сряда, 25 май 2022   RSS
    Барометър | Региони | Компании | Лица | Назначения


    1892 прочитания

    По всичко личи, че заплатите ще продължават да растат през 2022 г.

    За цената на труда, движението на заплатите, максималния осигурителен доход и покупателната способност пред Economy.bg разказва Адриан Николов, анализатор в ИПИ
    13 януари 2022, 11:59 a+ a- a

    Адриан Николов е икономист в Института за пазарна икономика (ИПИ). Той прави анализи в секторите образование, пазар на труда, бедност и неравенство, електронно управление, регионално развитие. Той е разработил калкулатора, който изчислява колко струва трудът на един работник на работодателя извън заплатата, включвайки всички скрити разходи. Свързахме се с него, за да ни разкаже повече за цената на труда, вижданията си за движението на заплатите у нас, нуждата от увеличение на максималния осигурителен доход, покупателната способност и др.

    Защо е важно да знаем каква е цената на труда?
    Смисълът на „цената на труда“ е да отидем отвъд брутната заплата и да включим максимално много фактори, които влияят на крайния разход на работодателя за труд – смените в празнични дни и уикенд, болничните, ваучерите за храна, извънредния труд. Всичките тези фактори остават скрити при анализа само на ниво брутна заплата, а могат да доведат до значителни разлики в крайната цена на отработен час. Това е и причината, поради която с колеги от Словакия, Чехия и Полша разработихме по обща методология калкулатори, които изчисляват именно възможно най-пълната „цена на работника“.

    За кого е важна тази информация?
    Инструментът е най-полезен за работодатели, които искат лесно да могат да достигнат до пълните разходи за работниците си, или пък да направят сравнение между различни модели на работа – със и без извънреден труд, да речем. От гледна точка на служителите пък е полезно да погледнат собствената си „стойност“ от гледната точка на работодателя, вместо да вземат предвид само нетната заплата, която получават в края на месеца. 

    От данните се вижда, че работникът в офис струва по-малко от работник във фабрика. Какви други разлики сте установили между различните професии?
    В случая разликите идват от добавянето на много смени извън „обичайното“ работно време, за които българският Кодекс на труда изисква повишаване на заплащането. Представените типови работници са само това – типови, и помоему би било най-полезно читателите да сравнят собствените си данни в изработения от ИПИ калкулатор.

    Къде стои България на фона на останалите 3 държави по отношение цената на труда?
    Сравнението с останалите държави, ползвали общата методология, сочи, че България е сред страните, където разликата между брутното заплащане и крайната цена на отработен час е относително по-малка. Това, от своя страна, означава, че регулаторната рамка носи със себе си по-малка тежест в сравнение, да речем, със Словакия. За съжаление, на този етап само четири държави ползват общия модел, което означава, че сравнителната му сила е относително малка. Амбицията ни е моделът да бъде приложен от още партньори в бъдеще, особено от Източна Европа, но на този етап сравненията са най-вече с познавателна стойност. 

    Според някои прогнози заплатите у нас ще растат с по-бърз темп спрямо този на инфлацията. Вие какво мислите по този въпрос?
    Ако съдим по данните за 2020/21 г., заплатите в България продължаваха да растат въпреки кризата, при това по-бързо от покачването на цените. Трябва да имаме предвид също, че прогнозите на основните институции са за забавяне на темповете на повишение на потребителските цени през 2022 г., но тук най-вече ще влияе динамиката на цените не енергоносителите. Въпреки това възстановяването на икономиката носи със себе си по-значително търсене на труд, което тласка нагоре и средното заплащане. Трябва да се има предвид и промяната по сектори – докато в ИКТ професиите, да речем, заплатите растат доста бързо, повишенията в преработването и търговията са по-скромни, и в този смисъл различните домакинства са засегнати различно от промените в заплатите и цените. На този етап обаче не можем да говорим за реално обедняване и спад на покупателната способност на заплатите. 

    Смятате ли че трябва да се увеличи максималният осигурителен доход? 
    Увеличеното на максималния доход е малко или много неизбежно – то обикновено следва промените в средните заплати с известно закъснение. Въпросът е по-скоро какво би направило правителството с повишените приходи от осигуровки – просто запълване на настоящите дефицити или реална реформа на публичните услуги, които се финансират с тях. 

    Tрябва ли да има формула за увеличение на заплатите?
    Формула за увеличение на заплатите е странно понятие – в крайна сметка те са плод на договорката между работодател и служител. Ако има нужда от формула, тя е за определянето на минималното заплащане, като вместо настоящите договорки в т.нар. „тристранка“ следва да се отчитат обективни икономически критерии – ръст на средната заплата, БВП, инфлация, безработица… Имаше такъв дебат преди началото на ковид кризата, но сега е утихнал, за съжаление.

    Каква е прогнозата Ви за ръста на заплатите у нас през 2022 г.?
    По всичко личи, че заплатите ще продължават да растат през 2022 г. на фона на икономически растеж и все по-голямо търсене на труд. Ръстът най-вероятно ще е по-значителен от този през 2021 г., но много зависи от новите вълни на коронавируса и потенциалните проблеми пред икономиката, които те вещаят. 

    Нагоре
    Отпечатай
     
    * Въведеният имейл се използва само за целите на абонамента, имате възможност да прекратите абонамента по всяко време.

    преди 8 часа
    ISLE Academy става отделно дружество на SofMedica Group
    Няколко от новите области на обучение за медицински специалисти обхващат предоперативната подготовка, наблюдението на случаи или дистанционното провеждане на обучения
    преди 9 часа
    Наблюдава се засилен поток обратно към мирните райони в Украйна
    Междувременно половината от хотелите ще оставят настанените при тях бежанци по новата правителствена програма
    преди 9 часа
    Телерик Академия обяви прием за обучение на продуктови мениджъри
    Това е единствената подобна програма за 2022 г., приемът продължава до 7 август
    преди 11 часа
    Асен Василев призова колегите си от ЕС за реални действия за борба с инфлацията
    Според вицепремиера и министър на финансите ЕК би следвало да разпредели финансовия ресурс според степента на зависимост от руски енергийни суровини, а не на база ефекта от Ковид-19
    преди 12 часа
    100 нови случая на Covid-19 у нас
    Общият брой потвърдени случаи на новия коронавирус у нас от началото на пандемията е 1 163 806