понеделник, 27 май 2024   RSS
    Барометър | Региони | Компании | Лица | Назначения


    14737 прочитания

    Щастието не е пряк фактор за здраве и дълголетие, а стресът не е толкова опасен, колкото си мислим

    Авторът на най-мащабното изследване за дълголетието – д-р Лесли Р. Мартин, пред Economy.bg
    23 октомври 2017, 10:05 a+ a- a

    Д-р Лесли Р. Мартин

    Лесли Р. Мартин е професор по психология в Университета Ла Сиера. Изследванията ѝ са свързани с личността и психосоциалните фактори като ключови за риска за здравето и смъртността. Нейните повече от 20 години работа в тази област са описани в книгата „Проект Дълголетие”, в която са публикувани резултатите от най-мащабното изследване върху продължителността на човешкия живот. Проучването продължава 80 години и обхваща над хиляда души. 

    В края на месеца д-р Мартин пристига в България по покана на фондация Credo Bonum. Тя ще бъде един от лекторите на научно-популярната конференция „Форум Дълголетие” 2017, която ще се проведе на 29 октомври в София. 

    До какви изводи достига „Проект Дълголетие”, защо някои хора живеят по-дълго от други, от какво зависи продължителността на човешкия живот? Вижте какво каза д-р Мартин по тези и други въпроси, свързани с човешкото здраве и дълголетие, пред Economy.bg. 

    Д-р Мартин, разкажете ни малко повече за „Проект Дълголетие”. Защо някои хора живеят по-дълго от други?  От какво зависи продължителността на човешкия живот?   
    Приблизително една трета от вариациите в продължителността на човешкия живот се дължат на генетиката. Останалата част - на други причини. Целта на „Проект Дълголетие” е да разбере по-добре променливите рискови фактори и модели, които допринасят за здравето и дълголетието. През 1921 г. американският учен Луис Терман започва проучване, което ще продължи и след смъртта му. Целта му не е да установи какво поражда рискове за здравето или смъртността, а вместо това да установи как живеят най-забележителните и даровити личности (например – превръщат ли се в лидери, правят ли някое голямо научно откритие или се превръщат в дървени философи, които не могат да се приспособят към обществото?). За целта д-р Терман избира над 1500 даровити момичета и момчета, родени около 1910 г. Почти всички от тях в момента вече не са сред живите. Документирахме как и кога умират и изследвахме подробно живота им в детайли. Въпреки че мнозина от тях умират на 60-годишна възраст, много остаряват в добро здраве и имат дълъг живот.

    Изненадващо, но тайната на дълголетниците сред тях не се крие в броколите, медицинските тестове, витамините или тичането. По-скоро това са индивиди с определени навици и модели на живот. Техните личностни характеристики, кариерни пътища и социален живот се оказват много по-важни за здравето им в дългосрочен план и то често по начини, по каквито не предполагахме.

    По какви начини? Какво ви изненада най-много в резултатите?
    Лично за мен, нашите открития за доброто настроение и оптимизма бяха най-поразителни. Много хора споделят идеята, че щастието, оптимизмът и доброто настроение са тайните на доброто здраве. Ако е вярно, то когато се разболеете, може само да се настроите положително и ще се възстановите. Когато проучихме данните, събирани в продължение на десетилетия, открихме една от най-шокиращите изненади в целия ни проект: веселите и оптимистични деца е по-малко вероятно да доживеят до дълбока старост, отколкото техните по-трезвомислещи и по-сериозни партньори. Много хора вярват, че щастието води до здраве, защото двете неща често изглежда, че вървят ръка за ръка. Но това не означава, че щастието е пряка причина за добро здраве. Това разграничение е изключително важно. Оптимизмът при значително влошаване на здравето довежда до пренебрегване или игнориране на реални заплахи или до състояние на т.нар. „илюзорен оптимизъм“. Прекомерно щастливите и оптимистичните хора могат да подценяват рисковете за здравето си и по този начин да не вземат предпазни мерки или да следват медицински съвети. Истината е, че същите дълбоки модели на поведение, които ви правят по-здрави, ви правят и по-щастливи.

    Хората не спират да търсят начини как да удължат живота си и да подобрят здравето си. Кои са малките неща, които всеки от нас може да направи още днес в тази насока?
    Неща като правилно хранене и поддържане на физическа активност са добре познати фактори, които увеличават продължителността на живота и подобряват здравето. По-рядко се признават неща като поддържането на социални контакти и усърдната работа върху нещо, което ни пали. Установихме, че хората, които имат повече социални контакти, е по-вероятно да живеят по-дълго в сравнение с хората, които поддържат по-малко социални контакти.  В допълнение, ако тези взаимодействия прераснат в помощ и подкрепа за другите, ползите са още по-големи. Затова със сигурност си струва да отделяме време за поддържане на взаимоотношенията си с приятелите и членовете на семейството. И това не само ще бъде добре за нас, но и ще обогати живота на хората около нас.

    Всеки има нужда от общност и нещо, на което да посвети живота си – тези психосоциални фактори заслужават не по-нисък статус в йерархията на най-важните неща, които всеки от нас може да направи за своето здраве.

