Питър Докър – вдъхновяващ лектор и навигатор в темата за лидерството, пред Economy.bg
На 18 и 19 ноември се провежда традиционната есенна конференция на Българската асоциация за управление на хора (БАУХ) на тема HR: Social vs Human Distancing. В програмата са включени международни експерти с широк поглед върху управлението на хора, както и български и чуждестранни HR мениджъри.
Сред лекторите, които ще чуем на конференцията в утрешния ден, 19 октомври, е Питър Докър – вдъхновяващ навигатор в темата за лидерството. Питър е съавтор на книгата „Find Your Why“ („Намери своето Защо?“), заедно със Саймън Синек и Дейвид Мийд, а наскоро излезе и новата му книга - „Leading from the Jumpseat“ („Лидерство от Скокседалка“).
Питър Докър има 25-годишен опит в Кралските военновъздушни сили и над 14 години опит като партньор и консултант на бизнеси по целия свят. Дни преди конференцията се свързахме с него, за да поговорим за лидерството, посланията в новата му книга какво всъщност ознавачава „да водиш от Скокседалката“ (Leading from the Jumpseat). Питър сподели интересни примери от своя летателен и лекторски опит и ценни уроци, приложими не само в бизнеса, но и в живота. Вижте първа част на интервюто ТУК.
Кой е най-ценният урок, които е научил от най-трудните ситуации в личния и професионалния си живот? Какво е общовалидно за лидерството, независимо от държавата, сектора или компанията, как можем да ръководим по-добре екипите си и какво ще чуем от него на есенната конференция на Българската асоциация за управление на хора?
Питър, сред многобройните Ви постижения са редуциране на инцидентите в газовата, петролната и минната промишленост, преговоряли сте с руснаците при падането на Берлинската стена и сте участвали в сделка за милиони долари на британското министерство на отбраната за придобиване на самолети. Какви уроци си извлякохте от всички тези изключително предизвикателни ситуации?
Когато прочетохте всички тези постижения, както ги нарекохте, прозвучаха доста впечатляващо, нали така? Но във всички тях аз се чувствах в много дълбоки води, на ръба на зоната си на комфорт. Прозвучаха ми така, сякаш не аз съм ги постигнал, защото в този момент си мислех само как мога да се справя с това. Смятам, че това е един от големите ми уроци. Моментите, когато израстваш и се развиваш, когато си на ръба на комфортната си зона и никак не ти е удобно, защото не считаш, че си подготвен или ти липсват умения, но въпреки това продължаваш напред. И мотивацията да го правиш е помощта, която оказваш.
Всички тези неща, които отбелязахте, по един или други начин са били в услуга на други хора, довели са до подобрение на ситуацията и до постигане на нещо повече. Когато попаднем в трудна ситуация, в която правим жертви или се чувстваме неудобно или неподготвени да се справим, смятам, че силата идва от това да сме в услуга на други хора. Това е нещото, което ни движи напред и това е един от най-големите уроци, които научих.
Има и друго нещо. Пътувал съм до 93 различни страни, включително и до България, за щастие. Срещал съм различни култури, работил съм в различни индустрии, с различни езици, но съм наясно, че въпреки многото неща, които ни разделят, има много повече неща, които ни обединяват. Независимо от нашия език, националност, убеждения... има толкова много неща, които ни обединяват. И това ми дава голяма недежда за бъдещето, защото в момента сме изправени пред много предизвикателства и пандемията е едно от тях. Това ме кара да вярвам, че ще се справим. Невинаги ще е по най-красивия начин и много неща ще се объркват по пътя, но съм обнадежден, че ще го преодолеем, защото има много повече неща, които ни обединяват, отколкото разединяват.
Имате наистина впечатляващ управленски опит на най-високо ниво в различни сектори, включително нефт и газ, строителство, минно дело, фармацевтика, банкиране, ТВ, филмова индустрия, медии, производство и услуги в над 90 страни. Можете ли да кажете къде, като индустрия и локация, е било най-трудно за Вас и защо?
Не мисля, че има индустрия или локация, която е била особено предизвикателна. Това, което смятам, е, че независимо за каква индустрия или компания става въпрос, всичко опира до хората. Хората са едни и същи. Това, което прави нещата лесни или трудни, е доколко са благосклонни хората, с които работя, как реагират и как гледат на себе си и на своята визия пред света.
Ще ви дам пример, за който пиша и в книгата си Leading from the Jumpseat. Работех с лидерския екип на много голяма компания и неслучайно не незовавам името ѝ. Това, което ме накара да пиша за тях, е, че при срещите с лидерския ѝ екип имаше толкова много его в залата. Его произлиза от гръцката дума за „аз“. Аз съм най-важен. И когато има много его, това пречи на хората да мислят за по-голямата картина и за останалите. При това положение напредъкът започва да се забавя. Това беше един от най-предизвикателните ми моменти, защото никой от хората в стаята не желаеше да остави егото си. Егото идва от зоната на страх. Започваме да изпитваме страх, когато усетим, че животът ни, средствата, позицията или репутация ни са застрашени. Когато животът ни е под заплаха - ако например излезем на улицата и видим задаващи се срещу нас коли, страхът ни кара да отстъпим назад и спасява живота ни.
Това, което обикновено се случва в бизнеса, е, че страхът се задейства, когато усетим заплаха за нашите средства, позиция или репутация. Тогава егото „повдига глава“ и идва страхът. Той се появява толкова често, колкото нашето его. Но ние винаги имаме избор. Да бъдем водени от страх или да бъдем движени от любов. Това, което измества егото, когато изберем любовта, аз наричам смирена увереност.
