това, което става в България. Говоря само за хора, останали в областта на физиката. Има много, които също са заминали, аз не ги знам, защото нещо им се е случило или не са били просто в най-близък план до мен. Дали сме ги изгонили... Ще отговоря с тъжно изречение: „Не сме готови да ги приемем“.

    В свое интервю казвате, че „животът в Европа е между пет и седем пъти по-бавен от този в Америка, а ние в България сме три пъти по-бавни от Европа“, какво имате предвид?
    Веднага ще дам пример, откъдето стартирах. Една моя колежка от Физическия факултет замина в Америка, в Ню Орлиънс, заедно с мъжа си, след като беше работила тук, точно в тази катедра по квантова електроника, за кратко и замина. В един момент спечели грант в UK, и издържа 2 месеца и се върна обратно в Ню Орлиънс с една огромна статия с точни примери колко всичко е по-бавно в Европа, специално в UK спрямо Америка и че тя не може да си губи времето да стои там. След което аз вече бях заминала за Щатите, питах я: „Ти сега тука какво ми казваш, че не трябва да се връщам?“. Тя каза: „А ти какво искаш? В UK е 3 пъти по-бавно, а в България е минимум 10 пъти по-бавно всичко, което правиш“.
    В България имаше режим на водата, а аз бях в Чикаго, където водата се лее отвсякъде, и тя казва: „Я пусни крана и виж дали ти тече вода. Я се обади на мъжа си и го питай в София имат ли вода.“ Това беше шеговито, но ние понякога в България от желание да бъдем изпълнители на запетайките на закона, нарушаваме основните правила, защото не сме се научили, че времето определя много процеси в нашия живот. Не може да чакате 6 месеца да ви доставят, за химиците говоря, химикал, който ви е трябвал вчера. Не може да чакам, за моите студенти има 4 монитора, още не са пристигнали компютрите към тях.
    Има само 1 компютър с 1 монитор, останалите стоят и чакат. Това всичко е толкова по-бавно според мен, защото онази прослойка, която управлява процесите на организацията на работата, работи до пенсия. Аз също трябваше да работя до пенсия, обаче ме научиха, че без да имаш проект, без да имаш начало, развитие и край, работата до пенсия няма кой знае каква стойност. И това е едно от нещата, което прави по-бавен живота при нас. По-бавно е всичко. Не само защото нашият манталитет е, нали знаете шеговитата фраза „Ако работата е бърза, някой ще я свърши, а ако не я свърши, значи не трябва“.

    Какво Ви мотивира да продължавате да работите? Какво е работата за Вас?
    Работата за мен е животът. Аз на няколко пъти си мисля: „Край, от утре вече няма да работя. Легитимна съм да си стоя вкъщи и да си чета книжки“. Обаче започнахме този проект, на който сега съм научен директор УНИТе, който е за изграждане на Център за върхови постижения между 5 университета – Софийския, Технически университет – София, Шуменския, Бургаския и Русе. Това е една изключително предизвикателна задача, защото ние не сме се научили да имаме Лига на университетите. Мога да кажа, че сме първопроходци, защото в рамките на нашето законодателство всичко пречи. И до края на този проект, който свършва догодина 23-а 31 декември, ще работя за неговото, надявам се, успешно приключване или най-малкото успешната основа да създадем. Много голяма мотивация са ми, разбира се, студентите, които всяка година се появяват някои, за които си заслужава човек да бъде на работа. 

    А какво ще се случи, когато проектът приключи?
    А, ще продължим. Ние сме обещали. Когато сме писали проекта, сме обещали, че ще търсим финансиране да продължи работата. Може би хората ще бъдат по-малко, защото сега са 209 души. Може би ще останат ¼ по моята оценка, но това пак е достатъчно. 

    Вие сте  председател е на Научния комитет по възникващи и идентифицирани нови здравни рискове към ЕК.

    Да. Към човека и околната среда.

