Вижте какво споделят Преслав Павлов – директор „Център за изнесени бизнес услуги” в НР, Филип Угринов – изпълнителен директор на CallPoint New Europe, и Ивайло Славов – мениджмънт консултант „БулПрос Консултинг”
Компаниите, които през последните две години непрекъснато обявяват свободни позиции и не са спирали да търсят хора в България, са от аутсорсинг индустрията. Страната ни има конкурентни предимства пред останалите държави в региона, но за съжаление най-вече те се дължат на ниските разходи на труд. Изводът, около който всички се обединиха на конференцията „Аутсорсинг 2011 – посоки на развитие, ползи и рискове”, организирана от в. „Пари”, е, че България трябва да положи повече усилия за увеличение качеството и количеството на работната сила, за да можем да се развиваме със същите темпове, с каквито и нашите конкуренти.
Решихме да попитаме компаниите от сектора имат ли проблем с намирането на кадри и смятат ли, че България ще загуби част от конкурентоспособността си заради увеличаващите се разходи за труд, предвид ограничения ресурс. Друг сериозен проблем е емиграцията. Вижте как според Преслав Павлов – директор „Център за изнесени бизнес услуги” в НР, Филип Угринов – изпълнителен директор на CallPoint New Europe, и Ивайло Славов – мениджмънт консултант „БулПрос Консултинг”, можем да задържим младите хора у нас.
Преслав Павлов – директор „Център за изнесени бизнес услуги”, НР
Чрез привличане на профилирани специалисти отвън можем да развием собствени кадри
Плановете на НР са да изгради в България един от шестте глобални центъра на НР по света и единствения в Европа. В момента всичките ни служители и контрактори са около 3500, а амбицията ни е наемем още 2000 души. Проблем за намирането на хора имаме за конкретни подотрасли и определено за висококвалифицираната работна ръка. От друга страна, имаме много добър потенциал. Работим с университети, за да можем да осигурим базата кадри, които да градим в следващите години. По отношение цена на труда България е изключително добре поставена в ЕС. Нашите прогнози са, че България ще продължи да бъде една от предпочитаните, да не кажа най-добра, дестинация в Европа. Нямаме притеснение относно цената на труда, но имаме притеснение по отношение на висококвалифицирани кадри, каквито понякога трябва да търсим в чужбина. Опитваме се да вкараме такива специалисти с изключително тясно профилирани умения, които не съществуват в България. Привличането на подобен тип специалисти е база, на която можем да развием собствени кадри за в бъдеще. Нужна е добра програма и стратегия. Компаниите имат такива, но с помощта на правителството можем да имаме една обща програма и подход в световен мащаб.
Филип Угринов, изпълнителен директор на CallPoint New Europe
Големият ни потенциал е в малките градове и там трябва да се насочат усилията
Към този момент нямаме проблем с намирането на хора. Ясно е обаче, че има много голямо разстояние между бизнеса и обучението, което трябва да се затваря все повече и повече. Аз не бих казал, че можем да загубим конкурентоспособността си заради нарастващи възнаграждения. Това, което България може да загуби през следващите години, е да разчита само на един град. Това трябва да бъде голямата тема – как да бъдат развивани градове като Пловдив, Бургас, Пазарджик, Благоевград и натам трябва да бъдат насочени усилията. Защото една голяма глобална компания няма да дойде от Германия директно в Пазарджик, но една малка българска компания би отворила офис в Пазарджик и би създала 100 или 200 работни места, привличайки чуждестранен клиент. Ние, като хора от бизнеса, трябва да създаваме малки и средни предприятия в областта на услугите в малките градове. Там е големият потенциал. Емиграцията ме притеснява и една от индустриите, която дава възможност на младите хора да се развиват, е аутсорсингът и това би било шанс да се запазят тези хора.
Ивайло Славов – мениджмънт консултант „БулПрос Консултинг”
Истинският пазар на индустрия е между 50 000 и 100 000, а в момента сме 12 000
Аутсорсинг индустрията има нужда от различни хора - квалифицирани инженери, хора на експертни нива до току-що завършили. За по-нискоквалифицирани позиции, освен ако не се търсят редки езици или много специфични познания, шансът да се намерят хора не е лош. Когато обаче става дума за специализирани технологии, опит в определени проекти, определени клиенти или индустрии, картината е по-различна. Аз виждам шанс България да спечели още конкурентоспособност, ако нарастващите възнаграждения вървят паралелно с изграждането имиджа на България като страна, която предлага високотехнологични услуги. Ние сме с ограничен ресурс, но имаме възможността, инфраструктурата и условията да привлечем хора от околните страни, за да работят в такива центрове и проекти в България. Унгария доказва, че това е възможно. Според мен истинският пазар на тази индустрия е между 50 000 и 100 000, а в момента сме 12 000. Имаме огромен потенциал за растеж, защото реално в момента има само 1-2 големи играчи, а могат да дойдат още поне двама-трима. Не са развити останалите градове в страната, определени дейности. Според мен след пет години заетите в сектора ще са поне 20-25 хиляди.