сряда, 09 октомври 2024   RSS
    Барометър | Региони | Компании | Лица | Назначения


    11759 прочитания

    Янбинг Ли, VMware: Сега е точното време ние, жените, да станем основна сила в технологиите

    Една от 10-те най-влиятелни жени инженери в света за 2015 пред Economy.bg
    24 юни 2015, 14:59 a+ a- a

    От октомври 2014 Янбинг Ли е вицепрезидент и генерален мениджър „Storage and Availability” във VMware. Присъединява се към компанията през 2008. В продължение на две години оглавява развойния център на VMware в Китай, като през 2013 се премества в Силициевата долина, САЩ. Там поема ролята на вицепрезидент и отговаря за различни подразделения на компанията.
    Наскоро Янбинг Ли беше определена за една от 10-те най влиятелни жени инженери в ИТ сектора за 2015 в глобална класация на Business Insider.

    Economy.bg разговаря с г-жа Ли за предизвикателствата да си жена с инженерна професия, за бъдещето на „облака” и за мястото на българския център в глобалната стратегия на VMware.

    За пътя и предизвикателствата на една от най-влиятелните жени инженери в света

    Г-жо Ли, ако трябва да обясните на децата си какво работите, какъв би бил отговорът Ви?
    Давам им различни обяснения – че съм компютърен или софтуерен инженер, че ръководя организация и нейните служители. Въпреки че VMware е компания, чийто основни клиенти са бизнес организации, децата ми също знаят доста за нея. Те използват един от продуктите ни – VMware Fusion. Това е софтуер за виртуализация за Mac компютри. Инсталирали са го на компютрите си и това ги прави клиенти на VMware. Затова ми е лесно да им обясня какво работя.

    Бяхте класирана като една от най-влиятелните жени инженери в света. Как попаднахте в технологичния сектор? Това не е популярен избор за кариера сред жените.
    Родена съм и израстнах в Китай. Висшето си образование обаче завърших в САЩ. Научните и инженерните професии в Китай се считат за много атрактивни, включително и за жените. Така че за мен не беше трудно да започна. Продължих да уча, докато не получих докторската си степен от Princeton University. Така че за мен технологичният сектор беше логична стъпка.

    Кое е най-голямото предизвикателство да си жена инженер?
    Най-голямото предизвикателство е, че все още сме много малко. Затова понякога е трудно да намериш подкрепа и примери, които да следваш. Друго предизвикателство са стереотипите, че жените нямат много добри технически умения. Има доста жени инженери в сектора, които все още не са считани за толкова добри, колкото колегите им мъже. За мен лично, а и за други жени около мен, беше предизвикателство да преодолеем някои от тези стереотипи.

    Защо според Вас технологичният сектор все още не е толкова атрактивен за жените?
    Смятам, че стереотипите имат важна роля за това. Друг фактор е възприятието, че технологичният сектор е пълен с „гийкове” и „нърдове”, което някак си не звучи много атрактивно. Една дама, която иска да бъде женствена, трудно се асоциира с технологичния сектор. Докато подготвях докторската си теза, установих, че ако една дама реши да прегърне женската си страна, хората предполагат, че тя вероятно не е много добра в това, което прави. Така че според мен пред жените има много психологически бариери. Липсата на успешни модели също не насърчава младите момичета да преследват кариера в технологичния сектор.

    Какъв съвет бихте дали на младите момичета, които са се насочили към кариера в технологичния сектор?
    Считам, че светът около нас се променя изключително бързо. Технологиите влияят на всички аспекти от живота ни и на всички индустрии. Почти всеки бизнес се превръща в своеобразна софтуерна компания, независимо дали това е банка или търговец на дребно или дори медиа. Технологиите са навсякъде. Те все повече навлизат в живота на потребителите. Жените също трябва да присъстват в технологичния сектор, защото те представляват огромна част от неговите потребители. Това създава повече възможности, защото жените могат да внесат нови идеи в тази индустрия. Според мен това е най-доброто време за нас да станем основна сила в технологиите.