    Какви рискове грозят човечеството в следващите 10 години?
    Ей това над вас е един голям риск. Ако погледнете, аз стоя на забранената лампа там, на бюрото ми, която в Германия се продава под формата на отоплително тяло. Синята светлина от изкуственото осветление е един от огромните рискове. Ние сме между 10 и 14 човека, работим по тези въпроси за LED-овете. LED – Light Emitting Diode и всъщност, за да получим тази светлина, която има претенции, че е бяла, принос има синия LED, този диод, който излъчва синя светлина. Без тази синя компонента, не можете да го постигнете. От друга страна обаче, синята светлина се разпознава от нашия мозък не особено добре и има хора, между които вече почвам да се причислявам и аз, които много трудно заспиват, след като са стояли с компютъра на корема си или на такава светлина. Аз затова си я спестявам, защото това безсъние ни пречи.
    Другият риск са изобщо електромагнитните полета, които са много широко разпространени заради телефоните ни. Затова се правят специални инсталации. Електромагнитните полета са проблем. Скенерите, които се използват на летищата, аз казвам само нещата, по които аз съм работила. Понеже съм физик на мен са ми такива. Другите колеги, които са химици, се занимават с химическите съставни примерно на онова пластмасово шишенце за вода и т.н. Нашият Комитет изследва новите технологии и как те въздействат в дълъг план на човешкия организъм, а от известно време и околната среда. Имаше отделен комитет за околната среда, но ни събраха заедно, защото е ясно, че човешкият организъм и околната среда взаимно си влияят при това невинаги по най-добрия начин.
    Изобщо това всичко са нови технологии, които ние можем да ползваме. Те са много полезни, но трябва да бъдат изучени изключително подробно – на кои групи как въздействат и какъв контрол да се направи.

    Какво предстои за Ана Пройкова?
    Лично на мен ми предстои една много голяма битка, за която ми обещаха, че няма да имам устойчива подкрепа. Софийският университет е определен като един от 8-те университета в Европа, който ще развива нова магистърска програма, пилотна, която се нарича Европейски магистър за HPC (High Performance Computing). И битката е вътрешна, защото външната я спечелихме. Проектът е финансиран, бяхме във Франция.
    Осемте университета си представиха програмите и привлекателността, така че тук ще трябва да убедя колегите, защото по една програма се работи с големи екипи, ние в момента сме малък брой хора. И те като чуха, че имам край на контракта с университета, поне засега започнаха да се разпадат леко. Така че сега ми предстои неясната битка да събера екипа и да започне изграждането на тази програма, която трябва да мине през всички български закони, за да стане част от образователния процес. Така че това ми е малката битчица. Да, малка е, но много се надявам, че ще бъде добре. Вие сте си избрали професията, но пак на вашата възраст хора, които дори имат една магистратура, ще имат възможност да получат още една.
    Много важно е, че пилотният проект, който е 4 години, започна на 1 януари, студентите ще получат стипендия за своето обучение, която ще им стигне за живеене, за плащане на образователната такса и за пътуване между университетите, защото няма всеки университет сам да обучава. Ние ще бъдем със Сорбоната и с Германия засега и сме вече с Испания – Барселона, там е Политехниката в Барселона. Т.е. тези студенти ще имат възможност да си избират курсове тук и там, знае се колко кредита къде трябва да получат и накрая ще получат един много широк образователен бекграунд, за да имат визия за това какво да правят. Мисля, че си заслужава още малко усилия.

    Нагоре
    Отпечатай
     
    * Въведеният имейл се използва само за целите на абонамента, имате възможност да прекратите абонамента по всяко време.

    преди 12 часа
    МЗ: Възрастните най-активни при поставянето на втори бустери
    Над 4200 са общо всички поставени втори бустерни ваксини у нас
    преди 13 часа
    ЕК ще представи през лятото правила за въвеждане на напълно автономни коли в ЕС
    С новите мерки за безопасност се очаква до 2038 да бъдат спасени над 25 000 живота и да се избегнат поне 140 000 тежки наранявания
    преди 13 часа
    59% от компаниите у нас продължават с плановете за териториално разширяване
    50% от ИТ лидерите в България споделят, че планират да изместят повече бизнес функции към облака, показва проучване на Equinix
    преди 14 часа
    преди 14 часа
    ЕП призна газа и ядрената енергия за зелени
    Решението може да влезе в сила от 1 януари 2023
    преди 14 часа
    Exacta Solutions отваря нов офис в София
    Начело на офиса в София е Росица Великова