понеделник, 03 октомври 2022   RSS
    Барометър | Региони | Компании | Лица | Назначения


    7172 прочитания

    Финансова независимост и ранно пенсиониране - възможно ли е в България?

    Стойне Василев разказва за движението FIRE, защо човек трябва сам да взема решенията за своите пари и защо инвестирането не е сложно
    17 март 2022, 15:08 a+ a- a

    Стойне Василев е независим личен финансов консултант, инвеститор, автор на бестселъра „Умни пари“ и председател на УС на Българска асоциация на личните финансови консултанти. Стойне има повече от 15 години професионален стаж на високи позиции във финансовата сфера.

    Economy.bg се свърза с г-н Василев, за да ни разкаже повече за движението FIRE (бел.ред.: от англ. – financial independence and early retirement – финансова независимост и ранно песиониране). Говорихме за финансовата независимост, за необходимостта от промяна на мисленето, финансовото образование, нуждата всеки сам да поема отговорност за себе си и действията си, свободата и къде се крие щастието.

    Какво представлява FIRE?
    FIRE е движение, което е от началото на 90-те години, в Щатите се заражда, като за основоположници се считат авторите на книгата „Твоите пари или твоят живот“ и те въвеждат термини като финансова свобода, ранно пенсиониране. Всъщност FIRE означава точно това – финансова независимост и ранно пенсиониране. Постепенно това движение набира все повече скорост първоначално в Щатите, след това в други западни страни, в Австралия също е много добре развито. От няколко години вече и в България все повече хора се стремят да постигнат тази финансова независимост и да не се пенсионират тогава, когато държавата им каже – на 62, 65, 70 или 75 години. Това движение има все повече фенове, които искат да излязат от една формула 40-40-40 – работим 40 години, по 40 часа на седмица, за да вземем накрая 40% от нашата заплата като пенсия.

    FIRE философия ли е, или е нещо като дългосрочен инвестиционен план, или и двете?
    FIRE е много повече от дългосрочен инвестиционен план. По-скоро е философия. Това, което аз прилагам и разбирам на база всички източници, които съм чел и гледал, по-скоро е насочено не толкова към парите и инвестициите, а към свободата. В моя финансов план сме заложили с моето семейство, първо, финансова свобода, т.е. да можем да имаме достатъчно средства, за да правим това, което решим. На второ място, това е географската свобода, да може да допринасяме, да работим от място, от което решим, независимо дали е в България, или в чужбина. Третият вид свобода е времева свобода – да можем да си подреждаме приоритетите. Т.е. който иска да работи следобеда или сутрин, или през нощта, или в събота, или 2 дни да почива, или 1 месец да почива, след това да работи. Тези 3 типа свобода са много характерни за движението FIRE и наистина в основата стоят не толкова парите и финансите, въпреки че се казва финансова свобода и финансова независимост, а по-скоро наистина онова чувство на свобода. Тук обаче възниква един друг казус, защото много хора, изморени от работата, много бързо се отказват, защото тази философия е свързана с това да знаеш какво ще правиш, когато постигнеш финансовата свобода. Има хора, които са я постигнали и много бързо се отказват и се връщат към предишния си ритъм, защото това просто не е за тях. Така че, преди да тръгнем изобщо към FIRE и към постигането на тази финансова независимост, е добре да помислим какво бихме правили след това – дали ще пътуваме, дали ще се отдадем на някакво хоби, или какво ще правим. Ето сега е много популярно и в България – все повече хора напускат големите градове и отиват в по-малки. И НСИ го показа в последното преброяване, че над 200 000 души са отишли от по-голям град в по-малък или в някое село. Има дори такива общности, които се създават в села, близо до големите градове, именно от привърженици на FIRE, за които свободата е много важно нещо, не е толкова парите.