    А какво ни състарява? И кои са нещата, от които е добре да се откажем, за да добавим повече години към живота си?
    Стареенето се случва в резултат на увреждания, настъпили във времето, докато пребиваваме в различна среда и имаме различни преживявания. Някои хора имат повече такива преживявания, а други са по-предразположени да натрупват негативни ефекти, свързани с тях, поради вродени биологични фактори. Считам, че нещата, които може да спрем да правим, за да живеем по-здравословно и по-дълго, са обратните на нещата, за които стана дума по-горе. Т.е. да не се изолираме, да не водим твърде заседнал начин на живот и т.н.  

    Какво ще кажете за стреса и неговото влияние върху здравето и продължителността на живот? Наистина ли е толкова лош, колкото си мислим?
    Има малко или почти никакви доказателства, че предизвикателствата на ежедневния живот на работното място потискат имунната система и по този начин пораждат значителен брой смъртни случаи вследствие на рак или други имунни заболявания. Също така няма доказателства, че хората, които работят дълги часове, са по-податливи на сърдечни заболявания.

    След като проучихме връзките между здравето и работата, резултатите бяха ясни. Хората с най-голям успех в кариерата, е най-малко вероятно да умрат млади. Осъзнатостта е силна предпоставка за дълголетието и се оказва, че професионално успешните личности в нашата извадка наистина са по-осъзнати от своите връстници. Но тази личностна черта не обяснява всичко. Амбицията, съчетана с постоянство, контрол над импулсите и висока мотивация, са част от предпоставките за стабилен професионален живот. Обикновено подобна огромна отговорност носи повече предизвикателства и по-голямо натоварване, но парадоксално това е от полза за дългосрочното здраве. 

    Физическа активност или хранителен режим – кое е по-важно, ако искаме да живеем здравословно?
    Не мисля, че има голямо значение да изведем кое е по-важно – и двете са важни. В зависимост от индивида (включително от неговата генетична предразположеност и други рискови фактори) едното или другото може да има по-голямо или по-малко значение.  

    В действителност най-добре е да се създаде баланс - не е нужно да се храним перфектно, нито пък е нужно да правим определени комплекси от упражнения... Но трябва да сме последователни (по подходящ за нас начин) и да консумираме разнообразна, най-вече растителна храна, за да се поддържаме в добро здраве.

    Виждаме все повече хора на 60, 70, 80 и повече години, които продължават да работят и да бъдат активни. Превръщат ли се 90 в новите 60 и как това влияе на продължителността на живот?
    Със сигурност открихме, че мъжете и жените, които остават активни и продуктивни до дълбока старост, доживяват много по-дълго, отколкото безгрижните им връстници. Да имаш нещо в живота, на което си отдаден и за което се трудиш усърдно, носи очевидни ползи, така че обмислете сериозно плановете си за пенсиониране. Да изоставите интересна и предизвикателна работа, пенсионирайки се и изолирайки се далеч от приятелите, всъщност е много по-рисково за вашето здраве. 

    Ако животът до 100 се превърне в норма, как обществата могат да осигурят просперитет и приобщаване между поколенията?
    Качествените промени в нашата среда (например, да се позволи на хората да продължат да използват силните си страни, като същевременно се борят със слабости на слуха и зрението) ще бъдат необходими, но не и достатъчни. Също така имаме нужда и от едно по-високо ниво на култура, която цени много повече мъдростта и опита, които идват с възрастта.

    Как би изглеждало бъдещето, ако да речем, човешкият живот продължи до 150?
    Не съм сигурна, че съм квалифицирана да направя подобна прогноза, но със сигурност ще срещнем предизвикателства, свързани с живота и управлението на едно много по-голямо население.

    Има ли „оптимална“ продължителност на човешкия живот?
    Това е философски въпрос. Хората се различават много по отношение на това колко страдание са готови да преживеят, какво смятат за високо (или достатъчно високо) качество на живот, колко мотивирани са да продължават да учат и да имат нови преживявания... Така че не съм сигурна, че има „оптимална“ продължителност на човешкия живот - мисля, че мненията по този въпрос ще варират значително.

    Има ли някаква област в проучванията на човешкото дълголетие, която според Вас не получава достатъчно внимание?
    Мисля, че макар да признаваме значението и стойността на сложните и разпрострени във времето модели, нямаме достатъчно мащабни проучвания, които да ни позволят наистина да ги дефинираме и тестваме. Това, разбира се, е резултат от факта, че тези видове проучвания са скъпи и енергоемки.

    Нагоре
    Отпечатай
     
    * Въведеният имейл се използва само за целите на абонамента, имате възможност да прекратите абонамента по всяко време.

    преди 4 часа
    Китай ще подпомага производството на чипове с $47,5 млрд.
    Една от основните области, върху които ще се фокусира третата фаза на фонда, е оборудването за производство на чипове
    преди 9 часа
    Paysera България дебютира на ВЕАМ пазара на БФБ
    Компанията за дигитални платежни услуги планира да увеличи капитала си с 2 млн. лв.
    преди 11 часа
    Standard & Poor's потвърди рейтинга на България и стабилна перспектива
    Агенцията прогнозираприемане в еврозоната най-късно началото на 2026 г. и ръст малко под 3% за периода 2025-2027 г.
    23 май 2024, 15:30
    Eldrive започва да изгражда собствени зарядни паркове за електромобили
    Освен зарядните станции в парковете ще има кафенета и магазини
    23 май 2024, 13:52
    „Смарт Органик“ вече се търгува на основния базар на БФБ
    Тя е първата компания, преминала от малкия пазар beam на основния Standard на Борсата