Смирена увереност означава да сме съвсем наясно със собствените си силни страни или в какво сме добри, но и спокойствието да слушаме другите. Вместо да мислим за себе си, ние служим на хората около нас. Абсолютно наясно сме къде отиваме, каква е голямата картината, каква е нашата мисия и сме готови да вземем решение, когато това е необходимо, но важното е търпението да слушаме останалите и да сме полезни.
Така че, когато сме водени от смирена увереност, тя ни дава достъп до противоотровата срещу егото. Тогава можем да постигнем голям напредък, както обяснявам по-подробно в книгата. Но егото е голям проблем и когато ме попитахте за най-трудните индустрии или страни, в които съм работил по света, в действителност егото се появява във всички части на света и във всички индустрии. От него зависи дали една задача ще е трудна или ще е трудно да се промени перспективата на хората. Ако егото ги контролира независимо от тяхната националност или индустрия, това е проблем.
Как да се справим с този проблем? Можем ли да овладеем егото си?
Това, което първо трябва да си изясним, е какво наистина има значение за нас. Какво е важно за нас като хора. Ще ви дам пример. За много от нас семейството е важно. Преди години моята съпруга ми се обади и ми каза, че е претърпяла катастрофа. Нищо не можеше да ме спре да тръгна към нея. Заразях всичко, напуснах къщата и потеглих към нея, за да ѝ помогна. Нямах представа каква ситуация ще заваря, когато стигна там, с какви предизвикателства или проблеми ще се сблъскам, но нищо не можеше да ме спре да отида. Защото семейството е важно. Но има и други неща, които са важни за нас в живота. Ако отделим време да се погледнем и да открием кои са те.
Ще видам друг пример - преди 40 години записах университет, за да уча компютърни науки и електронно инженерство. Нямах никакъв опит по тези предмети. Това, което ме мотивира да ги изучавам, беше, че по това време и двамата ми родители изгубиха работата си. Имахме много малко пари и аз си мислех, че тези дисциплини ще ми дадат най-добрия шанс да получа добре платена работа. Исках да помогна на моите родители, а не да бъда финансово бреме за тях. Това, което беше важно за мен тогава, беше да не бъда в тежест на други хора. Но по средата на моето университетско обучение се случи нещо друго. Фолкландските острови на юг в Атлантически океан, които са британска територия, бяха нападнати. Режимът, който нахлу в страната, наложи волята си над хората, които са приели да бъдат британски граждани. Това нямаше нищо общо с политика, а беше изцяло свързано с нещо друго, което е много важно за мен и това е принципът на взаимно уважение. Вярвам, че трябва да показваме взаимно уважение един към друг и това беше толкова силно в мен, че напуснах университета по средата на следването си, за да се присъединя към Кралските военновъздушни сили. Чувствах, че така ще мога да помагам на хора в подобни ситуации.
Така че има три неща, които са наистина важни за мен – семейството, да не бъда финансово бреме за други хора и взаимното уважение. Има и други, разбира се, но смисълът на всичко това е, че когато осъзнаем какво наистина има значение за нас, нещата, които разпалват огъня вътре в нас, можем да стъпим в неизвестното и да преодолеем каквито и предизвикателства да се изправят пред нас. И причината това да е толкова важно, е, че когато водим другите в неизвестното, когато нямаме отговорите на предизвикателствата, пред които се изправяме, тези неща, тези мотиватори ни подкрепят по пътя в тези времена на несигурност.
Така че, когато сме наясно какво наистина има значение за нас като личности, тогава имаме силата да водим екипи от хора по-добре. Особено когато нямаме отговорите на ситуацията, пред която сме изправени. Когато имаме тези ръководни принципи, тези неща, които ни палят дълбоко отвътре да преодоляваме предизвикателствата, пред които сме изправени, това е всичко, от което се нуждаем, за да стъпим в неизвестното.
Какво ще чуем от Вас на на есенната конференция на Българската асоциация за управление на хора?
Смятам, че идеята за Leading from the Jumpseat (Лидерство от Скокседалката) може да помогне на всеки от нас независимо каква роля играем, в каква индустрия работим и с кого работим. Може да ни помогне да ръководим собствения си живот, да бъдем по-добри родители, да ръководим всеки един екип. Ще говоря за три практики, които е добре да прилагаме, ако искаме да бъдем Jumpseat лидер. Първата се отнася до ангажираността и тя е тясно свързана с това, за което говорих преди малко. Да бъдем наясно какво наистина е важно за нас. Дълбоко в нас. След това ще говоря за смирената увереност. И какво означава да бъдеш ръководен от смирена увереност, а не от егото. Ще говоря за страх и любов и как винаги имаме избор кое от двете ни движи и води напред. Ще говоря и как да поддържаме чувството за принадлежност. Защото, както отбелязах в отговор на предходните ви въпроси, да имаш хора, които усещат принадлежност, е ключът към тяхното желание да се ангажират, да израстват, да управляват сами себе си и да допринасят независимо с какво се занимавате.
Това са нещата, за които ще говоря и мисля, че те ще са валидни за всеки във вашата страна, както за всеки един по света. Защото са свързани с това, което наистина ни прави хора. Смятам, че посланието е универсално. Много се вълнувам да споделя тези идеи с вас и да чуя вашите въпроси и обратна връзка след събитието.