    Част от необходимите неща включват застраховане и инвестиции и ако предположим, че един средностатистически човек може да се справи със застрахователната част, то за инвестициите е нужно повече. Не трябва ли човек да е икономист, или поне финансист, за да може да инвестира така, че да има печалба?
    Това е един от големите митове, който върлува не само в България. Да, наистина на първо място е застраховането, тъй като това е защитата. Това е първото нещо – да изградим един добър авариен фонд от поне няколко месеца да имаме напред средства. Следващото нещо, както вече казах, е заделянето. Това е много по-трудно, отколкото инвестирането. Човек, който досега не е спестявал, изведнъж да заделя нещо с неясната идея, че трябва да инвестира, при това дългосрочно и да получи резултати, които невинаги зависят и от него, е много трудно. От моя гледна точка спестяването и заделянето са нещо, което е много по-трудно, отколкото инвестирането. Следващото нещо е да вложим парите ни в истински активи. За съжаление, в България, според различни статистики, от 100 лв. 97 се насочват към банкови депозити, които в момента са с нулеви лихви. Освен това банковите такси и комисиони се увеличават и тук, когато добавим близо 10% официална инфлация, неофициалната и личната инфлация е много по-висока, се получава нещо абсолютно нелогично и безсмислено – да си държим парите в банките. За съжаление, наистина малко хора инвестират в истински активи и това е на база народопсихология, на база миналото ни, на база на това, че инвестициите не се учат и изобщо как работят парите, но това са технически знания. Няма нищо сложно и човек не е нужно да е учил икономика или финанси, за да започне да инвестира. Иронията, че аз и в средното образование учих финанси, и във висшето също учих икономика, но се научих да инвестирам реално, когато завърших университета и това беше свързано най-вече с практика. Практика да започвам да инвестирам в акции, тогава беше най-лесно и най-просто и с най-малки суми, а и нямаше много други възможности. Сега имаме огромни възможности. Буквално човек с едно мобилно приложение, което може да се ползва и от дъщеря ни е на 8 години и тя може да го ползва, можем да си купим акции на големи американски компании. Когато аз започнах, това не беше възможно. Има фондове, които инвестират в стотици компании, дори не е нужно ние да избираме тази компания. Имаме възможност да избираме различни криптовалути, различни ценни метали, имоти можем да инвестираме, дори да нямаме десетки хиляди евро и да купим някакъв гараж или имот в София, Пловдив или другите големи градове, а можем да го направим буквално с 200 лв. и да инвестираме в имоти в цяла Европа. Това са т.нар. Crowdfunding платформи за инвестиране в имоти. Така че това са технически знания. Добре е човек да има тази основа, която да показва как работят парите, какво е кредит, какво е инфлация, да е запознат. Аз, на първо място, казвам – преди да инвестира човек 1 лев в нещо, да разбере как работи тази инвестиция. Не е сложно. Сега буквално в нашия джоб е цялата информация на света. Ако човек иска да разбере как работят, да кажем, взаимните фондове, може – има курсове, книги, безплатни материали – как работят акциите, как да си изберем акции, какво е криптовалута. Има много информация. Не е нужно да знаем всичко и да предвидим всички негативни сценарии, преди да инвестираме, защото най-голямата полза или най-голямото научаване, идва от опита, т.е., когато вече инвестираме. Така че добре е да разберем как работи пазарът и основните елементи от него, но следващото нещо е да го направим. И нека да започнем с минимална сума. Не съм фен на това, много хора имат големи спестявания и влагат всичко в един актив, който дори не познават толкова добре. Нека започнем с 50 лв., 100 лева, колкото е минимумът за съответната инвестиция и след това да надграждаме. Това намалява доста и стреса и напрежението. Когато станем по-уверени, нека да увеличим да станат 200-300-500-1000 лева и след това да увеличаваме самата сума, колкото повече разбираме и колкото по-уверени ставаме. Аз вярвам, че ние сме отговорни за управлението на нашите пари и най-добре се грижим за тях. Естествено, можем да вземем съвети или да чуем и другите хора какво ни казват от финансовите институции, от инвестиционни посредници, от различните медии, но накрая трябва да вземем сами решението, защото никой няма да каже: „Извинявай, ти загуби пари, аз сгреших“. Не. Ние си носим отговорност за това, така че много е важно да натрупаме опит и да си вземаме сами решенията. Нещо, което се е променило от света на нашите баби и дядовци и родители – тогава имаше държава, която се грижеше за нас, осигуряваше ни, след това ни даваше пенсия. Сега вече всеки сам се грижи за настоящето и за бъдещето си. Може би нашето поколение ще е първото, което ще остане изобщо без пенсии. Тази система като цяло вече не е актуална и това не е само в България, защото има много повече хора, които са пенсионери, на социални помощи, деца, студенти, които не работят, от тези, които плащат осигуровки и това ще рухне в един момент. Сега се дотира от държавата през нашите данъци, а не само от осигуровки, но в един момент няма да можем да си плащаме тази цена. Така че от нас зависи ние да си осигурим бъдещето и това е не само във връзка с FIRE движението. Хората там поемат отговорност за собственото си бъдеще – кога да се пенсионират. Не на 65, а аз имам клиенти, последното момче, за което се сещам, на 21 години. То каза: „На 30 години аз искам да достигна финансова свобода“. Направили сме добър финансов план и най-вероятно ще го постигне. Дали ще е след 9, след 11-12 годинив зависимост от ситуацията нещата се случват. Клиенти, с които съм започнал да работя преди близо 10 години, вече постигнаха финансова свобода. Да – имаха късмет, защото последните 10 години бяха най-добрите в за фондовите пазари, доза късмет имаше, но нещата се случват, така че ние трябва да поемем отговорност за нашето настояще и нашето бъдеще.

