неделя, 02 октомври 2022   RSS
    Барометър | Региони | Компании | Лица | Назначения


    879 прочитания

    Проект предвижда до 200 000 лв. годишно стипендия за магистратури в чужбина

    След завършването си студентите ще трябва да се върнат в България
    06 април 2022, 11:03 a+ a- a

    Снимка: iStock

    До 200 000 лв. на година за магистратура в някое от най-престижните висши училища в света могат да получат български студенти, ако след завършването си се върнат да работят в България. Това предвижда проектът на Национална програма „Фонд „Стефан Стамболов“, който беше публикуван за обществено обсъждане

    Целта на Фонд „Стефан Стамболов“ е да осигури достъп на българи с доказан потенциал до образование във водещи чуждестранни институции за висше образование. Те ще придобият умения, свързани с професиите на настоящето и бъдещето и ще приложат опита си в България. Придобитите по време на обучението в чужбина знания, умения и компетентности, както и разширеният им мироглед, могат да допринесат за развитието на българската икономика и на обществото като цяло.

    Срокът на новия фонд е тригодишен, като всяка година за стипендии ще се отпускат по 2 млн. лв. Първите магистратури в топ университети в чужбина ще бъдат финансирани още от академичната 2022/2023 г. Ще бъдат проведени три кампании за подбор на кандидати, като във всяка от тях ще бъдат одобрени по 10 студенти. 

    Преди да заминат, те ще подписват договор с българската държава. Той ще ги задължава да се върнат в страната до шест месеца след завършването си и да работят тук на трудов или граждански договор в продължение на поне три години. Ако не го направят, ще трябва да възстановят стипендията със съответната лихва. 

    Стипендиите ще покриват транспорта до чуждестранното висше училище, таксата за обучение, разходите за наем, медицинска застраховка по време на обучението. 

    Кандидатите трябва да са български граждани, да имат завършена бакалавърска или магистърска степен, придобита до пет години преди конкурса за финансиране, в професионално направление, съответстващо на желаната магистърска програма. Необходимо е също успехът от дипломата им да е минимум много добър 5,00, а познанията по езика, на който ще се следва, да отговарят поне на ниво В2. Предимство ще бъде, ако бъдещите магистри не са учили в чужбина и имат професионален опит в избраната от тях специалност.

    Стипендиите за предстоящата академична година ще се отпускат за магистратури в университетите от топ 15 на четирите водещи световни класации на висши училища, актуални към момента на разработване на програмата: CWUR, QS World University Rankings, Shanghai Ranking's (The Academic Ranking of World Universities – ARWU) и The Times Higher Education World University Rankings. Списъкът се актуализира всяка година преди началото на кампанията. В списъка тази година са Harvard University САЩ, Paris-Saclay University във Франция, University of Tokyo в Япония, University of Cambridge, Великобритания, National University of Singapore, ETH Zurich - Swiss Federal Institute of Technology, Швейцария. 

    Очаква се подборът да започне през юни т.г. Трите етапа ще включват разглеждане на документи, представяне на видео визитка и провеждане на индивидуално интервю. 

    Нагоре
    Отпечатай
     
    * Въведеният имейл се използва само за целите на абонамента, имате възможност да прекратите абонамента по всяко време.

    30 септември 2022, 17:06
    Invest Sofia даде зелена карта на 2 компании
    Зелените карти дават възможност за бърза писта при административно обслужване на компаниите
    30 септември 2022, 17:01
    Радев и Алиев обсъдиха българския бизнес да получават газ директно от Азербайджан
    България, Румъния, Унгария и Словакия предлагат да транзитират още азерски газ за Европа
    30 септември 2022, 11:04
    Google обещава да създаде 20 хил. работни места в Гърция
    Технологичният гигант ще създаде два центъра за върхови постижения в Солун и Патра
    30 септември 2022, 10:06
    ЕП ще обсъди отново влизането на България в Шенген
    Понастоящем всички държави членки на ЕС с изключение на България, Хърватия, Кипър, Ирландия и Румъния са част от Шенгенското пространство