    За мястото на българския център в глобалната стратегия на VMware

    Ръководили сте развойният център на VMware в Китай. Сътрудничихте ли си с българския развоен център? Как центърът в София допринася за реализирането на глобалната стратегия на VMware?
    Когато бях част от развойния център в Китай, си сътрудничехме често с Диана (Диана Стефанова, управляващ директор на VMware България - бел.ред) и центъра тук. Като развойни центрове на VMware в Китай и в България ние винаги сме се допълвали много по отношение на приноса ни към глобалната стратегия на компанията. Сътрудничили сме си в области като vSphere – наш основен продукт, също и по отношение на storage направлението, което днес аз оглавявам. Преди години отговарях и за стратегията за развитие на развойните центрове по света. София е една от стратегическите ни локации. Местните екипи притежават силна експертиза в управление на виртуализация, cloud среди, storage и други. Много се радвам, че разширяваме дейността си тук и освен от R&D центъра сме представени и с център за професионални софтуерни услуги. Той ще покрива не само региона на EMEA, но ще работи с клиенти от цял свят.

    За "облака" и неговото бъдеще

    Какво е влиянието на „облака” върху потребителите?
    „Облакът” и „облачните” услуги оказват влияние върху всеки аспект от живота на потребителите. Заради безпрецедентното ниво на изчислителна мощ сега вече е възможно да поберем безпрецедентно ниво данни в „облака”. Разполагаме с безпрецедентното ниво на компютърна мощ и вече е възможно да поберем огромно ниво данни в „облака”. За всяка индустрия се създават решения, които да адресират нуждите на клиентите. Някои от основните тенденции са в използването на „облака” като основа за тези решения, управление на масивни бази данни, стремеж към все по-добро потребителско изживяване при тяхното използване. Например, ако посетя сайта на банка, е-търговец или онлайн медиа, очаквам изживяването ми на тези уеб страници да отговаря на моите нужди и очаквания като потребител. Ангажирането на потребителите и персонализацията са тенденции, които ще оказват влияние навсякъде.

    Как виждате бъдещето на „облака”?
    VMware инвестира много в хибридния „облак”. Имаме много успешна история в изграждането на решения за бизнеса и дата центрове за клиенти в тяхната среда. Що се отнася до бъдещето, мисля че то е в хибридният „облак”.

    Кои са другите технологични тенденции, които оказват влияние на бизнеса в момента?
    Една от тенденциите, които наблюдаваме и за които говорим много напоследък, е Интернет на нещата (Internet of things). Преди няколко години казвахме, че софтуерът „изяжда света” и променя всяка индустрия, но сега виждаме, че хардуерът се завръща под формата на персонализирани устройства. Интернет на нещата има потенциала да направи света наистина свързан чрез иновативните и уникални устройства, които се свързват с живота ни и с „облака”.
    По отношение на „облака” наблюдаваме също и нововъзникващата технология, наречена „container”. Това е нова форма на това как разработчикът може да разработи и пакетира приложенията, така че те да могат да бъдат качени в „облака” или в дата центъра. Смятам, че има голям потенциал в тази технология, в чието развитие VMware може да играе важна роля.

    Нагоре
    Отпечатай
     
    * Въведеният имейл се използва само за целите на абонамента, имате възможност да прекратите абонамента по всяко време.

    преди 54 минути
    Adobe предлага безплатно приложение за принос към AI съдържание
    То ще позволи на създателите на снимки и видеоклипове да прикрепят идентификационни данни за съдържание към работата си
    преди 1 час
    OMV Petrom започва да доставя природен газ до индустриалните потребители в България
    Румънската компания разширява дейността си по доставка на природен газ у нас
    преди 2 часа
    SWIFT ще тества на живо трансакции на токенизирани активи и цифрови валути през 2025 г.
    Досега глобалната банкова мрежа за съобщения е участвала в изпитания на цифрови пари и токенизирани активи
    преди 3 часа
    92 млн. лева са осигурени за зарядни станции, а за интермодали - 34,5 млн. лева
    Общо 3,7 млрд. лева са одобрени за транспортни проекти през настоящия програмен период
    преди 3 часа