    Може ли един средностатистически служител да постигне FIRE? Вие сте финансист и предприемач и освен че имате план, който следвате, имате основата да си изготвите плана и да си го следвате, имате достатъчно познания и средства, за да можете да го осъществите. Теоретично възможно ли е един човек, който работи на някаква средностатистическа работа и която не е във финансовия и икономическия сектор, от 9 до 17, да може да си позволи това нещо? Например от Плевен?
    Когато аз започнах и разгледах за Щатите, за съжаление, за България нямаме такава точна статистика, за мен беше много изненадващо и очаквах, че повечето хора са предприемачи, фрийленсъри, с високи заплати. Оказа се, че 90% от хората, които следват и след това постигат FIRE, са точно такива средностатистически служители, които работят от 9 до 17 или от 9 до 18. Дали може да постигне човек с една средностатистическа заплата? Да, това е възможно. Защо? Защото има различни нива на FIRE. Това не е свързано с богатството и с големи суми, които да даваме. Ако едно семейство, да кажем, общите заплати в Плевен са 2000 лв. Да приемем, че двамата работят за 1000 лв., имат едно дете. За начало можем да започнем от това колко могат да спестяват. Много хора ми казват „Аз не мога да спестявам! Ето сега всичко поскъпна, инфлация“. Той обаче не знае реално какви са неговите разходи. И на база работата ми с хора и това, което съм виждал от различни изследвания, повечето си спомнят големите разходи, наум си водят някакъв месечен бюджет. Ако ти не си го записал, тези 2000 лв., не знаеш къде са ти отишли парите, ти не можеш да кажеш дали можеш да спестяваш, или не. На тези хора, които все пак не искат да се затормозяват, да записват касови бележки, разходи и т.н., предлагам един прост пример и един принцип по-скоро, който се казва „Плащай първо на себе си“. Това е най-простият принцип на света, когато получим заплата, от тези 2000 лв. да отделим 200 лв., които са едно много добро начало и да ги инвестираме. Аз не казвам, че става бързо. Дисциплината и търпението изискват време и сложната лихва. Съвсем просто казано – почти всички активи, които ние познаваме, работят на принципа на сложната лихва. По-скоро тези, които дават проста лихва са изключения и акции, и фондове, и крипто, и имоти – всички работят на принципа на сложната лихва. Тя обаче първоначално не се вижда. Защо? Защото дори да е 10% годишната доходност, която е абсолютно нормална, ако имаме 1000 лв., ще станат 1100 лв. Следващата година ще станат 1210, 1320, почти не виждаме този ефект на сложната лихва и нещата стават много бавно, много трудно и повечето хора се отказват. След 2-3 години, ако са доста търпеливи и дисциплинирани, се отказват, защото не виждат смисъл. „По-добре да се изхарчат парите и да не се занимавам.“ „Това е за някой друг.“ „Като му дойде времето, ще го мисля.“

    Но сложната лихва работи и нейният ефект се вижда може би на 5-6-7-та година, когато ефектът е много голям. Когато човек събере 100 000 лв., звучи много, но повечето хора имат възможност за 10 години да съберат такава сума и да инвестират. И ако човек има 100 000 лв., много хора ги имат само че те са в банки, и направи 10%, това са 10 000 лв. на година. Ако те харчат 1000 лв., вече са постигнали финансова свобода. Ако са събрали 200 000, пак при 10% 20 000 на година, това са вече по 1500 и не знам колко. Хубавото на FIRE е, че има различни нива. Преди 3 години мисля, че беше, преди инфлацията със сигурност, един съученик, който работеше като финансист в банка, срещнахме се и той каза: „Аз искам да постигна финансова свобода.“ Беше интересно, защото той и в момента живее в едно родопско село и реално тогава, преди 3 г., 800 лв. им стигаха на него и съпругата му, за да живеят. Т.е. дори с 800 лв. човек може да постигне тази финансова свобода. Разбира се може да е по-високо ниво, може да кажем 1500 лв., 2000 лв. И нещо много важно – в тези средства тук не се включва да спестяваме. Тук не се включват някакви извънредни или излишни, т.нар социални разходи. Когато работех, социалните ми разходи бяха много високи. Те бяха от типа, първо, за да стигна до работното място, след това дрехи, костюми, с които трябва да отида на работа, след това обяди с колеги. Събираме за рождения ден на шефа, на колегата – пак се дават. Събираме се с колеги след работа, това са пак социални разходи. И когато си погледна накрая на месеца, изобщо не бяха малко. Когато напуснах корпоративната сфера, те паднаха с близо 20-30%, без да правя нищо друго. Нямаше нужда да ходя на работа сутрин и вечер, когато са задръстванията, дрехите вече не бяха толкова важни – може да си работиш от вкъщи, от кафето, планината или морето, където искаш. 

    За Щатите почти всяка трета статия е „Кои са най-добрите градове, за да постигнем FIRE?“. И реално най-добрите градове, за да постигнем FIRE са малки градове, в които животът е много по-евтин, много по-спокоен. Ето ние не живеем в София и разходите ни са много по-ниски за същото качество на услугите и продуктите, които получаваме. Нямаме някакви проблеми като „Сега трябва да паркирам в „Синя зона“, „Зелена зона“ и много други неща, които не са важни и по-скоро отнемат време. Така че, ако се върнем в началото, това е философия. 

    За да не се окаже дали си струва, или не, аз давам един лесен как да кажа, тест, с който човек да прецени. Да направи един тест драйв – ако финансовата свобода свързва с живот, да кажем в някакво село, в някаква къща, да го направи за един месец. Има страшно много къщи, които се дават под наем в България и в чужбина също. За един месец да отиде. Ако това е за него – ОК да го прави. Ако иска да пътува – да пътува и да види дали това наистина е за него. Защото няма смисъл да минат 10-15 години, средният период е някъде между 15 и 20 години за постигане на FIRE. Когато го постигнеш, да кажеш: „Това ли беше? На мен не ми харесва“. От моите клиенти, които са постигнали финансовата независимост, има два типа хора. Едните, когато вече са го направили, продали са имот, или пък са купили нов имот с пасивни доходи, или някаква компания са продали, вече имат средствата, за да живеят, без да се притесняват за месечните им сметки – единият тип се отдават на почиване, на хоби. След 1 месец обаче се връщат горе-долу около 50%, казват: „Това не е за мен“. Намират си друга работа, друг проект, може би в различна сфера, нещо различно правят. Имам клиент, който от много висока позиция в голяма компания сега свири на саксофон в заведение. Което е много интересно. Това се случва в България и е абсолютно реална история. Каза: „Това ми харесва, няма проблем с доходите, аз не го правя за пари“. Има хора, които са продали голям бизнес, сега са стартирали малки проекти, които са социални , свързани с опазване на околната среда, с доброволчество, това им харесва. Те казват: „Аз не мога да бездействам. Трябва да направя нещо друго“. Другата част обаче след години тежка работа, много бърнаути, напрежение и стрес, те буквално казват: „Това е животът за мен. Не искам нищо да правя. Ето тази къща ми харесва. Искам да е спокойно“. Преосмислят си живота и важното е човек да е доволен – човек да знае защо го прави, за да може да си каже: „Да, това си струваше“. В нашето семейство ние сме от първия тип. Не се отказахме, когато видяхме финансовия план и цифрите, които ни показаха, че можем да живеем един доста дълъг период от време, без да работим. Всъщност си казахме, че ще почиваме 3 месеца и си почивахме 3 месеца – на море, на планина, на вилата. Беше приятно. Аз издържах някъде около месец и половина и се отказах. Казах: „Това не е за мен. Не се чувствам полезен. Не се чувствам по никакъв начин и за себе си и за другите“ и нещо, много важно, говорих с един по-възрастен човек. Той каза: „Добре, какъв пример даваш на децата ти?“. Преди 2 години е било. Каза: „Какъв пример даваш на семейството? Човек, който по цял ден нищо не прави, лежи си на плажа, във вилата. Те дъщерите ти така ли ще те възприемат?“. Това беше много преломен момент – първо примерът, който даваме на децата ни най-вече, на нас самите и на останалите, защото личният пример според мен е много важен. И второто – не се чувствах добре. И затова, ето и сега продължавам, по различен начин работя със сигурност – два дни в седмицата – различни са проектите, различни са нещата, но продължаваме да допринасяме за тази мисия да помагаме на хората да подобряват финансовата си грамотност, да живеят по-добре. Това го правим и от малко егоистични цели. Защо? Защото не искам хората около мен да мрънкат, да казват: „Тук нищо не става“, „България не е добро място“. А когато хората са доволни, щастливи, по-богати, те мислят по различен начин и вече тези дребните теми изчезват и започваш да се развиваш, да се самоусъвършенстваш. Имаме още доста дълъг път да изминем. Сега започнахме и с децата, защото установихме, че когато човек има тези вярвания, ограничаващи, и такива, които го блокират, е много трудно да се промени. Аз го осъзнавам, че това не е лесно и не мога да кажа, че човек, който досега е живял с едни разбирания, аз мога да го променя. Това не е невъзможно, защото аз съм се променил в много отношения, но е много трудно. Наистина е много трудно. Когато започна от децата, нещата стават доста по-лесно. Те живеят в един друг свят. Ние казваме, че е светът на възможностите, че има пари за всички. Между другото, се печатат всеки ден още и още пари. Така че пари има. Въпросът е да дойдат при нас. 

    Втората част от разговора на Economy.bg със Стойне Василев можете да намерите тук.

    Настоящата статия има единствено информационна цел, като не представлява инвестиционен съвет и не следва да бъде приемана като препоръка или предложение за сключване на сделки с конкретни финансови инструменти или други активи, нито като предлагане на друг вид инвестиционни услуги. Статията отразява личното мнение на автора/интервюираното лице, като не обвързва екипа на Economy.bg.

    Нагоре
    Отпечатай
     
    * Въведеният имейл се използва само за целите на абонамента, имате възможност да прекратите абонамента по всяко време.

    преди 4 часа
    Над 75% от заетите у нас работят в малки и средни предприятия
    МСП генерират 66% от добавената стойност в икономиката
    преди 5 часа
    Сливанията и придобиванията в световен мащаб със спад
    Тенденцията за понижаване продължава трети пореден месец
    преди 8 часа
    Индийската централна банка отново повиши лихвеният процент
    Увеличението от май насам е с общо 190 базисни пункта
    преди 8 часа
    Инфлацията в Еврозоната достигна 10% през септември
    Най-висок темп на ръст има енергията, чиято инфлация достига близо 41%, според данни на Евростат
    преди 10 часа
    Газпром прекрати доставките на газ за Италия
    Причините изглежда са регулаторни промени в Австрия, откъдето страната получава руско синьо гориво